Малки индустриални общини и големи икономически центрове отново лидери по заплати
ИПИ дава началото на четвъртата година от инициативата „265 истории за икономика“
съобщение до медиите
06 април 2023 г.
Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) – навлезе в четвъртата си година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха инициативата в една от най-успешните на ИПИ.
Къде са най-високите заплати в страната в годината на възстановяване от пандемията?
Традиционно данните за заплащането по общини предизвикват най-голям интерес. ИПИ открива четвъртата година на инициативата с карта на заплащането по общини през 2021 г. Данните показват средната брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в 265-те общини в страната – това включва както наетите в частния, така и наетите в обществения сектор. Картата на заплатите дава и по-дълъг ред данни – обхваща периода 2016-2021 г., което дава възможност за проследяване на развитието през годините.
Най-високата средна брутна месечна заплата в България[2] за 2021 г. е в община Челопеч (2 930 лв.). На второ място е средната заплата в община Козлодуй (2 431 лв.), следвана от община Пирдоп (2 205 лв.) и Столична община (2 144 лв.). На пета позиция е енергийният център Раднево (2 040 лв.), а топ 10 в страната се допълва от Гълъбово (1 985 лв.), Девня (1 947 лв.), Панагюрище (1 860 лв.), Елин Пелин (1 745 лв.) и Божурище (1 717). За поредна година най-високите заплати в страната са в малки общини с големи работодатели – водещи са общините в Средногорието, на чиято територия има развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост, както и в общините с много големи предприятия в енергийния сектор.
Прави впечатление и силното представяне на индустриалните общини в периферията на най-големите икономически центрове. В топ 20 по заплати в страната влизат 1) общините Елин Пелин, Божурище и Костинброд от широката периферия на София; 2) общините Девня и Белослав в непосредствена близост до Варна и 3) общините Марица, Куклен и Брезово до Пловдив. Успешният модел на трите водещи центъра в страната – София, Пловдив и Варна, стъпва на развитие на услугите в рамките на града – водени от бурния растеж в дигиталната сфера, и силна индустрия в периферията, която се ориентира към по-високата добавена стойност и води до добри заплати.
Положителните процеси от последните години водят до ръст в средната заплата във всяка община в страната в периода 2017-2021 г. (виж карта на дългосрочната динамика). Средната заплата на наетите лица в 183 общини в страната бележи ръст между 40% и 60% за пет години. Начело отново са малки общини, като в топ 5 влизат общините Крумовград и Брезник, където средната заплата нараства съответно с 89% и 97% за периода 2017-2021 г. Последното е провокирано от инвестициите в добивната индустрия и ефекта при доставчиците и свързаните дейности, по-конкретно в сферата на строителството. Големите общини – София, Пловдив и Варна, също бележат добър ръст – в рамките на 40-45%, принос за което имат и новите работни места в дигиталната сфера.
На фона на бързото възстановяване на българската икономика през 2021 г. във всички общини в страната без една се отбелязва ръст на средната работна заплата (виж карта на годишната динамика). Спад има единствено в ловешката община Угърчин, с 14%. Редица малки общини отбелязват значителен ръст на заплащането в контекста на икономическия ръст през 2021 г., най-видимо в Каолиново (+39%), Кнежа (+38%), в резултат на силното представяне на земеделието и преработването на масла. В Столична община повишението е с 12%, а от водещите икономически центрове най-добре се представя Пловдив с 14% ръст.
Какво предстои за „265 истории за икономика“?
През четвъртата година на инициативата ИПИ ще продължи да публикува всяка седмица интересни данни в икономическата и социалната сфера на общинско ниво. Вече са налични данните от отчетите на нефинансовите предприятия през 2021 г. като през последните седмици публикувахме карти и данни за инвестиционната активност и чуждестранните преки инвестиции, както и на произведената продукция на нефинансовите предприятия и ролята на преработващата промишленост. Заедно с това през годината ИПИ ще поддържа и обогатява всички рубрики.
Всички карти могат да се разгледат на страницата на инициативата. Голяма част от данните се публикуват за пръв път за свободно ползване. ИПИ изказва благодарност към всички партньори, които подкрепиха инициативата.
| Институт за пазарна икономика www.ime.bg / www.regionalprofiles.bg Инициатива на ИПИ „265 истории за икономика” www.265obshtini.bg | Весела Добринова, [email protected] Адриан Николов, [email protected] Петър Ганев, [email protected] |
[1] Инициативата на ИПИ „265 истории за икономика” е възможна благодарение на изключителната подкрепа на водещи компании в страната. Екипът на ИПИ изказва признателност за подкрепата на Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Челопеч, ЛИДЛ България и Виваком.
[2] НСИ предостави данни за броя на наетите лица и средната брутна заплата за 264 от 265-те общини в страната. Данните за наетите и средната заплата в община Мирково са конфиденциални спрямо правилата за статистическа тайна в Закона за статистиката. Наличието на голям работодател в добива и преработката на метали в община Мирково подсказва, че и Мирково също е сред лидерите по заплащане в страната.
