Кои фактори правят областите богати и развиващи се

Една от целите, които си поставихме с наскоро публикуваното изследване на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България, бе да потърсим обяснение какво прави едни области по-богати и проспериращи, а други – по-бедни и изоставащи.

След като събрахме огромна по обем статистическа база данни на областно ниво, обхващаща периода от 2000 г. до 2012 г., счетохме, че във второто издание на „Регионални профили: показатели за развитие” вече можем да направим опит за допълване на дескриптивния анализ с анализ на корелационните връзки между показателите. [1]

Резултати

Използваният от нас модел показва няколко важни и статистически устойчиви резултата, които са в унисон с международни изследвания за ключовите фактори, влияещи върху икономическото развитие. На базата на изследваните показатели за областите в България статистически значими променливи при ниво на значимост от 5% са показатели за човешки капитал (труда), физически капитал (инвестиции и инфраструктура) и предприемачество. Тоест моделът потвърждава валидността на използваната производствена функция, а именно, че за развитието на една територия са важни както качеството на човешкия капитал, така и наличният физически капитал и дейността на предприемачите като водещи фигури и двигатели на прогреса.

В крайна сметка зависимите променливи, за които бе доказана статистическа значимост при ниво на значи- мост от 5%, са:

  1. Относителен дял на населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование (в проценти).
  2. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) на 1000 души от населението (в левове).
  3. Гъстота на железопътната мрежа (км на кв. км от територията).
  4. Брой на нефинансовите предприятия на 1000 души от населението.

Наличието на тези фактори дава конкурентно предимство на областите и спомага за по-бързото им развитие, местните политики трябва да са насочени приоритетно към по-дълго и по-качествено образование на работната сила, задържане на високообразованото население, улеснени процедури и активност в привличането на инвестиции, по-добра инфраструктурна свързаност, както и насърчаване на предприемачеството. Тази проста рецепта за развитие и прогрес може лесно да се приложи за всички области в България. Единственото условие е да има воля от страна на централните и местните власти.

Пълният резултат от приложения метод е достъпен тук.



[1] За целта построихме иконометричен модел, базиран върху традиционна линейна производствена функция: Q = aX1+ bX2 + cX3 + dX4 + … + zXn, където a, b, c, d и z са коефициенти, които се определят емпирично от конкретния модел, Q e съвкупното производство, а X1, X2, X3, X4 и Xn са производствени фактори. Обикновено като фактори на производството присъстват задължително показатели за труда (човешкият капитал) и физическият капитал, които могат да бъдат допълнени от опционни фактори като предприемачество, земя, природни ресурси, технологии.


Свързани публикации.