Според етимологическите изследвания, значението на руската дума “ерунда” – на български : “безсмислица”, “глупост”, “тъпотия”, “нещо без значение” – идва от две немски едносрични заповеди “Тук!” и “Там!”. Когато в началото на ХVІІІ век Петър Първи започнал да привлича чуждестранни инвестиции в Русия, той поканил немски инженери. Те, разбира се, не говорили руски, а техните руски работници и подизпълнители – немски. Инженерите нямало как (и защо) да обясняват замислите си, те просто командвали работниците. На руските крепостни работата им се виждала пълна безсмислица.
Нещо такова се случва с приватизацията у нас. Уж всички говорят български, но приватизацията непрекъснато се мести от “тук” – “там”, а после и обратно; така до пълно умопомрачаване.
Засега за новите концепции за раздържавяване няма нищо черно на бяло. Знае се, че централният комитет на НДСВ одобрил новите виждания и възложил на г-жа Шулева да направи законопроект до две седмици.
На пръв поглед споделената с публиката идея за промяна на статута на Агенцията за приватизация (от правителствено учреждение на държавна фирма) прилича на копиране на опита на Германия с дружеството “Тройханд”, приватизирало държавните активи на бившата ГДР. Това впечатление обаче се гради само на обстоятелството, че това е единственият случай в Централна и Източна Европа, когато раздържавяването е дело на една (държавна) фирма. “Тройханд” обаче бе и собственик на продаваните предприятия.
От 1993 до 2002 г. българският закон предвиждаше, че за предприятия до определен размер на активите собственикът – т.нар. отраслови министерства – има и пълните права за разпореждане с тях, т.е. са и продавачи на активите. За другите – продавач, поне формално, бе агенцията. Смисълът на това разделяне навсякъде в пост-комунистическият свят бе ясен – да се ограничат правата на собственост на държавата, с раздържавяването да не се смесват други идеи, като се осигури нужната прозрачност.
Новият закон уж окончателно раздели притежанието от разпореждането и направи Агенцията по приватизация изключителен разпоредител – продавач. На практика продавачи се оказаха и съдът, и министерския съвет, и в някакъв смисъл народното събрание (приело стратегии за раздържавяване, определили параметрите на сделки).
Същинският замисъл на предлаганите промени обаче е отново да се намери работа на министерствата. Според този замисъл агенцията ще се занимава само с реклама. Ще търси купувачи по “задание” и “стратегии” и “годишни програми”, разработена от министерствата. Те ще координират всички дейности по раздържавяването на онова, което е останало в тяхно владение.
Недоволството на министерствата от сегашната уредба на раздържавяването е очевидно и бе лесно предвидимо през 2001 г. Те хем са “собственици”, хем не се разпореждат със собствеността “си”. Когато се нарочи консултант, служителите на министерствата му свършват цялата работа, но за това или не им се плаща, или им се плаща по втория начин. В същото време, тези служители не искат да напуснат министерствата и да отидат в консултантския бизнес. Връщането на работата на агенцията отново в министерствата защитава тъкмо интереса на тези хора.
Оправдание за този ход г-жа Шулева намира в своите разговори с неназовани неправителствени организации, според които “винаги с една приватизация се определя до голяма степен политиката в съответния сектор”. Това е така само ако се предполага, че отрасълът е затворен за навлизане но нови предприемачи и функционира независимо от глобалните пазари. По-нататък в същото интервю (публикувано на страницата на министерството на икономиката), г-жа Шулева казва: “Ако искаме да правим политика, тя се осъществява чрез заданието за приватизационната сделка. Защото не е без значение какъв инвеститор търсим, как ще направим демонополизацията, преструктурирането. Това ще го правят министерствата.”
От споменатите три неща само търсенето на инвеститор е част от приватизацията. Демонополизацията е работа на правителството и предполага, че преди, след или с приватизацията върви либерализация. Преструктурирането е работа на собствениците на предприятието.
За раздържавяване остава следния списък активи, предприятия и “услуги”: миноритарни дялове във вече приватизирани предприятия (за които от години се обещава, че ще бъдат продадени през следващите няколко месеца); “Булгартабак”, “Булгаргаз”, “НЕК” и АЕЦ, ЕРД, “БНТ”, “БНР”, НОИ, НЗОК, железниците, въздухоплаването и летищата, пристанищата, пътищата, улиците, горите, земите, водите, полезните изкопаеми, крайбрежната ивица, плажовете, шелфа, геостационарната орбита, радиочестотите, болниците и здравните заведения, училищата, университетите, апартаментите и така нататък.
Ако приватизацията се върне в ръцете на министерствата, те отново ще станат част от икономиката.
Те много бързо ще забравят не само за онова, което е обявено за приватизация, но и за всичко, което предстои.
Работата на правителството за либерализиране на икономиката ще остане на заден план.
Най-вероятно ще се появят идеи за защита на монополни позиции и за вторична национализация.
Агенцията за приватизация не е най-прозрачната държавна организация. Но министерствата са още по-непрозрачни. В момента въвличането на парламента в приватизацията не само размива отговорността на изпълнителната власт, но и привнася известна прозрачност в намеренията на правителството.
Вацлав Клаус определи преди пет-шест години приватизацията като насилствено отнемане на собственост от бюрокрацията. Българската агенция за приватизация не прави това много ефективно, но все пак го прави. Защо трябва пълнотата на правата на собствеността отново да се връща на бюрократа?
Становището на ИПИ относно приватизацията можете да прочетете тук.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).
