Кончината на Ралф Lord Harris of High Cross стана повод за много хора посвета да си припомнят ролята на либертарианските идеи за общия преход отцентрално планиране към относително нормална пазарна икономика, първо вОбединеното кралство, след това в САЩ, а след това и в много други страни.
Ралф Харис бе произведен в звание „лорд” по предложение на баронеса МаргаретТачър заради заслугите му за осигуряване на благоденствието на няколко поколенияподаници на нейно величество Елизабет Втора чрез дейността му в най-старияикономически мозъчен тръст – Института за икономически работи в Лондон –и службата му като съветник на министър председателя.
Делата на Лорд Харис на обществена служба могат да бъдат лесно проследенипо различни интернет източници. Аз съм един от малкото хора в България,които познаваха Лорд Харис лично. Струва ми се, че в неговия живот от последнитегодини имаше начинания, които останаха относително незабелязани.
Преди дванадесет години поканих Сър Алън (Уолтърс) да дойде в България,за да обсъдим и разкритикуваме замисляната тогава програма за масова приватизация.Сър Алън е също бивш на г-жа Тачър и заедно с Ралф Харис бе работил от самотоначало в Института за икономически работи. Естествено стана дума за общипознати и аз направих обикновена за не-британец грешка при употребата натитлата на Ралф Харис. Попитах Алън Уолтърс каква е всъщност разликата между„лорд” и „сър”. Той отговори по следния начин: „”Сър” е рицар, който повреме на битка може да язди кон. А „лорд” е рицар, който може да не ходина война изобщо.” В някакъв смисъл Ралф Харис можеше да избира начинанията,в които да участва.
И когато го правеше, то бе с неизбежно чувство за хумор и ирония. Напримередна типична негова шега беше да каже: „Млади човече, Вие, изглежда иматеудивително добри познания по английски. По всичко личи, че разбирате всичко,което казвам.”
Той пушеше лула. Едно от нещата, които го дразнеха в Европейския съюз бенастъплението на регламентите и законодателството на съюза срещу личнатасвобода. Въвеждането обаче на забрана за реклама на тютюневи изделия направого възмути. Един от начините да изрази своя протест бе да обяснява при всекивъзможен повод необходимостта от създаване на Пушачески интернационал. Основнатаму цел, според Ралф Харис, би трябвало да бъде защитата на правото на изборна пушачите и не-пушачите. Тази идея намери частична подкрепа: сп. „Икономист”направи няколко сравнение на смъртните случаи от пушене и поради каранена ски и други разпространени занимания (шофиране и пр.) и стана повод замного – кога частни, кога публични разговори за наглостта на националнитеи международните правителства.
Много по-сериозни последици можеше да има една реч на Ралф Харис в Камаратана лордовете от пролетта на 1999 г. В нея той настояваше Великобританияда обмисли налагането на вето върху бъдещето членство на Словения в ЕвропейскияСъюз, поради несъответствие на стандарти по линия на управление на законаи достъп до справедливост и вътрешен ред. Свидетелствата на Лорд Харис бяханеоборими. Словения тогава не беше – а и досега не е – реституирала праватана собственост на британския поданик от словенски произход Любо Сърц. Презпоследните тридесет години г-н Сърц е директор на Центъра за изследванена комунистическите икономики. (Сега на нужното място е добавена представката„пост”.) Този център към университета в Глазгоу и Института на Ралф Харисима забележителни заслуги за разбирането на функционирането на плановитеикономики от съветски и югославски тип, а оттук – и принос за формулиранетона подходяща политика спрямо комунистическия лагер.
Историята на Любо Сърц е следната: през 30-те и 40-те години на миналиявек, той е студентски активист. Заради тази му дейност той е осъден на смъртпърво от съюзниците на Германия в бивша Югославия, а след това и от правителствотона Йосип Броз Тито. Оживява всъщност поради желанието на това правителствода получи субсидии по линия на известния План Маршал (поради което е трябвалода бъдат помилвани политическите затворници). Освободен, Любо Сърц напускаЮгославия, но като осъден на смърт е загубил правата на собственост. Реституциятав Словения в тези случаи се решава от Конституционния съд. Председател натози съд към момента на встъпването на Словения в съюза е човек, допринесълза издаването на смъртната присъда на младия Любо Сърц. Поради всичко товаЛорд Харис призовава правителството на Нейно величество да «обмисли серозно»ветото за членство на Словения в Европейския съюз. Въпреки блестящата речна Ралф Харис, министър-председателят Блеър не поема инициативата.
Дали Ралф Харис е бил прав в тези две начинания – всеки може да отсъдипо съвест сам. Мисля, че това бе много характерно за него: да те накарада мислиш, отсъдиш и направиш избор.
