Преглед на политиките в сектор тютюнопроизводство

В политическото пространство през седмицата се заговори за реалната перспективасубсидирането на българските тютюнопроизводители с пари от държавната хазнада продължи още три години. Това предложение е на базата на полученото разрешениев края на месец август от Еврокомисията.
Ние си поставихме за цел да направим общ преглед на политиките на ЕС и набългарската държава по отношение на тютюнопроизводството.

Каква е ситуацията в отрасъл тютюнопроизводство?

Тютюнопроизводството попада под закрилата на Общата селскостопанска политика(ОСП) на ЕС. В рамките на нея обезпечаването на производството и последващатареализация на тютюна са осигурени на базата на т.н инструменти на ОСП:

1) директни (компенсационни) плащания – отпускат се средства директно нафермерите по схема за подпомагане на доходите. Те компенсират поетапнотонамаление на цените на селскостопанската продукция и са, както сочи европейскатапрактика, сериозен допълнителен доход за земеделските производители.

2) интервенция – т.е. изкупуване на земеделски продукти от специална Интервенционнаагенция на страната, през определен период (период на интервенция), на фиксирана(интервенционна) цена. По този начин се осигурява реализацията на продукциятана приемлива цена. Интервенцията е средство за пазарна намеса – изкупувасе селскостопанска продукция, в случай че има много високо предлагане наниска цена. Предвижда се процесът да се администрира от Държавен фонд „Земеделие“,който ще се акредитира като Интервенционна агенция. За някои сектори катоплодове и зеленчуци интервенциите ще се осъществяват от признати организациина производителите.

3) външнотърговски режим – това е специалният режим на вноса и износа наЕС, с основна цел протекция на производителите на земеделска продукция ина нейния пазар в Европейския съюз. Към този вид подпомагане се отнасятекспортните субсидии.

Общата селскостопанска политика въвежда единно плащане на стопанство илихектар, при което се отделят директните плащания от производството. По отношениена тютюна реформата ще влезе в сила от реколта 2006 г., като за периода2006 – 2009 г. включително се предвижда задължително отделяне на директнитеплащания от производството от 40 до 60% (по избор на страната членка). От2010 г., след изтичането на трите години ще се прилага Схемата за единноплащане на стопанство (СЕПС), т.е ще се прилага единно плащане на стопанство.
Освен от инструментите на ОСП, секторът на тютюнопроизводството се възползваи от закрилата на държавата. Механизмът чрез които тя осигурява благоденствиетона тютюнопроизводителите е озаглавен „Обща организация на пазара на суровтютюн”.

Основните и аспекти на действие са:

1) система на определяне на производствени квоти – съветът на министритеопределя максимален гарантиран праг на производство на суров тютюн в ЕС,в рамките на който се определят индивидуални гарантирани максимални праговеза всяка група тютюн за три последователни реколти. На база на праговетеСъветът разпределя чрез производствени квоти количеството за всяка групатютюн, което се предоставя за производство на всяка страна производителкана тютюн. Страната-членка на база на определеното й количество определяи предоставя индивидуални квоти за производство на съответните националнипроизводители или организации на производители.

2) система на премиране – размерът на премията се определя за всяка реколтаот Съвета и е различен за различните сортови групи суров тютюн, но е еднакъвза сортове в дадена група. Премира се само тютюн, произведен в рамките насъответната квота. Премията се разделя на три части: а)фиксирана – изплащасе на производителите или на техните организации, б) варираща- представляваот 30% до 45% от общия размер на цялата премия и се изплаща на организациитена производителите, а те я разпределят между членовете си съобразно качествотона тяхната индивидуална продукция и цената, платена от първичния преработвател,в)специфична- в размер на 2% и се предоставя на организациите за конкретницели като подобряване на управлението и организацията, мероприятия, свързанис опазване на околната среда и др

3) групи производители – а) членовете им да са само производители на суровтютюн, б) групата да не осъществява първична преработка на суров тютюн,в) всеки производител да членува само в една група тютюнопроизводители,г) разполагат с информация за произвежданата и реализирана продукция, информацияотносно площи, сортов състав, количества, класове на качество и продажби,д) изплащат на членовете си цената на продадената продукция, е) имат общаквота за суров тютюн, която членовете на организацията произвеждат, не по-малкоот 1% от общото годишно количество за страната и 0.3% за специално определени16 общини в страната и др.

4) договори за отглеждане на тютюн – в договора за отглеждане на тютюнсъществуват изрично упоменати реквизити, като: а) страни по договора б)минималните качествени изисквания за всяка класа, при минимум 3 класи изадължение от страна на производителя да доставят тютюн, който отговаряпоне на тези минимални изисквания в) задължение от страна на първичнитепреработватели да заплатят изкупната цена според качеството и др.

5) одобряване на преработватели, които могат да сключват договори – страните-членки,на чиято територия са разположени първичните преработватели са задълженида одобрят преработвателите, които могат да сключват договори за отглежданена тютюн, като при нарушение на някои от изискванията може да се отнемеразрешението на преработвателя от съответната страна-членка.

Необходимите заключения

Водени от по-скоро от теснопартийни, а не рационално-икономически подбудидържавниците засилват намесата си в сектор обявен (по незнайно какви причини)за приоритетен. По този начин държавата поощрява запазването на статуквото– протекционизъм от най-висока степен, логично свързан с неефективност инеконкурентноспособност на производството. За поддържането на жизненитефункции на тютюневия сектор се наливат огромни суми пари, взети разбирасе от данъкоплатците.

Очевидно,е че така не се стимулират развитието му, а точно обратното поставятго в положение на изолираност от реалната пазарна ситуации. А това пречина конкуренцията на пазара. Държавата се намесва в икономиката, като преразпределяресурси към сектор с малка добавена стойност за икономиката и не на последномясто по този начин изкривява пазарната логика и стимули.

Какво трябва да се направи? Няколко препоръки:

1) Гарантиране правото на собственост, чрез стабилна, ефективна и прозрачнаправораздавателна система.

2) Приватизация на „Булгартабак”

3) Абдикиране на държавата от несвойствените и функции на регулатор в сектора– т.е минимизиране на намесата на държавата на пазара на тютюн, премахванена пречките пред износа и вноса, премахване на всички протекционистичнимита, премахването на квотите за производство.

4) Премахване на субсидиите, защото те създават култура на зависимост ипречат пред ефективното управление на стопанствата и възпрепятстват естественияпроцес на комасация на земята.

5) Насочване на сила и енергия за по-бързото привършване на изгражданетона Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), Разплащателнаагенция и Системата за идентификация на земеделски парцели (LPIS).

В заключение можем да кажем, че качественото реализиране на гореописанитепрепоръки би насърчило ефективността, предприемчивостта, иновативносттаи конкуренцията в сектора, което в съчетание със свободните пазарни детерминантина търсенето и предлагането ще решат бъдещето му.