Назад

Къде са злоупотребите с господстващо положение

През последните пет години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е взела и публикувала решения по общо 30 случая на злоупотреба с монополно или господстващо положение на пазара – една от компетенциите на комисията по защита на конкуренцията, която привлича изключително силно обществено внимание. Тук разглеждаме най-важното от резултатите от работата по тези казуси през последните няколко години, след като наскоро вече хвърлихме светлина върху дейността на КЗК по извършване на секторни анализи (тук) и по контрол върху концентрациите между предприятията (тук).

И така – какво е господстващо положение и какво е злоупотреба с него? Къде е ролята на КЗК като регулатор на пазара, какво трябва да изследва и, в резултат – какво би следвало тя да предотвратява и наказва? Според Закона за защита на конкуренцията, господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

Законът забранява поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като налагане на цени, ограничаване на дейността, неравни условия, поставяне на допълнителни задължения, необоснован отказ за доставка на стока или услуга.

От разгледаните 30 случая за последните пет години девет са тясно свързани и с проверки за установяване на забранени споразумения (картели), решения и съгласувани практики.

В точно половината от разгледаните казуси комисията е установила че не е извършено нарушение. В някои от тях КЗК преразглежда предишни решения след намеса на ВАС. През 2023 г. в два случая КЗК установява, че няма извършено нарушение. Единият е за съмнения за необоснован отказ за доставка на медикамента Вентолин на един от доставчиците, а в другия БНР счита за необосновано повишаването на цената правата за използване на музикален репертоар.

В осем от случаите през последните пет години има установено нарушение, постановява се неговото прекратяване и е наложена имуществена санкция. През 2023 г. има три случая на такова решение – два от тях касаят Лукойл.

В началото на годината КЗК установява нарушение и глобява компанията с близо 68 млн. лева. Инициатор на искането е „ОМВ България“ ООД, който посочва, че „Лукойл-България“ ЕООД злоупотребява с господстващото си положение на пазара за търговия на едро с автомобилни горива. Според компанията чрез няколко последователни промени в Правилата за формиране на продажната цена при продажба на едро на автомобилни горива Лукойл премахва възможността негови клиенти на едро, закупуващи по-големи количества горива, да получават количествена отстъпка, като по този начин прилага ценова преса.

В другият случай КЗК се самосезира след сигнал от Върховната административна прокуратура относно несъответствието между значителния спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47,4%) през м. март 2020 г. и намаляването на цените на дребно на автомобилните горива в страната (с около 11%) в същия период. Комисията установява нарушение в злоупотреба с господстващо положение, постановява прекратяването му и налага санкции. Нарушението се изразява в злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с ПТ Росенец и ПТ Петрол – Варна, както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите като ограничи вноса на автомобилни горива в страната. Имуществената санкция за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е  близо 140 млн. лв., а за „Лукойл-България“ ЕООД“ – над 55 млн. лева.

Третото решение за 2023 г., с което се установява нарушение, касае „Миле България“ ЕООД. Нарушението се изразява в участие на предприятието в споразумение, постигнато с клиентите му – търговци на дребно на електроуреди от бранда Miele, с предмет определяне на цени за препродажба към краен клиент, което по своята цел нарушава конкуренцията на пазара на търговия на дребно с домакински електроуреди от среден към висок и от висок клас на територията на страната. КЗК санкционира предприятието с 1,6 млн. лв. и постановява прекратяване на нарушението.

В три случая за последните пет години са одобрени поети задължения и комисията е определила срок за изпълнението им. През 2023 г. КЗК се произнася по искане от 2021 г. на „Българска железопътна компания“ ЕАД (БЖК ЕАД) за извършено нарушение от страна на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ), изразяващо се в прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори. ДП НКЖИ предлага да поеме съответните задължения, с които не допуска поставяне на контрагентите си в неравностойно положение. Задълженията трябва да се изпълнят в 14-дневен срок и да бъдат доказани пред КЗК в 30-дневен срок.

През последните пет години едва две от образуваните производства са по инициатива на самата комисия след подаден сигнал. Едното е от 2021 г. и е за установяване на евентуално извършено нарушение от страна на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, изразяващо се в налагане на цени за покупка и други нелоялни търговски условия. Няма информация производството да е приключило. Другото – от 2020 г. е производството, с което Лукойл се глобява през 2023 г., описано по-горе. 

Изглежда КЗК рядко се самосезира за започване на проверка на поведението на монополите, при това – само след получен сигнал. През последните три години това не се е случвало нито веднъж. Нещо повече – в двата последни случая на самосезиране решението на комисията се взима след много голям период от време. Едното производство отнема три години, а другото, описано по-горе – вече трета година няма информация да е приключило.


Свързани публикации.