Мястото на Европейския съюз на глобалната икономическа карта

Еволюцията на Европейския съюз по пътя на интеграция

Към днешна дата пълноправните членки на ЕС наброяват 25 страни след няколковълни на разширяване. Дания, Ирландия и Великобритания се присъединяваткъм Европейската икономическа общност през 1973 година. До тогава съюзътсе състои от Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия. През1981 г. се присъединява Гърция, следвана от Испания и Португалия през 1986г. Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват през 1995 г. Най-скорошнотои мащабно разширяване е през 2004 г., когато ЕС приветства десетте новичленки: Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакияи Словения. Следващите в списъка са България и Румъния – с дата на присъединяване– 1 януари 2007 г. През 2005 г. преговори за присъединяване започнаха Хърватскои Турция.

След последното разширяване през 2004 г. Европейският съюз се превърнав една от водещите икономически сили в света – по размер на територия, населениеи икономически просперитет на жителите в него.

1)През 2004 г. населението в ЕС-25 наброява близо 460 милиона души, коетое 7% от населението в света. За сравнение, населението на САЩ е 290 милионадуши или 5% от световното население, на Китай – 20% и Индия – 17%. В Японияи Русия живеят съответно по 2% от жителите на света.

2) БВП на ЕС-25 представлява около една трета от БВП на света (31% през2004г.), докато БВП на САЩ е 29% от световния, а на Япония – 11%. Коригиранспоред покупателната способност на жителите, БВП на глава от населениетов САЩ през 2004 г. е с 55% по-висок от показателя в ЕС-25, а в Япония -с 16% по-висок спрямо ЕС.

3) През 2003 г. потокът от преките чуждестранни инвестиции в ЕС (чуждестранниинвестиции постъпили или направени от Евросъюза) представлява почти 40%от световния поток на ПЧИ, докато на САЩ се падат 23%, а на Япония – 4%.

4) Традиционно САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС-25, който допринасяза 20% от търговията през 2004 г. Все пак, през последните години търговскиятобмен не се увеличава между двата съюза. ЕС реализира търговски излишъксъс САЩ, т.е. изнася повече отколкото внася. Другите важни търговски партньорина ЕС са Китай (9% от общата търговия през 2004 г.), Швейцария (7%), Русия(6%) и Япония (6%). Една от най-отличителните тенденции на развитие презпоследните години е засилената търговия между ЕС и Китай. От 1999 г. търговскиятобмен се е удвоил и в същото време именно с Китай ЕС регистрира най-големиятси двустранен търговски дефицит.

Разширяването – успешна политика за ЕС

Въпреки опасението, че новите страни-членки ще подбият пазара на трудаи така ще увеличат безработицата сред местните жители в ЕС-15 поради миграционнитевълни и в същото време ще привлекат инвеститори чрез по-ниските си данъци,данните показват друго – новоприсъединилите се членки са двигателите наикономиката на Съюза. Не трябва да забравяме, че “старите европейци” трябвада се съревновават за инвеститори не само със страните от “Нова Европа”,а и на глобално ниво – с Китай и Индия.

През 2005 г. реалният растеж на икономиката на ЕС-25 е 1,7%, за който новитестрани-членки са допринесли 0,3%. Средният растеж на десетте новоприсъеднилилисе държави е 5,8%, докато икономиките от “стара Европа” растат средно с2,3% през миналата година. Първенците в ЕС за 2005 г. са Естония и Латвия,които отчитат растеж от над 10%. Литва и Словакия също заслужават да бъдатспоменати – с реален годишен темп на растеж на БВП съответно от 7,5% и 6,1%.

ЕС-15 поддържа търговски излишък с новите страни-членки, т.е. изнася повечестоки и услуги, отколкото внася от там, което влияе положително върху икономическиярастеж на страните. През последните години западноевропейците предпочитатповече да спестяват вместо да харчат парите си и брутните спестявания вЕС се увеличават като процент от БВП за сметка на потреблението. Икономическатаи политическа интеграция на нови пазари от Източна и Централна Европа, премахванетона бариерите пред търговията и уеднаквяване на правилата за правене на бизнессъдейства за засиления търговски обмен между страните, което позволява наредица компании от Западна Европа да реализират продукцията си, без да свиватпроизводствата и да съкращават работна ръка.

Безработицата намалява през последните години в новите страни-членки. Споредданни от Европейската комисия се отчита среден ръст от около 1,5% през 2005г. в заетостта на новите страни-членки и съответно безработицата намалявасредно с 0,8% за 2004-2005 г. Противно на опасенията, ЕС-15 също бележинарастване на заетостта – средно с 0,7% за миналата година. Именно имигрантитеса причина за запазването на работните места на много “стари европейци”,защото компаниите не са затворили офисите си следствие на наличието на по-евтинаработна ръка. Разбира се, това важи в основна степен за държавите, коитоотвориха легално трудовите си пазари за новите страни членки – Ирландия,Великобритания и Швеция през 2004 г., а през 2006 г. това направиха и Гърция,Испания, Финландия и Португалия. Срещу създадените нови работни места встраните от Източна и Централна Европа в резултат на преки чуждестранниинвестиции от ЕС-15 съответстват значително по-малко съкратени места в ЗападнаЕвропа, защото икономиките на новоприсъединилите се страни са по-трудоемки.В същото време инвестициите в 10-те нови членки на ЕС са позволили на многофирми от Германия, Австрия и Великобритания да запазят дейността и да незатворят централните си офиси и изследователските си центрове в роднитеси страни. Имигрантите от своя страна също играят положителна роля за икономическоторазвитие на Общността най-вече чрез трансферите и финансовите средства,които изпращат на семействата си. Така се увеличава вътрешното търсене вродните им държави, а от там и износът на старите страни-членки към пазаритев Източна и Централна Европа нараства.

Данъчната конкуренция в рамките на Евросъюза, борбата за предприемачи иинвеститори е най-големият стимул за развитие на икономиките, за по-голямаефективност на публичните разходи и създаване на по-благоприятна среда заправене на бизнес. Конкуренцията между страните е естественият регулаторна обществения сектор, който има инерция да нараства по размер и да губиефективност, ако бъде оставен без натиск от пазарните сили.

Изводът, който можем да направим, е че вътрешната конкуренция между държавите-членки,а не хармонизацията във фискалните им политики и забраните за навлизанена работна ръка, са причина за икономическия растеж на ЕС. Но ЕС не трябвада се възприема като патерналистична супердържава, която ще защити българскатаикономика от неизбежните процеси на глобализация и засилена конкуренция,защото силата на ЕС не е в протекционизма и солидарността й – те водят дополитическо напрежение и вътрешно съпротивление от страна на старите членкикъм разширяването. ЕС е катализатор за провеждане на икономически реформии налага част от принципите на икономическа свобода – либерализация на пазари,премахване на границите и пречките пред свободното движение на хора, капиталии стоки, улесняване на доброволната размяна и правенето на бизнес в страните.Именно затова разширяването на ЕС е печелившо както за новите страни-членки,така и за старите.

–––––––––––––––––––––––

(1)Статията е публикувана за първи път във вестник Дневник на 26 септември2006 година в рубриката на ИПИ “Видимото и невидимото”, която излиза всекивторник.