Под почти същото заглавие двама колеги от Харвардския университет и Университета Бокони описват несъобразностите и рисковете от работата на институциите на ЕС.
Тук ние преразказваме само една малка част от тяхната доста подробна статия*.
История
В края на 1991 г. Всички членове на ЕО без Обединеното кралство примат Хартата за фундаменталните социални права. По-късно правителството на лейбъристите я ратифицира и от името на Великобритания. През 1997 г. Хартата става част от Амстердамския Договор, което превръща осъществяването на тези права в приоритет за страните членки.
На тази основа Люксембургската среща по заетостта от 1997 г. въведе Европейската стратегия по заетостта, която обхваща серия от индикатори в много области от професионалното обучение до подобряване на обществения диалог. През 2000 г. в Лисабон бяха определени критерии и политика за достигане на “новата стратегическа цел на следващото десетилетие: да стане най-конкурентоспособната и основана на знанието икономика в света, даваща възможност за устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-голяма степен на социално взаимодействие”.
Процедури
За постигането на тези цели Европейският съвет въведе нов метод за открито сътрудничество, което позволява равен натиск при липсата на правни инструменти във фактически всички области, засегнати в документа. Всяка година Съветът издава “Указания за заетостта” и “Препоръки на Съвета към страните-членки за политиката по заетостта”, които са основани на свой ред на препоръките на Европейската комисия. Всяка страна изпраща “Национален план за действие”, в който докладва за предприетите стъпки за прилагането на указанията. След това Съветът издава “Съвместен доклад за заетостта” с детайлна оценка на политиката на отделните страни.
Недостатъци на стратегията
1. Определяне на числени цели, при това недиференцирани за отделните страни;
2. Препоръчва се силно противоречива политика като очевидно “благо”;
3. По отношение на реториката: от силно звучащи декларации за “основано на знание общество” до безброй безсмислени помпозни аргументи.
Коментар
Човек може да си помисли, че множеството дейности около “основаното на знание общество” е в голяма степен безвредно упражнение по европейско празнодумие. Все пак ние вярваме, че това упражнение не е само съмнително използване на време и пари. Никое правителство в момента не приема насоките за политиката по заетостта дори като слабо ограничение; освен това няма страна, в която “Националният план за действие” изпълнява някаква роля при определянето на политиката. Правителствата участват заради положението, в което са попаднали, тъй като отказът им може да им донесе квалификацията “евро-отстъпници”. Това Кафкианско упражнение спомага за успокояването на дебата и за осъзнаването на публиката като създава впечатление, че някоя европейска институция действително знае как да разреши проблема за безработицата в Европа, само националните правителства да си сътрудничеха…
____________________________________
* Alberto Alesina, Roberto Perotti, The EU: A politically Incorrect View, NBER, March, 2004 (WP 10342) http://www.nber.org/papers/w10342
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).
