Началото на политическия сезон: разположение на силите

По всичко изглежда, че предизборната година ще е интересна. Това не означава обаче, че ще тя е ползотворна за развитието на икономиката през и след 2005 г.

Положителните развития досега

По всичко изглежда, че за първи път от години насам обсъждането на възможностите за намаляване на данъците и съответно намаляване на държавните разходи ще бъде част от обсъждането на бюджета и данъчните закони.

МВФ и Световната банка защитават рационални, макар и скромни, промени в стопанската политика. Тези мерки, с малки изключения, се поддържат от финансовата общност, деловите среди и независимите експерти. За съжаление, няма политическа партия, която да предлага нещо по-съществено.

Подготовка на управлението на БСП

Повечето от идеите за промени засега спадат или по-скоро би трябвало да бъдат отнесени към пакета икономически и други политики, които биха отстоявали и прокарвали социалистите.

Към този вид политика спадат както някои отдавна пропагандирани идеи, така и някои по-неочаквани развития на стопанско-политическия дебат от тази седмица, например:

а) семейното подоходно облагане: то не увеличава съществено разполагаемия доход на гражданите, не съдейства за по-лесното отглеждане на деца, усложнява данъчната среда, но е “нова” фискална идеология, която – разчита се – ще заблуди избирателите;

б) въвеждането на минимална заплата от 150 лева: няма никакво съмнение, че такъв ход е крайно вреден, увеличава сивата икономика, намалява заетостта и увеличава разходите на домакинствата и фирмите; ритуалният танц по въпроса увеличава шансовете за явно или не коалиране на НДСВ (части от него, някои министри) с БСП;

в) същият смисъл има и приемането на закона за “отнемане на незаконно придобитото имущество”, и обсъждането на противоположните варианти за проектозаконите за промяна в съдебната система;

г) нито народните представители изобщо, нито особено тези от опозицията обръщат внимание на проекта АЕЦ Белене; те са оставили правителството без съществени аргументи и дебат да наложи на страната разходи за поне 50 години напред, без от това ползите да са дори приблизително ясни;

д) “разследването” на външнотърговски дружества и т.нар. натрупване на външния дълг през 1984-1989 г. увеличава шансовете за по-добро финансиране на кампаниите на онези, които ще разследват и ще бъдат разследвани; печеливши от начинанието ще окажат кръгове или индивиди от БСП и правителството; ирония е, че това разследване бе инициирано от опозицията.

На какво не се обръща внимание?
Много от изброените по-горе развитие, ще преопределят стопанското развитие на страната (разходи на правителството, данъци, възможности за манипулиране на съдебната система и политическите противници и пр.) за много години напред.

В същото време не се прави и планира нищо или онова, което се прави и предвижда е малко и половинчато, за решаването на следните съществени и дългосрочни предизвикателства:

а) съществено и осезаемо увеличение на разполагаемия доход на фирми и граждани, т.е. намаляване и на данъците и “социалните вноски”, и на държавните разходи (и увеличаване на жизнения стандарт и възможностите за дългосрочен растеж и конкурентност на граждани и фирми);

б) освобождаване на пазара на труда;

в) намаляването на квазиданъците, свързани с разходите за работа с правителството; например прилагането на политиката за ограничаване на административния контрол;

г) фискалната децентрализация;

д) реформата в образованието и обвързването на образованието с нуждите на стопанското развитие;

е) намаляване на вноските и реформа на разходно-покривната и в крайна сметка държавна система в пенсионното осигуряване;

ж) преразпределението на облаги през здравната каса, подържането на неефективна система на ценообразуване и харчове в здравеопазването, без зачитане на правата на онези, които финансират касата.

Предимства в подготовката и реториката
НДСВ има естествена преднина, защото държавният апарат може да бъде впрегнат да работи и вече работи за избирателната кампания през 2005.

БСП има политическа рента от това, че запази избирателите си от 2001 г. (докато всички останали ги губят). Освен това обаче, БСП има мрежа от неправителствени организации и мозъчни тръстове, които вече работят по предизборните послания.

Към стопанската действителност на 1998-2004 г. се прилагат, най-вече от медии и политически водачи, определения, които са всъщност приложими към периода 1993-1997. Това quid pro quo подронва авторитета на реформиски настроените политици и партии.