Преглед на основните лисабонски критерии за конкурентоспособност на икономиката
На конференцията в Лисабон през 2000 г. лидерите на европейските страни декларираха амбицията си да направят Европейския съюз “най-конкурентоспособната и динамична, основана на знанието икономика в света до 2010 г., даваща възможност за устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма социална съгласуваност”.
Понятието конкурентноспособност на равнище нация е трудно да се дефинира, защото страните не могат да се конкурират по същия начин като компаниите. Все пак бихме могли да кажем, че конкурентноспособността на една икономика представлява устойчиво нарастване на производителността на труда, която води до по-високи доходи и жизнен стандарт. В този смисъл тя зависи от качеството на икономическите и политическите институции в страната и от степента, в която те насърчават заетостта, растежа на производителността, иновациите и способността да се приспособява към промените в икономическата среда.
На срещата на високо равнище в Лисабон бяха поставени седем цели, насочени към засилване на конкурентноспособността на страните от ЕС:
· Създаване на информационно общество, достъпно за всеки;
· Създаване на Европейска зона за изследвания и иновации;
· Цялостен общ пазар в областта на услугите и мрежовите индустрии;
· Ефективни и интегрирани финансови пазари;
· Засилване на предприемачеството чрез ограничаване на регулаторната тежест за бизнеса и подобрени условия за започване на нов бизнес;
· Участие в обществените дейности чрез връщане на хората обратно на работа, подобряване на уменията и модернизиране на социалната защита;
· Устойчиво развитие.
Ще разгледаме някои показатели за съвместимостта на българската икономика с тези цели.
Таблица 1: Критерии за оценка на българската икономика
|
Критерий |
Коментар и допълнителна информация |
Възможно развитие |
|
БВП на човек (според паритета на покупателната способност) – 5 900 EUR. |
Това равнище е много ниско спрямо ЕС – 24% от това на ЕС през 2002 г. |
Растежът на БВП вероятно ще се запази на около 2 пъти по-високо равнище от средното за ЕС. |
|
Производителност на труда – 6111 EUR на човек |
Тя е около 1/3 от средната за ЕС; Все пак, през 2002г. производителността в отраслите извън земеделието е около 50% по-висока отколкото е била през 1997 г. |
През 2002 и 2003г. – т.е. след като приватизацията и свързаните с нея структурни промени почти приключиха, растежът на производителността в отраслите извън земеделието е около 5% годишно и вероятно този темп ще се запази. |
|
Коефициент на заетост (цел: 70%) – 43.9% |
През 2003г. броят на безработните се понижи от 17.46% на 13.52% поради различни фактори; някои от тях са свързан с новите правила за отчитане, но ние считаме, че промяната до голяма степен се дължи на създадените нови работни места в частния сектор |
Застаряването на населението няма да позволи постигането на тази цел дори и в дългосрочен период; прогнозата за населението през периода от 2003 до 2011г. е то намалее от 7.9 на 7.4 милиона души |
|
Коефициент на заетост на по-възрастните (от 55 до 64 години) работници (цел – 50%) – 30.5% |
По-възрастните работници са 1.13% от всички заети и заетостта им показва сезонни колебания от около 8-10% през последните 3 години – например през юни 2002 тя е 32.4%, а през юни 2003 – 34.7%. пенсионерите са 35.3% от населението над 15 години, докато заетите (на същата възраст) в частния сектор са 32.4% и 10.2% в публичния сектор |
По-възрастните работници имат малки възможности за заетост, отчасти поради демографски фактори; възможни е някакво положително развитие, но целта не изглежда изпълнима в средносрочен период |
|
Инвестиции на бизнеса (измерени като бруто образуване в основен капитал) – 18.2% от БВП |
Процентът на инвестиции нараства трайно през последните шест години. |
Вероятно този процент ще се запази на равнище от около 18-20% в средносрочен период |
|
Публични разходи за образование – 4.2% от БВП |
Има неотчетени публично-частни партньорства. Вероятно по-доброто отчитане ще доведе до по-високи стойности на този индикатор |
В краткосрочен период е възможно равнище на тези разходи от 5%; 6% в средно- и дългосрочен период |
|
Разходи за изследвания и развитие (цел: 3% от БВП) – 0.52% от БВП |
Данъчните (относно амортизацията) и отчетните правила бяха променени през 2002г., а също така има планове за подобряване на наредбите относно стопанската дейност на университетите |
В средно- до дългосрочен период 1.5% от БВП е една амбициозна, но все пак реалистична цел |
|
Демография на бизнеса (отношението на новосъздадените и закритите компании през годината) |
Процентът на създаване на нови фирми е както следва: през 1997 – 6%; ’98 – 7.9%; ’99 – 2.6%; 2000 – 5.2%; 2001 – 0.15%; за 2002 и 2003 няма данни. През 1999-2001 създаването на нови фирми се забави; общата по-ниска скорост е поради ликвидацията на губещите държавни предприятия; запазиха се административните бариери, но има планове за тяхното премахване или ограничаване |
Допускаме, че коефициент от около 3.5-4% е реалистичен през средно- и дългосрочен период |
|
Дългосрочна безработица – 11% |
Тя е резултат както от демографски фактори, така и от реструктурирането, но все още няма достатъчно информация, за да определим отделните фактори |
Възможно е понижение до едноцифрени равнища поради краткосрочната трудова миграция и подобряването на професионалното обучение както публично, така и частно |
|
Регионална съгласуваност (мярка за коефициента на вариация на нормите на заетост по региони в страната) – 9.2%. |
Процесите на вътрешна миграция и емиграцията все още не са приключили; миграцията през периода 1992-2001г. е от град към град – 46.3% и от село към град – 15.6%. Според официалната статистика 177000 души са емигрирали от страната през периода, оценени на 200000 до 2002г. Този процес е естествен и е трудно обратим |
Коефициентът няма да се подобри |
*Забележка: Данните са от Националния статистически институт, Агенцията по заетостта, Eurostat и собствени изчисления.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).
