Този материал е част от специалната поредица на ИПИ „Успехи и провали от близо и далеч“ в партньорство с Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и “Дневник“, която представя опита на 10 страни в публичните реформи и резултатите от тях. Автор на настоящият текст е Евдокия Шамандурова, стажант в ИПИ.
В началото на 2022 г. унгарското правителство въвежда тавани на цените за няколко основни хранителни продукта като част от усилията си за борба с нарастващата инфлация. Макар мярката да е насочена към облекчаване на домакинствата, тя води до сериозни икономически дисбаланси и създава далеч по-сериозни негативни последици. Въпреки първоначалния положителен ефект – по-ниски разходи за потребителите – ограничаването на цените предизвиква вълна от допълните непреки ефекти в средносрочен и дългосрочен план, които засягат всички участници на пазара.
Самата мярка касае 6 основни хранителни стоки: захар, пшенично брашно, свински бут, пилешки гърди, слънчогледово олио и прясно мляко с масленост 2,8%. Според указа на правителството за прилагане на тази мярка: „По време на периода на регулиране на цените брутната цена на дребно на определени продукти не може да бъде по-висока от цената, приложима към 15 октомври 2021 г. Следователно цената на съответния продукт на 15 октомври 2021 г. ще бъде официалната цена. Максималната цена ще се прилага за всички, които продават на крайните потребители.“
В допълнение към тези продукти се добавят яйцата и картофите, а таванът на цените на съответните стоки се прилага до август 2023 г. Така фиксираните цени на продуктите варират между €0.68 – €0.73 за килограм кристална захар, €4,03 за кг пилешки гърди, €0,45-€0,55 за кг брашно, €1,76 за литър олио и €0,75 за литър прясно мляко. Нивата на фиксираните цени са под пазарните за периода и генерират сериозни загуби за търговците.
Тук виждаме голяма разлика с обсъжданите наскоро предложени регулации в Бългaрия – в Унгария правителството не се занимава с надценките по веригата на доставки, а слага максимална стойност на крайните цени на определени продукти. Основната разлика между тези два подхода е, че фиксирането на крайните цени засяга всички участници във веригата на доставки – производители, дистрибутори, търговци и потребители. Въпреки че мярката е предназначена да обхване целия пазар, на практика ограниченията се прилагат основно върху търговците, докато производителите не са задължени да намаляват своите цени. Въпреки това те носят непреки последици, тъй като фиксираните цени влияят върху търсенето, продажбите и динамиката на пазара, включително и върху взаимоотношенията между всички основни играчи. Това създава дисбаланси в разходите и допълнителен натиск върху крайните продавачи, които трябва да поемат разликата, ако нямат силата да прехвърлят загубите към доставчиците.
Затова ценовите контроли трябва да се разглеждат не само в тесния и непосредствен контекст, а и с оглед на пълната съвкупност от взаимодействия, които предизвикват в икономиката – сред тях най-значимите са:
1. Повишаване на инфлацията в други сектори
Ценовите тавани водят до увеличение на цените на други стоки и услуги. За да намалят загубите си, търговците повишават цените на продукти, които не попадат в списъка. Това допринася за ускоряване на общата инфлация и увеличаване на общите разходи за живот, вместо да ги намалява.
По данни на унгарската централна статистическа служба (KSH) инфлацията в страната достига 24,5% през декември 2022 г., като цените на храните се повишават с над 40%. Въпреки че цените на въпросните продукти са задържани, други храни като месо, сирена и плодове поскъпват значително, тъй като производителите и търговците се опитват да компенсират загубите си. Цената на телешкото постепенно се покачва, достигайки увеличение с почти 50% за 12-те месеца до ноември 2022 г. При рибата и морските храни поскъпването на годишна база дарове увеличението е близо 40% към ноември 2022 г. При плодовете и зеленчуците също се наблюдава сериозно повишаване на цените в разглеждания период.
И докато правителството е фокусирано да регулира цената на брашното, за 12 месеца цената на хляба скача с над 80%.
