Кого защитава новият закон за хазарта
Мине се, не мине време и „вредната” хазартна дейност попада в полезрението на регулаторите. Приемат се поправки в закона за хазарта с най-различни мотиви, които успокояват ситуацията за няколко месеца, преди следващите поправки да станат факт.
След като сега действащият Закон за хазарта е приет през 1999 г., до момента са му правени 25 поправки, като още в годината на приемането му е поправян два пъти. 2005 г. е поставен своеобразен рекорд с 5 поправки, а тази година (до момента) имаме вече 3 поправки. Този феномен всъщност се наблюдава при повечето от действащите закони, което само по себе си отдавна трябваше да наведе законодателите на мисълта, че има нещо гнило в нормотворческия процес в страната.
Но да се върнем на хазарта и неговото регулиране. След всичките тези поправки през последните 12 години, очевидно е дошло време да се напише и нов Закон за хазарта. Проектът, изготвен от Държавната комисия по хазарта, тези дни беше представен от министъра на финансите. Официалните мотиви за приемането на новия закон са променените реалности в хазартните игри, навлизането на възможностите за трансгранични и вътрешни залагания през интернет, телефон и телевизия, както и някакви не съвсем ясни изисквания на ЕС, които така или иначе почти винаги оправдават всякакви промени в законодателството.
Тук няма да се спираме на предвиденето по-стриктно регулиране на хазартните игри, т.е. доколко то наистина ще защити потребителите от измами, кражба на лични данни и източване на кредитни карти. Основният проблем с новия закон е друг. Голяма част от текстовете де факто поставят изключително високи входни бариери за навлизане в този бизнес. Тези бариери имат няколко различни проявления – минимален брой игрални автомати/машини спрямо населението в съответото селище, поне 5-годишен опит в организирането на хазартни игри, както и висок праг за началните инвестиции.
Всъщност, ако законът се приеме в този му вид, ще изчезнат всички малки игрални зали с под 15 автомата. 15 автомата е минимумът за каквато и да е игрална зала, като този минимум се прилага за селища с под 50,000 души. Ако населението е повече, то и автоматите трябва да са повече. За София (която е единственото селище с над 500,000 души), игрални зали не могат да бъдат с по-малко от 50 автомата.
Ясно е, че това изискване директно изхвърля от сектор по-малките играчи и създава един в най-добрия случай олигополен пазар от няколко големи играча с крайно ограничена конкуренция. Изискването за 5-годишен опит също работи в тази посока – нов играч на пазара трудно ще може да се появи, освен ако не дойде от чужбина или ако някой/някои от неговите съдръжници не е вече на пазара.
Праговете за минимални инвестиции и оборотни средства допълнително „заковават” законодателното окрупняване на този бизнес. Изискването за направени начални инвестиции варира от 100,000 до 1 милион лева в зависимост от вида игра. Най-малко инвестиции и оборотни средства (съответно поне 100 000 лева и 200 000 лева) се изискват за томболи, числови лотарийни игри бинго и кено, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати. Най-големите изисквания са за направени инвестиции от поне 1 млн. лева и средства за организиране на играта в размер не по-малък от 1 млн. лева за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти.
Друг тревожен момент в законопроекта са още по-сериозните условия за чужденци от трети страни (не ЕС) да организират хазартни игри в България. Едната възможност е да имат поне четиризвезден хотел с казино, а другата – вече да са инвестирали в страната поне 10 млн. евро (в някаква дейност) и да са открили поне 500 работни места. Не че останалите изисквания са кой знае колко смислени, но изискването за работни места, включено като условие за хазартен лиценз, звучи нелепо. В крайна сметка всичките тези изиквания към чужденците поставят допълнителни входни бариери пред хазартния бизнес.
Въпреки заявените благородни намерения, от проектозакона прозира едно открито защитаване и бетониране интересите на големите играчи на пазара за сметка на малките, които или трябва да фалират, или да бъдат погълнати/обединени. Евентуално навлизане на пазара от нови играчи, било то местни или чужди, ще изисква огромна начална инвестиция, 5-годишен опит и в някои случаи – вече направени сериозни инвестиции и открити работни места. В крайна сметка човек не може да не се запита този закон кого ще защитава всъщност – потребителите на хазартни игри, бюджетните постъпления от хазарт или по-скоро, големите фирми на пазара?
