Мнозинство за избори и промени в правосъдието има, но за какво точно

Близо три десетилетия една от водещите теми за българското общество е състоянието на съдебната власт в страната – ту като основен фокус, ту като съпътстващ останалите обществени проблеми. В периодите на загуба на обществен интерес се случват тихомълком най-сериозните извращения с обществени средства и срещу публичния интерес. Можем само да си припомним тихите години след влизането в ЕС, когато Красьо Черният действаше от името на ВСС за назначения в съдилищата, а раздаването на имоти по морето на „социално слаби“ прокурори и съдии бе норма. Малко след това последва съвземане на активните в темата хора и последваха съзидателни усилия както от по-волевите и силни съдии, така и от вещите в темата юристи. За справка може да бъде прочетена следната статия на Хр. Иванов от предпартийното му битие „Пред китайската стена на съдебната власт“ от 2011 г.

Последните няколко години не са напразни: бяха закрити любимите бухалки на Гешев и компания – специализираните съд и прокуратура, бе подготвено успешно временно решение относно разследването и потенциалното отстраняване на главния прокурор /дело на екипа на Н. Йорданова и поддържано и доразвито от Кр. Зарков/. Но това съвсем не е достатъчно, а към настоящия момент тази важна тема бележи спад на обществения интерес на фона на глобалната инфлация и успешната подмяна на дневния ред с ажиотажни хватки от различен порядък – от цената на кашкавала на Околовръстното до борбата с джендър извънземните. Зад тези „важни неща“ продължават да изтъняват откъм асфалт пътищата. Но има друг премълчан факт – разложението в съдебната власт обхвана множество от хората. Докато няма постоянна политическа власт мнозинството от послушни членове на Висшия съдебен съвет /ВСС/, вързани на каишки в няколко политически централи, повиши нереалистично доходите на съдии, прокурори и следователи. Щатът остана същият, а работата като да понамалява, не навсякъде, но преимуществено. Така се печели примирение вътре в системата. За назначения се разчита изцяло на негативния подбор – който става – не се назначава или бива унижаван докато не се откажат и малкото мераклии нещо да променят /Й. Дамаскинов за избора за председател на ОС-Русе, Е. Георгиев за СГС са само леки примери/. В тази среда самопредлагането замества реалната номинация – демократични институти като съдийското самоуправление открито не работят, съдиите, отвратени от ВСС, отказват да присъстват на събранията на съдилищата, с което не само се делегитимира каквото и да е решение, а се губи дори и мнимата му юридическа валидност /проблем от последните дни в Градския съд на София/.

Защо давам този дълъг контекст ли?  За да си спомним, че има неотложни теми, за да функционира съдебната власт. Основните органи по администриране на съдебната власт са с изтекли мандати – и ВСС, и Инспекторатът към него. Двама от съдиите от квотата на НС в Конституционния съд също не са избрани. Разбира се тук стои най-същественият въпрос – формалното попълване на държавните органи отново с негодни хора ще промени ли нещо. И мисля, че отговорът е изначално ясен.

Все пак следва да проверим възможностите пред 49-ото НС с оглед на даденостите от проведените избори. Както знаем представените партии и коалиции са:

„ГЕРБ-СДС“ – 69 мандата,

„Продължаваме промяната- Демократична България“ – 64 мандата,

„Възраждане“ – 37 мандата,

„Движение за права и свободи“ – 36 мандата,

„БСП за България“ – 23 мандата и

„Има такъв народ“ – 11.

• Избор на главен инспектор и инспектори в ИВСС – до 18 декември 2019 г. трябваше да бъдат избрани 10-мата инспектори, а до 2 февруари 2020 г. и нов главен инспектор. Необходимото мнозинство е две трети от народните представители, мандатът е пет години, тоест следва да бъдат събрани 160 гласа от 240 за валиден избор;
• Избор на двама съдии в КС – ноември 2021 г. и февруари 2022 г. Необходимо е обикновено мнозинство от присъстващите народни представители;
• Избор на 11 членове на ВСС – 6-ма за съдийската колегия и 5-ма за прокурорската. Изборът следваше да бъде направен до октомври 2022 г. Необходимото мнозинство и тук е две трети от всички народни представители.

За да проверим дали някоя от тези процедури би могла да се осъществи трябва да знаем, че първото необходимо условие е по-продължителен живот на НС – поне два месеца, за да бъдат спазени процедурните срокове. Второто условие е по-скоро без кого е възможен изборът. Правя една уговорка – приемам, че интересът към тези избори ще е изострен и никой няма да си позволи да напусне залата на НС, за да не изгуби влияние. Разчитам, че елементарният политически интерес надделява:

• За ИВСС и ВСС – при необходими 160 гласа процедурата може да мине без ИТН, без БСП и дори без ДПС, ако Възраждане склонят да гласуват с ГЕРБ и ППДБ. Това може да е съвсем нов политически ход с оглед огромното влияние на ДПС през последните 20 години в съдебната власт. Да припомним, че една от причините за необезпокоявани изборни победи и повсеместни корупционни схеми е контролът над прокуратурата. Оставянето на ДПС извън играта би било исторически безкомпромис с непредвидими последици за рухването на модела.  При потенциално такова развитие ще проличи и дали ДПС не би участвал в избора през Възраждане. При изборите за настоящия ВСС през 2017 г. от патриотичната квота влязоха приближени на ДПС и Пеевски. През квотата на БСП беше същото. И от тази процедура обаче могат да бъдат изолирани ППДБ, претендиращи за прореформатори в правосъдието.
• За КС – отново в зависимост от кворума, но тук комбинациите са изключително много. Предвид ключовото решение и огромната важност да се спират закони и политики през КС можем да предположим, че и тук интересът би бил засилен и едва ли залата празна. При тази процедура още по-лесно биха могли да бъдат изолирани ППДБ и това да постави избора в историческата традиция, когато и пълни правни анонимници са ставали конституционни съдии. Историята помни поне два много срамни избора, доминирани от ГЕРБ.

В заключение

Видно е, че познатото политически статукво може спокойно да се възпроизведе в това НС, това поставя строго изискване пред прореформаторските сили да внимават изключително в политическото си движение, за да не станат съучастници в позорни процедури, ако поне малко пазят спомена за историческия компромис. Очевидно има мнозинство и за конституционни промени при дълъг живот на 49-ото НС. Така на практика ГЕРБ, ДПС и БСП могат да спретнат една настолна „съдебна реформа“. Съществена – с известните и нужни параметри – е повече от необходимо при заявките за Еврозона и Шенген. В условията за членство са упоменати комплексните проблеми с устройството на съдебната власт. Най-реалистично би било да бъде гласуван проектът за изменение на НПК и ЗСВ/Йорданова-Зарков/, разбира се, за да не бъде подменен концептуално, е отговорна именно юридическата общност.