Покритието със задължителните ваксини в България се подобрява през последните няколко години и това е много добър знак на фона на сигналите, идващи отвъд океана за постепенно ерозиране на доверието във ваксините и появата на случаи на болести (някои от които с фатален край), срещу които има защита[1]. Не бива да се забравя, че имунизирането остава едно от най-ефективните средства за профилактика и избягване на тежки заболявания, удължаване на човешкия живот и подобряване на неговото качество.
Данните на Националния център по обществено здраве и анализи показват, че нивата на ваксиниране с основните задължителни ваксини у нас приближават 95% от населението. Те се възстановяват до нивата на покритие отпреди пандемията от ковид-19. Може да се каже, че тези резултати са следствие от активната работа на личните лекари и те отхвърлят популярното схващане, че България е доминирана от анти-ваксърски настроения.
Бележка: 1) Ваксинираните срещу туберкулоза новородени деца 2) Ваксинираните лица срещу ДТК, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б и пневмококи са получили трети прием на съответните ваксини в графиката 3) Ваксинирани срещу морбили, паротит и рубеола са получилите ваксина на 13-мессечна възраст.
При препоръчителните ваксини обаче покритието е много ниско. Ваксинираните срещу грип например са се увеличили 15 пъти между 2020 и 2024 година, но общият им брой през 2024 година е едва 310 хиляди души. Подобно е покритието и на други ваксини, които се поставят по желание на пациента. Това показва все още слабият интерес към препоръчителни ваксини, който може да е в резултат от различни причини – както липса или некачествена информация, така и лоша организация на процесите, съпротива от страна на участници в него и много други. От друга страна обаче, когато се появи случай на заболяване[2], срещу което е налична ваксина, нейното намиране и поставяне се превръща в голямо бреме за пациентите – както организационно, така и финансово.
Икономическите ефекти от ниското ваксинационно покритие рядко се обсъждат в България, въпреки наличието на отделни изследвания. Опит за измерване и оценка на икономическите ефекти от загубата на човешки живот или получаването на увреждания вследствие ваксино-предотвратими заболявания може да се открие в изследване на ИПИ по темата, достъпно тук.
Въпреки позитивните данни от последните години за повишаването на покритието със задължителните ваксини в България, е добре да се продължават усилията в следните посоки:
- Осигуряване наличието на препоръчителни ваксини на пазара у нас, особено когато има ръст на търсенето в следствие на поява на случаи[3];
- Разширяване на обхвата на различни национални програми върху по-голям брой население по примера на програмата за поставяне на ваксина срещу HPV и на момчетата[4];
- Стимул за медицинските специалисти (включително финансов) да поставят и препоръчителни ваксини на своите пациенти при желание от тяхна страна;
- Разширяване на правата на различни лица да поставят ваксини – например фармацевти в аптеките – практика, налична в много държави по света;
- Ефективни действия срещу медицински специалисти, които доказано вредят на пациентите си, като ги демотивират от поставянето на ваксина;
- И не на последно място – различни форми на стимулиране на пациенти за ваксиниране срещу различни заболявания, информационни и разяснителни кампании, насочени към пациенти и лекари, разпространяване на научни данни за ползите от ваксините. Сайтът на МЗ plusmen.bg например е чудесна инициатива, която е добре максимално да се ползва.
[1] https://btvnovinite.bg/svetut/vtoro-dete-pochina-a-stotici-sa-zarazeni-s-morbili-v-teksas.html
[2] Пациентите съобщават за затруднения например в намиране и поставяне на менингококови ваксини през последните няколко седмици, след като бяха открити няколко случая на менингит.
[3] https://bntnews.bg/news/nyama-vaksini-sreshtu-meningokoki-a-interesat-e-golyam-1333039news.html
