Март Лаар: Европа се огъва под тежестта на данъците и е свърхрегулирана. Новите страни-членки ще променят това положение

Предистория
В края на миналата седмица в Боровец се състоя първата среща на Европейската Ресурсна банка (ЕРБ) – мрежа от аналитични центрове, защитаващи индивидуалната и стопанската свобода и споделящи консервативни и либертариански ценности. ЕРБ е донякъде реплика на Американската и Азиатската ресурсни банки, първата от които бе учредена по идея на Фондация Херитидж през 1988 г. Разликата е, че в Европа сътрудничеството в защита на индивидуалната свобода изглежда по-трудно, а успехите на това поприще – когато ги има – или закъсняват, или не са толкова устойчиви. Един от основните говорители в Боровец бе Март Лаар. Тук ние резюмираме неговите послания.

Кой е Март Лаар?
В Интернет това име се появява около 30 000 пъти. Популярността му се дължи на обстоятелството, че като премиер на Естония (от 1992 г. до 1994 г. и от 1999 г. до 2002 г.) неговата политика поставя основите на бързото стопанско развитие на страната от около средно 5-6% за последните десет години. В Индекса за стопанска свобода за 2003 Естония споделя шестото място със Съединените щати и Дания. Според измерванията на Дойчебанк Естония е на равнището на 70 на сто от средното за ЕС по БВП на човек (пресметнат през паритет на покупателната сила).

Г-н Лаар е известен и с това, че е първият премиер въвел т.нар. „плосък данък” и напълно освободил търговията на своята страна. (Присъединяването към ЕС изискваше Естония да въведе известни ограничения и съответно да увеличи разходите на естонските потребители.) Освен това той е първият министър председател въвел електронно правителство: след 2002 г. Министерският съвет на Естония работи без хартия, гражданите могат да си плащат данъците по Интернет и по същия начин да общуват със своите избраници. Март Лаар е роден през 1960г. По професия е историк, работил е в световноизвестния университет в Тарту. Както често споделя, когато за първи поема кормилото на изпълнителната власт, от икономическата книжнина познава само някои от трудовете на Милтън Фрийдман [1] . В политиката е от 1990 г., понастоящем е член на Европейския парламент.

Предизвикателствата пред Европа в светлината на Естонския опит
1. Европа обложена със свърх-данъци и нейният живот и икономика са регулирани отвъд всяка приемлива мяра. Онова в регламентите, което най-много пречи на новите страни-членки, е регулирането на труда. Заедно с други протекционистични мерки това не просто противоречи на принципите на единния пазар и свободата на движение на капитали, но и увеличава разходите на потребителите и ограничава конкурентността.

2. Често Европейската комисия предлага мерки, които да либерализират пазара, но правителствата на страните-членки се съпротивляват. Един от най-ярките примери в това отношение е Общата селскостопанска политика (ОСП). Освен че субсидира непроизводителните фермери и представлява най-значителния разход на Съюза, за нея може да се каже, че представлява победа на централното планиране над здравия разум, на субсидираните крави над краварите. Въпреки това, разширяването наложи ограничения над ОСП и най-вероятно с присъединяването на България и Румъния тази политика ще трябва да изчезне.

3. Единственият начин новите страни да се развиват бързо и да правят Европа по-конкурентна е съревнованието в областта на данъците. За да не изостава цяла Европа, икономиката на нова Европа трябва да расте средно годишно със 7-8 на сто. Важно е обаче всички страни да се целят толкова нависоко. В момента на това условие отговаря само Прибалтика. Не на последно място това се дължи на копирането на опита на Естония. Когато там за първи път бе въведен „плосък” данък (от ? върху дохода) и необлагане на инвестициите и опозицията, и МВФ предрекоха, че след година ще настъпи катастрофа. Катастрофата не се случи – напротив бяха събрани повече данъци отколкото се предполагаше, че ще постъпят в хазната. Критиците обаче казаха, че това е така, защото страната била много малка. По-късно същото се случи и в Русия, а в Естония е добре известно, че тази страна далеч не е малка. Онова, за което днес може да се съжалява в Естония, е, че със сигурност данъците в началото на 90-те трябваше да бъдат намалени по-решително. След опита на Русия почти всички страни от нова Европа тръгнаха по същия път – къде по-решително, къде с повече колебания. Естония категорично показва, че: а) данъците се събират по-лесно и в по-голяма количество отколкото преди реформи; б) хората получават повече стимули да работят повече и по-добре и рано или късно разбират, че новата система е по-справедлива и морална и в) цялата система на държавни преразпределение значително се опростява и става по-евтина. Днес едва ли е възможно някоя страна сериозно и дълго да се съпротивлява на това движение.

4. Една от най-важните задачите на новите страни-членки на ЕС е да не страхуват от старите. Нова Европа засега победи данъчните щения на стара Европа. Първите стъпки на новоизбраният Европейски парламент показват, че Европа може да се променя отвътре. Дори само членството в парламента вече показва силата и историческата роля на новите членове. (Вероятно причината в това, че европейските депутати се избират в отделни избори и не са изцяло подвластни на националните политически влияние и цикли.). Депутатите от стара Европа гледат с надежда на участието на новодошлите. Тяхната мисия е да спрат глупостите, които идват или от Комисията, или от старите страни-членки. Един от първите съществени актове на нови парламент бе да спре една директива за химическата промишленост, която облагодетелстваше две-три компании в Германия и Франция и бе фактически подготвена и предложена за утвърждаване в разрез с иначе шумно заявяваните принципи на конкуренцията. Засега новите страни се държат „прекалено учтиво”. Естония ще отхвърли въпросната директива и с това ще покаже в каква насока трябва и може да се работи. Освен че не трябва да се страхуват, новите страни членки трябва и да координират своите действия. Не е възможно тази координация да не работи в полза на всички.

5. Много е важно да се гледа в бъдещето. По всички изглежда, че и това новите страни-членки правят по-добре от старите. Първото нещо трябва да се уговори е по-нататъшното разширяване на Съюза – към Турция, Украйна и така нататък. Когато и където разширяването е политически невъзможно, трябва да се освобождава търговията. Освобождаването на търговията може да върви преди и независимо от разширяването и да не се ограничава само до съседни страни и райони.

–––––––––-

[1] Днес най-известната книга на Март Лаар вероятно е „Малката страна, която успя”, издадена преди две години от Лондонския Център за изследване на пост-комунистическите икономики (www.crce.org.uk) [Mart Laar, The Little Country that Could, Bury St. Edmunds, St. Edmundsbury Press, 2002.]