Не на данъчната амнистия
През тази седмица отново се възроди идеята за т. нар. данъчна амнистия, тоест всеки длъжник на хазната да се издължи, като всички лихви му бъдат опростени. Още се обмислят различни варианти, било то дали амнистията да се отнася за невнесени данъци или осигуровки, или и за двете, но така или иначе идеята по своя смисъл е ясна, независимо от избраната формула и обхват. Тезата за данъчна амнистия се появява регулярно в общественото пространство, като нормално набра повече сила в тежките години за бюджета – обсъждаше се и при дебатите за т. нар. „антикризисни” мерки през 2009-2010 г.
Безспорно предложението за данъчна амнистия цели ударно събиране на някакви средства в държавния бюджет. Това определено не е каквото и да е било структурно решение, а просто цели събирането на някакъв ресурс в рамките на 1-3 месеца. Проблемите пред фиска и предстоящите плащания по външният дълг на практика отвориха вратата за всички възможни варианти за покриване на дупката в хазната – външен и вътрешен заем, средства от фискалния резерв и Сребърния фонд, приватизация, а сега и идеята за данъчна амнистия. Това предложение има естествени поддръжници. От една страна Министерство на финансите има интерес да събере ударно някакъв ресурс, а от друга страна самите длъжници имат интерес от подобна амнистия и натискат тя да се случи.
И все пак, една такава мярка не само че не е структурно решение, а като нищо ще се превърне в структурен проблем. Това на практика би бил един жест към некоректните платци – нещо като извинение за това, че въобще дължат данъци. А какво се случва с коректните платци, които са си внасяли дължимото навреме? Тази мярка поощрява ли тяхното коректно поведение или ще ги направи една идея по-разсеяни по отношение на данъците и осигуровките в бъдеще? С две думи, преследвайки бързото събиране на едни пари в хазната, властите ще създадат морален риск за неплащане в бъдеще.
Отчетите на НАП показват, че по-голямата част от задълженията на некоректните длъжници са за стари периоди, тоест още отпреди кризата – минимум 6 млрд. лв. от оповестените 9,3 млрд. лв. (към края на 2010 г.) са задължения, натрупани преди 2009 г. Немалка роля в натрупването на общата сума на задълженията през последните години идва именно от лихвите върху тези очевидно несъбираеми стари задължения. С други думи, да се очакват някакви милиарди в бюджета от евентуална данъчна амнистия е някаква заблуда. Ефектът ще бъде по-скоро за една група некоректни платци, които отново ще покажат, че в тази страна разсейването и наглостта дават резултат, а коректността си остава само принципна позиция.
