Погледвърху доклада на Световната банка:“ Антикорупционна реформа в странитев преход – кой успява и защо?“

Вместо увод

„Проблемът: Представете си страна, в която никой не може да определи койкакво притежава, адресите не могат да бъдат лесно проверени и издирени,няма как да се накарат хората да плащат задълженията си, ресурсите не могатда се превръщат лесно в пари, собствеността не може да се разделя чрез документи,описването на активите не е стандартизирано и те не могат да бъдат лесносравнявани, измамниците не могат да бъдат лесно разобличавани и правилата,по които се управлява собствеността, се различни в кварталите или дори наразличните улици.
Вие току що попаднахте в живота на развиваща се страна или бивша комунистическанация. По-точно, вие си представихте живота на 80% от населението й, коетосе различава толкова силно от западния елит, както чернокожите и белитеюжноафриканци някога са били сегрегирани заради расова дискриминация” –Ернандо де Сото(1).

Фактите

През изминалата седмица излезе доклада на Световната банка със заглавие„Антикорупциионна реформа в страните в преход – кой успява и защо?”. Ниеси поставихме задачата да ви информираме за някой от основните аспекти внего.

Представеният тази седмица доклад беше третият в поредицата проучванияслед 2000 г. (през 1999, 2002 и сега 2005 г.), който разглежда структуратаи тенденциите на корупцията във взаимоотношенията между бизнеса и държавнитеорганизации в Европа и Централна Азия и напредъка, постигнат от странитев решаването на тези проблеми.

Ето и някои от основните факти представени в него:

1) Корупцията не засяга в еднаква степен всички фирми. Новите, частнитеи притежаваните от национален капитал фирми най-често плащат повече подкупи(като дял от приходите си) и плащат подкупи по-често. Притежаваните от чуждестранникапитал фирми плащат по-малко подкупи, какъвто е случаят и с по-големитеили по-старите фирми, държавните предприятия и фирмите в по-малките градовеили селските райони.

2) Сред страните, показващи най-рязко подобрение, са Грузия и РепубликаСловакия, където управляващите осъществяват програми за икономически и институционалниреформи, а подкупите на фирмено ниво са спаднали съществено. Уклончиво анализаторитеот Световната банка споменават, че България и Румъния също показват известеннапредък, който обаче трябва да се ускори.

3) Тенденциите на корупция, свързана с данъците, с митническата администрацияи лицензирането, най-общо са благоприятни за повечето от страните, но тенденциитев други области, по-специално в обществените поръчки и в съдебната система,не показват подобрение. Съвсем малко на брой са страните постигнали значителнонамаляване на корупцията в съдилищата между 2002 г. и 2005 г., а в подобенброй страни е имало повишаване.

4) Избягването на данъци през 90-те години частично се дължеше на високитеи силно прогресивни данъчни ставки, поради което няколко страни излязохана челно място в света по преминаването си към ниски или плоски данъци вкрая на 90-те години и в началото на новото хилядолетие. Това най-честоса същите страни, които постигнаха най-голямо намаляване както на корупциятав данъчната администрация, така и на избягването на данъци.

5) Напредъкът е минимален и недостатъчен в областта на обществените поръчки.Макар че в няколко страни между 2002 г. и 2005 г. е било отбелязано същественоподобрение, изглежда, че корупцията в останалите страни се е засилила. Впроцеса на развитието на региона и в осъществяването на по-големи инвестиционнипроекти, изкушенията от корупция в сферата на обществените се засилват.Основната за високата степен на този показател е наличието на непрозрачности не отчетност.

6) Две други области, в които реформите доведоха до по-ниски нива на корупциятав някои страни в преход, са митническата администрация и регулативните режимиза бизнеса. Осъществяват се реформи целящи облекчаване на бремето на фирмитеи гражданите чрез въвеждане на различни по вид о обхват реформи и нововъведенияобединени под общата цел повишаване ефективността на публичната администрация.Редица страни въведоха системите на обслужване на едно гише; чрез опростенорегистриране на фирмите за един ден и чрез въвеждане на ограничения за брояна годишните проверки. Сравнението по страни показва, че страните с най-малкообременителни регулативни системи проявяват тенденция към по-малко корупция.

