Корупция и обществени поръчки

Както е ясно, точни изчисления на нерегламентираните плащания не са възможнипърво поради факта, че трябва да се разгледа определена извадка и второ,дори да можеха да бъдат обхванати в цялост, няма гаранция, че посоченитеданни биха били достоверни. Предвид тези трудности, стойностите посочениот БСК могат да са и по-ниски, но най-вероятно са по-високи.

Следващата таблица показва абсолютния брой и стойност на договоренитеобществени поръчки за 2005 г. според официалните данни:

Ако стойностите, посочени от БСК са близки до реалните, то това означава,че около 8,5% от разходите за ОП са подкупи. Не толкова важна в случая есумата на подкупа, колкото фактът, че той съществува. Тези над 280 милионалева освен като подкуп, трябва да бъдат разглеждани и като своеобразно завишаванена предлаганата цена, понижаване на качеството на изпълнението или и двете.Това е така, тъй като средствата “предвидени за администрацията” реалнопредставляват допълнителни разходи за бизнеса, които разбира се, се калкулиратпредварително. С други думи най-малко с размера на тази сума е ощетена държавнатахазна (т.е. данъкоплатците).

Подобни, все пак без конкретни цифри, са заключенията и на Световната банка– корупцията в системата на обществените поръчки в България се повишава.За периода 2002-2005 г. нейният обхват не само, че не намалява, а точнообратното, – бележи едно от най-големите нараствания в цялата група от общо32 изследвани страни. Докато през 2002 г. сме били в равностойно положениесъс страни като Латвия, Унгария и Полша и далеч по-добре от Румъния, сегасме в много по-неблагоприятно положение спрямо тях – в първите три страникорупцията не нараства, а в северната ни съседка тя рязко спада.

В същото време, според експертите на Световната банка, доближаваме 25 %-натаграница, което означава, че почти всяка четвърта фирма (според БСК малконад 1/5 – 22% са поисканите подкупи) е плащала на някой, за да спечели договорза изпълнение на обществена поръчка. Поради не особено комфортното естествона подобни анкетни въпроси, много е вероятно процентът да е още по-висок.

Някои основни причини, това да е така:

• Основните процедури за възлагане на обществена поръчка са четири. Триот тях, с изключение на откритата, предоставят на възложителя възможносттав по-малка или по-голяма степен да влияе избора на доставчик на базата нане особено обективни критерии. Процедурите, които позволяват това са следните:

– Ограничена процедура;

– Състезателен диалог;

– Процедури на договаряне;

• Процедурата “състезателен диалог” е въведена с последните промени в ЗОПпо-рано тази година. Това е крачка назад по отношение прозрачността на систематаи мерките, които биха спомогнали за ограничаване на условията за възникванена корупция;

Законодателят е предвидил тази процедура да се прилага само при сложнидоговори, когато възложителят не може да дефинира техническите спецификациина корупцията. Въпросът тук е кога дадена поръчка може да се приеме за достатъчносложна, че да се оправдае една относително непрозрачна процедура, кактои ако възложителят не може да определи какво точно иска, как изобщо да приемем,че след сключването на договора ще бъде доставено нещо, ползата от коетоби надхвърлила похарчените пари на данъкоплатците. Още повече, че самиятвъзложител (агенция, комисия, министерство и прочие) не е могъл да кажеточно какво иска.

При състезателния диалог, когато се стигне до оценката на офертите, приетое водещ да бъде показателят “най-изгодна оферта”, а не, което е по логичнопри сравнимо качество и параметри – “най-ниска предложена цена”. Очевидное, че категорията “най-изгодна оферта” може да има много измерения, различнитевъзложители да оценяват нееднакво, както и един възложител да променя оценъчнитекритерии, когато намери за добре. В този смисъл, процедурата и нейното практическоприложение съставят част от условията, които предопределят наличието накорупция.

• Сключените договори, така, както са сключени не са публично достояние;наистина част от клаузите от тези договори се публикуват в Регистъра наобществените поръчки, но законът не казва ясно и недвусмислено точно каквотрябва да съдържа тази информация (а и това не би било нужно в случай, чедоговорите бяха достъпни; тяхната информационна стойност е несравнимо по-голяма,съпоставяйки я с факсимилните извлечения, които се предлагат в момента);

• Друг недостатък е отсъствието на каквато и да било информация относнокачественото и количественото изпълнението на сключените договори. Такаваинформация се появява периодично в медиите, но само за много ограничен бройслучаи и то само ако има те са се превърнали в скандални.

Ако не бъдат предприети никакви мерки със сигурност може да сетвърди, че:

1. Корупцията в системата на обществените ще нараства в относително изражение– установяването и разработването на умели (пък и не толкова умели) корупционнипрактики изисква определено “техническо време”;

2. Корупцията ще нараства и в абсолютно изражение основно по две линии:

• Именно по ЗОП ще се разпределят средствата от структурните и Кохезионнияфонд на ЕС; очаква се след членството на България, сегашните около 3,5 млрд.лв., които минават през системата да нараснат до около 10 млрд. лв.

• Тенденцията за ненамаляване на държавното участие в икономиката (над40%), създаването на нови публични тела, както и увеличаването на бюджетнитеслужители, води след себе си и по-висок дял на разходите, част от коитоса по ЗОП и НВМОП

Споменатият анализ на Световната банка, отчитащ нарастване на корупциятапри обществените поръчки, потвърждава горните разсъждения.