Перото “Общи държавни служби” обхваща финансирането на основните разходи,предвидени за публичната администрация (министерства, ведомства, комисияза финансов надзор, сметна палата, общини), Българската академия на наукитеи висшите държавни училища. Тук не се включват специфичните разходи (заотбрана и сигурност, образование, здравеопазване и др.), които се отчитатв отделни обособени пера.
За периода 2004 -2007 г., увеличението на общите разходи, включени в категориятае 152,9%. За същия период, растежът на БВП, измерен по текущи цени и набаза 2004 г. обаче е само 33,61% , което означава, че икономиката растереално с много по-бавни темпове (над четири пъти и половина), отколкоторазходите, предвиждани за издръжка на държавните служби. Това противоречина логиката по две линии:
• Може да се приеме, че обемът услуги, предоставяни от тези държавни службисе увеличава пропорционално на растежа на икономиката. Следователно и разходитеза тяхното финансиране не би трябвало да надхвърлят този темп;
• Въпреки развитието на голям брой нови технологии през последните годинии принципното становище на политическата класа, че публичният сектор трябвада бъде оптимизиран, това явно не се случва; оптимизацията, при един и същиобем услуги, означава постигането на по-ниски разходи, а всъщност разходитебележат ръст.
Анализ на заложените за 2007 промени спрямо 2006 г.
През 2007 г. са предвидени над 770 милиона лева за финансиране на основнитеразходи на изпълнителните и законодателните органи – Народно събрание, правителство,администрация на президента, областни администрации, посолства и консулства.Т.е., спрямо предходната година нарастването е с около 130 милиона лева.Никъде обаче нарастването не е обосновано, нито е пояснено за какво ще сеизхарчат допълнително заделените средства. Единственото твърдение е, чеувеличението ще доведе до по-ефективното функциониране на законодателнитеи изпълнителни органи, но не е ясно защо това ще стане. Държавната администрацияот години се разраства; в началото на мандата на правителството, министърътна държавната администрация Николай Василев обеща да намали численосттана административния апарат с 10%; това не само, че не се е случило, а еотчетен и ръст с около 10%. В този смисъл всяко увеличаване на броя държавнислужители, съответно и на разходите е не само ненужно, а и вредно.
Предвидените през 2007 г. средства за подобряване на административния капацитетна общините и администрирането на местните данъци и такси са в размер напочти 340 милиона лева или с около 44 милиона повече от предходната година.Държавата за съжаление все още в много голяма степен се намесва в работатана общините, които трябва да могат да бъдат самостоятелни и да са източницитена местното самоуправление. Централното правителство не трябва нито да предоставяфинансови ресурси, нито да изземва тези, които са генерирани на тяхна територия.По-широкото прилагане на принципите на финансовата децентрализация моженапълно да освободи държавата от функциите и на взимащ решения от иметона друг, стига обаче правителството да е готово да предприеме тази напълноправилна стъпка (към момента индикациите са, че това скоро няма да се случи).
По отношение на предвидените разходи от подгрупа “Общи служби” неяснотатаза тяхното бъдещо изразходване, както и защо нарастват почти двойно, е ощепо-голяма. Изготвеният от Министерство на финансите доклад по Закона задържавния бюджет определя следните цели, за които да бъдат похарчени тезинад 130 милиона лева: съхраняване на българското етнокултурно пространство,приемане, разпределение и контрол на предоставените на България хуманитарнипомощи и привличане на чуждестранни инвестиции. Не е ясно кой и как ще създадепо-голяма търсене на инвестиционни проекти в България от чуждестраннитеинвеститори, нито пък какво се разбира под съхраняване на етнокултурнотони пространство. Следователно и разходването на тези средства не може дабъде оправдано.
Предвидените в перо “Общи държавни служби” разходи за наука нарастват соколо 20 млн. лв. до почти 188 милиона. Тук се включва финансирането посамостоятелните сметки на висшите държавни училища, на БАН, както и на разходитеза научна дейност, извършвана от министерствата и ведомствата. Държавнотообразование и “развитие на наука” са доказали своята неефективност катоосновният проблем тук е не липсата на средства, а начина, по който те сехарчат и проектите, за които се харчат. Със своите над 8 000 научни работнициБАН би могъл да се самофинансира, както по линия на международни проекти,така и чрез консултантски договори и разработки за бизнеса. Така освен,че няма да има нужда от държавна субсидия, резултатите и това, което сесъздава ще имат реален непосредствен ефект, т.е., тъй като ще бъдат предварителнопоръчани от бизнеса и ще са директно приложими и в крайна сметка необходими.
Същите разсъждения важат в пълна степен и за висшите държавни училища.
Предложения за реформа на ИПИ
Съкращаване на административния апарат, което би редуцирало разходите.Спестените средства биха могли да финансират или по-високо заплащане наостаналия персонал или намаляване на изземването на финансов ресурс от граждании фирми.
По-бързо и по-широко въвеждане на финансовата децентрализация, която отедна страна ще осигури повече собствени приходи за общините, а от другапо-широк кръг от решения, които те ще могат да взимат. В този случай неби било необходимо да се определят субсидии и да се преразпределя доход,генериран в една община, към друга, само защото последната успява да постигнепо-слаби резултати. Общините трябва да могат да се конкурират, не само чрезприродните си дадености, а и по линия на условията за живот и бизнес, коитосъздават много важна част, от което е налагането на данъци и такси.