7) Една от областите, в която няма общо подобряване според оценките нафирмите, е съдебната система.

8) Като цяло изследването показва, че в страни където се наблюдава слабостна политиката и институциите, корупцията е по-голяма.

Основният извод от доклада се състои в това, че фирмите в много от странитев преход от Европа и Централна Азия съобщават за по-малко разпространениена корупцията през 2005 г. Данните сочат, че индексът на корупцията през1999 г. за страните в преход е бил 2.74 (скалата на изчисление е до 1 до6, като при наличие на 1 се смята, че в държавата липсва статистически измеримакорупционна практика), през 2002 г. е била 2.60, а сега индексът показвастойност от 2.32 пункта.Нашите изводи за България

От изнесените данни, ясно могат да се разграничат областите, вкоито България се нуждае от бързи и неотложни промени:

1) Най-болезнената тема си остава законодателството и правосъдната система.В тази насока един от основните проблеми се състои в безпристрастносттана съдилищата и независимостта на съда. В годишният си доклад за икономическатасвобода Института Фрейзър (http://www.ime.bg/economicfreedom.html) посочва,че законодателната система и правата на неприкосновеност на частната собственоств България не търпят никакви положителни изменения, а дори се наблюдаваспад с един процентен пункт. По този начин този под-индекс съставна частот общия индекс за икономическа свобода заема най-ниската стойност от всичкиобщо пет съставни индекса ( скалата на индекса е от 0 до 10, като 0 означаваминимална стопанска свобода, а 10 максимална).

Основен проблем пред законодателството според нас е липсата на институцияили практика, която да извършва предварителна оценка на въздействието отпредлаганите нормативни актове.

2) На второ място е редно да отбележим ситуацията с данъчното бреме. Презтази година се наблюдаваха някои положителни промени по отношение на намаляванетона данъчната тежест върху обществото и бизнеса. За съжаление данъчните тежестив България все още заемат едно от най-високите места сред страните от ЕС.В доклада на Световната банка се отберязва, че данъчната реформа в РепубликаСловакия не довела до значително по-ниски данъчни постъпления въпреки понижаванетона данъчните ставки. Чрез по-ниски данъци ще се увеличи събираемостта им,ще се увеличат стимулите на фирми и граждани да излязат от сивия секторна икономиката, ще се увеличи ефективността на икономическите агенти и нена последно място ще се увеличат стимулите за навлизане на големи чуждестранниинвеститори.

3) Третият важен компонент заслужаващ внимание е проблемът със администрациятаи регулирането на бизнеса. По данни от изследването на Световната банка“Doing business” България за 2006г. се намира на 54 място от 175 страни.В категорията „ Стартиране на бизнес” България заема 85 място, като са необходими32 дни и 9 процедури. В страните с най-добра практика процедурите, коитоса необходими за регистрация, са не повече от 4-5, времетраенето е самоняколко дни, разходите са минимални или нулеви, а изискваният минималенкапитал е нулев в една трета от страните по света.

Обещаното оптимизиране на броя и дейността на администрацията и на бюджетнитеслужители като цяло, фактически не се случва. Държавата продължава да изпълнявафункции, които са характерни за частния сектор, вместо да се оттегли оттях. Поддържането на администрацията и на публичния сектор като цяло струвавсе по-скъпо на данъкоплатците, докато добавената стойност от него (акодопуснем, че изобщо съществува такава) намалява. Това поставя въпроса далисе предприемат реални действия от страна на правителството за подобряванеефективността на публичния сектор.

4) България регистрира почти нулев напредък в областта на общественитепоръчки. Основните проблеми са по отношение на излишно големия брой, видовеи под видовете обществени процедури (в момента те са общо 16 бр.), коетопък от своя страна се корелира с непрозрачност, липса на отчетност и ясниправила.

–––––––––––––––––-

(1) Ернандоде Сото е директор на Института за свобода и демокрация в Лима. Текста епревод на глава от книгата под редакцията на Марк Майлс „Пътят към просперитета:подходът на 21-ви век към икономическото развитие”.