През месец август тази година беше внесен и приет на първо четене нов Законза горите. Тази седмица обаче стана ясно, че законът няма да достигне довторо четене в обозримо бъдеще и към момента няма яснота кога ще бъде приетот парламента. Осуетяването на гласуването на закона се случи след като3-ма народни представители от квотата на ДПС оттеглиха своите подписи отположителното становище на комисията по земеделието и горите относно проектозакона.
Основните положения във внесения и приет на първо четене проектозаконса следните:
1 Създаване на държавно предприятие и фонд “Българска гора” към Министерствона земеделието и горите, които ще бъдат контролирани и от Министерски съвет(МС).
2 Приходите от дейността на държавното предприятие ще постъпват във фонд“Българска гора” и впоследствие средствата ще се изразходват целенасоченоза лесовъдни дейности, опазване на горския фонд, изграждане на инфраструктура.Целта е постигане на по-голяма финансова независимост на отрасъла от систематана бюджетно финансиране и отделяне на контролните от стопанските функции.
3 Ограничаване на възможностите за замени на имоти от горския фонд – заимоти над 25 дка замените да стават с решение на МС, а не само със съгласиетона министъра на земеделието.
4 Изкупуването на суровина на вътрешния пазар да става само от лицензиранискладове с наличието на определени минимални изкупни цени.
5 Горите в петкилометрова зона от морето, в курортите и пограничните районипридобиват статут на от частна на публична държавна собственост. Активи,които са публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем,да се ползват от трети лица, както и да се използват не по предназначениеза разлика от частната държавна собственост, която може да служи и катоапортна вноска в смесено дружество между държавата и частно юридическо лице.Създаване по този начин на смесени дружества с апортиране на атрактивнипланински имоти от горския фонд е порочна схема, с което се осъществявазаобикаляне на закона за приватизация на публични активи, като водещатацел е лична облага и злоупотреба с власт, а не повишаване на ефективносттапри управление на активите.
6 Ограничават се правомощията на Министерство на земеделието и горите –за публична държавна собственост и частна държавна собственост с площ над10 дка промяна на предназначението на земите и изключването на гори и земиот държавния горски фонд и стартиране на процедура по продажба се извършвасамо след решение от Министерски съвет.
7 Износът на необработена суровина да бъде допускан само при изрично съгласиеот Министерски съвет.
Създаване на самостоятелност по отношение на финансирането на сектора отдържавния бюджет и въвеждане на модел на търговия на дървесината чрез откритипродажби на склад са част от практиките на Евросъюза, които трябва да бъдатвъзприети и в България като бъдеща страна-членка на ЕС. Въпреки няколкотодобри идеи и предложения в проектозакона, като цяло приемането на новиянормативен акт не би довел до осъществяване на истинска реформа в сектора,повишаване на ефективността от управлението на горите и същевременно изкореняванена съществуващите корупционни практики. Нашите коментари към проектозакона(виж брой 288 от бюлетина) посочват слабостите и разкриват потенциалнитенегативни последици за частния сектор от действието на новия закон. Основнатаслабост на предложените промени е това, че не е идентифициран главният проблемна сектора, а именно – собствеността и правомощията при разпореждане с ресурситеи имуществото в по-голямата си част са в ръцете на държавата, регулациитеса много големи и поради това не се създават предпоставки за разгръщанена ефективна конкуренция и частна инициатива при дърводобива и залесяванетона горите. Положителното развитие бяха законовите ограничения за осъществяванена и намаляване на корупционните сделки. В същото време държавното предприятиепо закон щеше да получи правото да се разпорежда с производството, търговиятаи всички дейности в областта на дърводобива. Съсредоточаване на дискреционнавласт в ръцете на едно предприятие създава отново много пречки пред опериранена частния сектор и е извор за корупционни схеми и неефективност. Само посебе си опитът показва, че държавните предприятия не са успешни, гъвкавии печеливши корпоративни структури, а точно обратното – голяма част от тяхработят на загуба и разчитат на помощи и безвъзмездни субсидии от държавата,за да поддържат дейността си. В тези условия даденото “обещание”, че държаватаще делегира голяма част от дейностите на частни предприятия звучеше многонеубедително и противоречащо, защото именно този процес на делегиране криеопасност от непрозрачност и корупции.
Все пак законът беше осуетен временно. Остава въпросът защо се случи това,каква е истинската причината за блокирането на закона и обръщане на позициятана управляващата коалиция?
