Литовският Институт за Свободен Пазар: Становище по предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за услуги на вътрешния пазар

Литовският институт за свободен пазар* извърши анализ на предложената Директива (COM(2004) 2 final/3) и анализ на ефектите от нея, представени от Европейската комисия и оцени позицията на Литва и другите страни членки. Литовския институт за свободен пазар е на мнение, че въвеждането на предложената Директива в сегашния си вариант, ще ускори икономическото развитие и благоденствието на хората в ЕС.

Целта на предложения вариант за Директива е да осигури законова рамка, която ще премахне пречките пред свободното предлагане на услуги между страните-членки: свобода на регистриране на стопански субекти, които предоставят услуги в други страни-членки и свобода на предоставяне на услуги в различни от родната страна, или предоставянето на услуги от оператори от своите страни-членки в друга страна-членка без да са регистрирани там. Въпреки че, услугите имат най-голям дял в БВП, движението на услуги в ЕС е несравнимо по-малко от движението на стоки. Това означава, че законовите ограничения, които се прилагат от страните-членки представляват спирачка пред огромния потенциал за икономически растеж. Свободното движение на услуги ще осигури условия за създаването и функционирането на нови фирми и ще позволи на потребителите да имат по-голям избор между много предлагани услуги и доставчици, предоставящи конкуриращи се услуги.

Пречки пред прилагането на Директивата

Най-голямата пречка пред прилагането на условията, записани в предложението се съдържа в споровете относно степента, до която свободното движение на услуги трябва да бъде приложено, отколкото относно начина, по който това да се случи.

Има четири най-често цитирани аргумента против приемането на предложените положения:

1. Твърди се, че прилагането на мерките от предложената Директива (особено правилото за произход и условията относно изпращането на работници в друга страна членка) ще възпрепятства ефективния надзор над услугите и така дерегулирането ще намали качеството на услугите. В допълнение, доставчиците на услуги ще изберат да се преместят в страни с по-гъвкави регулации.
2. Твърди се, че мерките, заложени в предложението, и особено онези, които се отнасят за преместването на социалните и здравни услуги, надвишават компетентността на ЕС и възпрепятстват властта на страните членки и тяхната регионална политика.
3. Твърди се, че свободното движение на услуги, свързани с грижата за здравето може да застраши националните здравни бюджети и да принуди страните членки да преразгледат изискванията и ограниченията, наложени от тях на доставчиците на подобни услуги.
4. Твърди се, че националните власти ще се провалят в усилието си да осигурят силни взаимоотношения и сътрудничество, необходими за успешното въвеждане на предложенията.

***

1.Първият аргумент се основава на предположението, че не изборът на потребителите сред много конкуриращи се фирми-доставчици на услуги, а административните изисквания и контрол определят качеството на услугите. Въпреки това, мерките предвидени в Директивата са подчинени на целта да улеснят изграждането на такова съотношение качество-цена, от което потребителите в ЕС имат нужда. При сегашното законово и административно регулиране на услугите могат да възникнат ситуации, когато потребители са принудени да използват скъпи услуги въпреки че нямат нужда от дадено ниво на качество или контрол. Ако потребителите имат нужда от съществуващото качество на услугите, то доставчиците на такива услуги, които искат да оцелеят в конкурентна среда няма да могат да намалят качеството, дори и това да е разрешено от определена наредба.

Преместването на доставчици на услуги към страни с по-гъвкави регулации ще бъде логично и полезно. Със сигурност тази миграция ще позволи на потребителите да използват повече и по-разнообразни услуги. От друга страна, това ще накара страните членки да оценят и подобрят своите регулативни режими.

2.Вторият аргумент се интерпретира прекалено широко при разясняване на компетенциите на страните членки в областта на здравеопазването. Тази Директива цели да постигне свободно движение на услуги, което е приоритет на ЕС. Директивата няма за цел да хармонизира всички национални правила, които се прилагат в областта на здравеопазването, а по-скоро да гарантира правата на страните членки. Приложението на принципа за произход, който е записан в Директивата, ще направи възможно многото различни режими на регулиране на здравеопазването в страните-членки да съществуват паралелно. В допълнение, Директивата избягва намесата в надзора на услугите в областта на здравеопазването.

Аргументът относно нарушаването на принципа на субсидиарност се основава на твърдението, че отделната държава, а не ЕС, трябва да решава относно качеството и организацията на специфичните услуги. Въпреки това, Директивата осигурява условия не само националните органи, но и потребителите да избират и решават за социалните и здравни услуги. Това ще осигури прилагането на принципа на субсидиарност и ще направи по-лесно взимането на решения от потребителите.

3.Положителен ефект ще има факта, че Директивата ще наложи на страните членки да преразгледат политиките си в областта на здравеопазването, особено по отношение на наложените ограничения на доставчиците на услуги (например свободата на създаване). Системите на здравеопазване в почти всички страни членки не са ефективни. Пациентите не получават навременни и качествени услуги и възможностите за избор сред различни доставчици на такива услуги са ограничени. Ако посочените цели се постигнат, то е много важно да се създадат условия за по-голяма конкуренция сред доставчиците, и в случая на настоящите страни членки на ЕС, за допълнителни инвестиции. Затова мерките предвидени в предложената Директива ще помогнат за насърчаване на конкуренцията сред доставчиците на услуги, ще разшири избора на пациентите и в резултат на това ще повиши качеството на услугите и ефективността на системата.