2. Недостиг на основни храни
Друг проблем, който е емблема на плановите социалистически икономики, е дефицитът на стоките, за които държавата премахва пазарните сигнали. Тъй като цените на някои продукти са фиксирани под равновесното им ниво при свободна конкуренция, много производители и търговци губят стимул да ги предлагат. Това води до празни щандове – основни продукти като олио, брашно и мляко често липсват в магазините, принуждавайки потребителите да търсят алтернативи или да се редят на дълги опашки при временна наличност.
През втората половина на 2022 г. например някои големи вериги магазини въвеждат ограничение върху количествата, които всеки клиент може да закупи. В някои региони потребителите могат да купят само по един литър олио или един килограм захар на ден – отдавна забравен спомен за българите от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Това поражда паника сред населението и увеличава нелегалната търговия с тези стоки.
3. Натиск върху малките и средните търговци
Докато големите търговски вериги могат да компенсират загубите от фиксираните цени чрез увеличаване на цените на други стоки, по-малките магазини нямат такъв ресурс. Много от малките бизнеси изпитват тежки финансови затруднения, което води до затваряне на част от тях. Малките и средните търговци се оказват в особено тежка ситуация, тъй като не могат да покрият загубите от наложените ограничения, както го правят големите вериги. Фиксираните цени на храните, съчетани с високите разходи за електроенергия, значително намаляват техните маржове на печалба. Без възможност да прехвърлят разходите върху други стоки или да договорят по-добри условия с доставчиците, много от тях са принудени да намалят дейността си или дори да затворят. Това допълнително ограничава конкуренцията и достъпа на потребителите. В дългосрочен план това ограничава конкуренцията на пазара и засилва зависимостта от големите търговски вериги.
Данните на Евростат за периода на наложените мерки показват, че има сериозно увеличение на фалиралите предприятия – измерено както в съотношението „закрити/новосъздадени предприятия“, така и спрямо нивата в ЕС. Унгарската централна статистическа служба също отчита рекорден брой затворили търговски обекти през 2022 г – 4500 магазина са принудени да затворят окончателно в Унгария между май 2022 г. и май 2023 г. Това представлява 4% от общия брой действащи магазини в страната. До 2022 г. годишно затварят само 2-3% от търговските обекти. Най-много от предприятията, принудително прекратили дейността си, са супермаркетите – почти двойно спрямо магазините за дрехи. Основна причина е, че не могат да си позволят да продават стоки на загуба. Това води до по-малка достъпност на храни в по-малките населени места, където тези магазини са често единствената алтернатива за домакинствата.
4. Влошаване на качеството на продуктите
За да се вместят в ограниченията, някои производители намаляват качеството на своите продукти, като използват по-евтини суровини. Това води до влошаване на потребителското изживяване и скрито намаляване на реалната стойност на стоките, налични на пазара.
В допълнение през 2024 г. Съдът на ЕС постановява, че тези мерки вредят на свободната конкуренция и не са пропорционални на преследваните цели.
С отмяната на регулацията цените на регулираните продукти се увеличават рязко, тъй като търговците и производителите се опитват да „наваксат“ заради натрупаните загуби – само за два месеца виждаме драстичен скок.
Средногодишната инфлация в Унгария през 2023 г. е най-висока в целия ЕС.
Въпреки регулацията на цените на няколко основни храни поскъпването на други продукти като плодове, зеленчуци, телешко и риба, както и на различни стоки и услуги допринася за общата инфлация. Макар нарастването на цените да е проблем в почти всички държави от ЕС, индексът на хармонизираните потребителски цени (ХИПЦ) в България за същия период остава значително по-нисък, дори без прилагането на подобни мерки.
И така, вместо да защити потребителите, мярката създава нови проблеми, като засилва инфлацията в други сектори, води до недостиг на основни стоки, затруднява малките търговци и влошава качеството на продуктите. При това без позитивен ефект за домакинските бюджети – общото поскъпване на потребителската кошница за 2023 г. е най-голямото в целия ЕС. Макар че подобни регулации могат да дадат краткосрочно облекчение в дългосрочен план, те нанасят повече вреди, отколкото ползи, като дестабилизират икономиката и създават още по-сериозни предизвикателства за бизнеса и потребителите.
