Опитва ли се държавата да прикрие наличието на престъпност?

Преди няколко дни на свое заседание Министерски съвет одобри първоначаленвариант на законопроект, с който държавата се задължава да изплаща финансовикомпенсации на онези граждани (или техните семейства и близки), които састанали жертва на умишлено престъпление. Предвижданите обезщетения вариратот 250 до 5000 лв., а в случай на смърт наследниците могат да получат идо 10 000 лв. тогава, когато не се ползват никакви други компенсации катонапример плащания по застрахователна полица.

Без по-дълбоки разсъждения това изглежда логично и уместно, с което държавата,цели да подпомогне онези, които са претърпели някаква загуба не по своявина. Без коментар по размера на предвижданите обезщетения, на пръв поглед,всичко това е израз единствено на добра воля и загриженост.

Дали обаче въвеждането на тези мерки е оправдано, какъв ще е техният ефекти дали това не е прикрито признание за невъзможност за по-бързо справянес престъпността в България са съвсем различни въпроси.

Според доклад, изготвен от Национална служба „Полиция” , през 2005 г. сапроверявани и разследвани 121 577 криминални престъпления, което е с около7 % по-малко в сравнение с предходната година. Под външен натиск предимноот ЕС, както и поради наличие в някаква степен на вътрешна убеденост явноса постигнати определени резултати. Въпреки това, Министерски съвет очевидное решил, че нивото на престъпността в България е все още високо, след катопредприема мерки, целящи „смекчаване” на възприятието за нейните проявленияи то предимно в битовите и измерения. Усилията обаче би трябвало да се насочатне към успокоение на пострадалите, а въобще към предотвратяване на подобнибъдещи събития.

Доколко оправдани са предвидените в законопроекта обезщетения?

На първо място трябва да се знае, че обезщетение и сега може да се получипри установено престъпление и подаден граждански иск.

Компенсации и обезщетения обикновено се заплащат от този, който е виновенна този, на когото е било навредено. Логично в случая е правителството дасчита себе си за виновно по отношение на онези, които са претърпели някаквивреди, след като иска да им изплати компенсации. От друга страна, когатоняма провинение, а се заплаща, то тогава става въпрос не за обезщетение,а за възнаграждение. Предполагаме, че точно този мотив едва ли е в основатана планираните мерки, следователно в по-малка или по-голяма степен МС признавасвоята вина.

Съществува обаче една много голяма разлика от типичното изплащане-получаванена компенсации: обезщетенията трябва да бъдат заплатени със средства напричинителя на вредата, а в този случай това е МС, след като сам се поставяв тази роля. Проблемът идва от там, че той не разполага със собствени средства,а ги получава от данъкоплатците, следователно последните плащат за всичкинегови инициативи, включително и тази. Т.е. всички, които плащат данъциневолно попадат в графата причинител на вреда и трябва да заплащат обезщетениена пострадалите поради наличието на престъпност, която им е причинила вредии по принцип, за ограничаването на която е отговорно правителството.

Някои ефекти в случай, че проектозакона се приеме и от парламента

1. По предварителни данни предвидените за прилагането на закона средстваса на стойност 3 млн. лв. – от тях трябва да се изплащат компенсациите,с част от тях ще трябва да се създаде и приведе в действие специален Националенсъвет, който да взима решения по подадените молби за обезщетение, да сеизплащат заплати на административния персонал и т.н. Като цяло ефектът едвали ще надхвърли няколко десетки нови работни места в държавната администрация;

2. Мерките по никакъв начин не са насочени към ограничаване на престъпността,тъй като изобщо не таргетират нейните източници, а крайните ефекти; по-скоротова би имало дори негативно отражение чрез по-малките стимули на тези,които носят отговорността по линия на не толкова остри последващи реакции;

3. Много е вероятно дискусията рано или късно да се прехвърли от саматапрестъпност като негативно явление към размера на изплащаните обезщетение,както и кои престъпления да се обезщетяват и кои не и защо;

4. Възможно е обезщетенията да генерират престъпност, след като могат дабъдат източник на средства и да се превърнат в обект на планиране от роднинии членове на семейството, особено когато те са с много ниски доходи.

От информационната служба на Министерски съвет ни предоставиха информацията,че окончателният вариант на законопроекта за финансови компенсации и помощиза пострадалите при престъпления все още не е готов. Надяваме се, че аргументите,които предоставяме ще бъдат взети под внимание.
Което в крайна сметка би означавало такъв проектозакон да не се внася впарламента за обсъждане.