Ако се правят плащания за направени от пациентите разходи за здравни услуги, а не на определена институция, държавните бюджети за здравеопазване нямаше да бъдат под заплаха. Пациентите, които избират определен доставчик, който е от друга страна членка трябва да имат право на същото плащане за възстановяване на разходите (не по-малко от това, което ще получи в родната си страна, както е посочено в Директивата), както и в случая, когато изберат да ползват услугата в собствената си страна. Ако доставчици на услуги започнат да предоставят такива в друга страна членка това ще увеличи предлагането на здравни услуги (ефекта на разнообразието и конкуренцията), докато броя получатели на здравни плащания от националните бюджети ще остане непроменен. При постигане на целта за свободно движение на здравните услуги, разходите за здравеопазване ще нараснат само ако (1) новите доставчици предоставят услуги, които не се предоставят от местните, и (2) новите доставчици предлагат услуги, които към момента не се компенсират (или компенсиращи се услуги с по-високо качество), но така създават по-високо търсене и в резултат те биват включени в списъка на заплащаните услуги (или процента на плащане се повишава). И двата варианта ще са от полза за ползвателите на услуги и ще се предоставят в сегашните рамки на здравна система.

В допълнение към това, плащания за подобни услуги ще се извършват единствено ако доставчиците сключат договори с органите, които възстановяват направените разходи за здравеопазване. Във всички случаи инструментите за планиране и ограничаване на разходите за здравеопазване ще бъдат отговорност на националните органи. Именно прозрачността на разпределението и липсата на дискриминация на доставчиците на услуги (по форма на собственост; страна, в която са регистрирани; размер и др.), които ще помогнат за успешното постигане на свободно движение на здравни услуги.

4.Ако предположим, че националните власти не постигнат съгласие и взаимно доверие, то политиката на ниво общност няма смисъл. В този случай ще са необходими институционални реформи. От друга страна, мерките, предвидени в Директивата целят да засилят влиянието на получателите на услуги и да отслаби това на властите. Това може да провокира негативно поведение и опозиция от страна на публичната администрация като заинтересована страна. Въпреки това, гъвкавостта на публичните институции и тяхното положително отношение към потребителите е от особена важност за всички европейци, независимо дали Директивата се приеме или не.

Коментари на положенията в Директивата

1. За да бъдат постигнати целите на Директивата е много важно да се гарантира, че списъкът с услуги в нея не е ограничен предварително. Трябва да се избегне създаването на отделен списък с т.н специфични услуги (социална помощ, здравеопазване и др.) и е важно да се ограничи до минимум възможността на отделните страните да се отклоняват от положенията в Директивата.

2. Ако целта на Директивата е да намали значително административните бариери, то е много важно този документ да не съдържа каквито и да е задължителни изисквания за доставчиците на услуги, които са неясни или има възможност за предположения и интерпретации, като например:

– Според член 11 оторизирането на доставчик няма да бъде ограничено със срок, освен в случаите, посочени в Директивата. В случай (а) където “оторизирането се подновява автоматично” е препоръчително да се посочи какво означава автоматично подновяване, и че това става безплатно. В случай (б) където “броят на възможните оторизации е ограничен” е препоръчително да се посочи кога броят на наличните лицензи може да бъди ограничаван.

– Член 12, част 1 регулира изборът сред няколко оторизирани доставчици на услуги когато броят на оторизациите за дадена дейност е ограничен. Препоръчително е да се разграничат двете страни на проблема, а именно недостигът на природни ресурси и технически възможности. За да се постигне ефективност е важно да се предоставят повече оторизации за доставчици на услуги, отколкото съществуващите техническите възможности позволяват и да се предостави правото на тези доставчици да споделят тези ограничени ресурси чрез конкуренция и преговори (подобно на предложенията за вторичното търгуване на радиочестотен спектър при електронните комуникации)** .

– Член 15, част 3 изброява условията, при които страните членки могат да налагат определени изисквания към доставчиците на услуги. Едно от условията е необходимост от изисквания: “необходимост: изискванията трябва обективно да бъдат обосновани чрез доказване, че те ще спомогнат за преодоляването на важен за обществото проблем”. Имайки предвид, че концепцията за обществения интерес може и често се интерпретира широко, то е важно това да се запише изрично.

– Член 19 предвижда, че отклонения от изискванията, посочени в Директивата се допускат единствено при изключителни обстоятелства. Препоръчително е да се посочи какви са те.

– Член 27 предвижда, че “доставчиците, чиито услуги представляват особен риск за здравето или сигурността на ползвателя, или значителен финансов риск за него” се покриват от професионална застраховка. Тази формулировка не е достатъчна ясна и може да бъде тълкувана много широко, като така застрашава да повиши бизнес риска.

– Член 32 предвижда, че “доставчиците на услуги са задължени да демонстрират съответствие със задълженията, посочени в тази Директива по отношение на изискването за информация и нейната точност”. Това изискване не е прецизирано и доставчиците ще бъдат затруднени при оценката на обхвата и разходите на такава процедура предварително.

––––––––––

* Литовският институт за свободен пазар (http://www.freema.org) е неправителствена организация, създадена през 1990 г. да разпространява идеите на класическия либерализъм, основан на принципите на индивидуалната свобода и отговорност, свободен пазар и ограничено правителство.
Становището е публикувано на 05 януари 2005 г.
Институт за пазарна икономика изцяло подкрепя горното становище.

** Виж доклад A на Европейската комисия „Изследване на условията и възможностите за въвеждане на вторично търгуване на радиочестотния спектър в ЕС“, 2004