Един от разпространените доводи е загубата на приходи в бюджета, тъй катосъздаването на специализиран фонд означава, че всички приходи от горскияотрасъл ще отиват по предназначение – за развитие на сектора. Заложенитеприходи в проектобюджет 2007 г. от горския сектор са около 100 млн. лв.Но срещу тези приходи държавата е поела ангажимент за осъществяването наредица разходи – капиталови и текущи разходи по издръжката на държавнитеслужители и администрация към горските структури. В този ред на мисли евентуалнитезагуби за бюджета са пренебрежимо малки и това не може да бъде сериозенмотив за отлагане на приемането на закона. Фактът, че в проектобюджет 2007г. са заложени буфери срещу евентуални рискове и извънредни обстоятелства,предвиденият бюджетен излишък е в размер на 0,8% от БВП и се очаква преизпълнениена приходната част поради станалото през последните години традиционно подценяванена приходите, като цяло не може да се говори за опасности от гледна точкана балансиране на държавния бюджет.
Официалното становище на Илия Симеонов, началник на “Националното управлениепо горите”, дадено в интервю за вестник “Дневник”, е следното: Наложихасе различни мнения за структурата на бъдещото горско стопанство, за механизмитена финансиране и функциите на държавното управление по горите. Това наложиизбистряне на този модел.
Съмняваме се, че управляващите са се заслушали в нашите съвети и са решилида проведат по-решителна реформа в сектора. Защото в публичното пространствоне се появяват изказвания против централизацията на управлението, съсредоточаванена правомощия и власт на едно място, възможности за корупции и непазарноразвитие на сектора. По-скоро събитията показват, че управляващите или частот коалицията на власт не желае осъществяването на никаква реформа и целтае запазване на статуквото за по-дълъг период от време.
Какво се запазва чрез сегашната форма и структура на управлениена горския сектор?
1 Липса на свободно договаряне между пазарните участници, поради наличиетона множество регламенти за извършване на дейност в областта на дърводобива.
2 Пълна зависимост на горския сектор от централния бюджет при финансиранетому и липса на връзка между приходите и разходите – това създава неефективностпри изразходваните средства, липса на мотивация за оптимизация на разходите.
3 Непрозрачни процедури по отдаване на концесия и продаване на горски масивиот страна на държавата или общините;
4 Злоупотреби при замените – замените на неатрактивни частни земи за многопо-атрактивни и по-скъпи от пазарна гледна точка държавни имоти.
5 Сега действащият закон позволява да се осъществяват продажби на дървесинане от склад, а чрез отдаването на сечищата на търгове, конкурси или преговорис потенциален ползвател. Изнесените данни в медиите показват, че при осъществяванетона продажби на дървесина от склад цените, които се достигат, са няколкопъти по-високи от стойностите, на които се отдават сечищата.
Истинската реформа
Преди да се спрем на конкретните стъпки за реализиране на реформата, некауточним каква е целта за реформиране на сектора. Целта е повишаване на ефективността,целесъобразно използване на наличния ресурс – горския фонд на страната,поддържане на състоянието на горите в добър вид, провеждане на мероприятияза възстановяване и залесяване на горски масиви, намаление на незаконнатасеч и сивият сектор, който води до изкривявания на пазара в секторите дървопреработкаи мебелна индустрия.
Необходимите стъпки, които трябва да бъдат предприети за постиганена посочените по-горе цели, са следните:
1. Приватизация на горите по успешния пример на Нова Зеландия, т.е. собственосттаот публична (общинска или държавна) да се превърне в частна. Това ще доведедо децентрализиране на решенията и управлението, създаване на конкуренцияв сектора, поява на силни стимули за опазване на горите и тяхното възстановяване.
2. Намаляване на бюрократичните трудности във вид на лицензиране и разрешителниза осъществяване на голяма част от дейностите по сеч и дърводобив. За примерв момента и според новият закон се изискват се отделни разрешителни за всякасеч, дори и в частни имоти. Частните лесовъди подлежат на лицензиране отдържавни структури за управление на горите.
3. Осъществяване на стриктен контрол при отдаване на сечища на концесиии спазване на конкурсното начало и открити процедури при провеждане на търговеот държавата или общините за стопанисване на гори и сечища.
4. Свобода при търговията, износа и вноса на дървен материал.
