10-10-2023

ИПИ представи „Икономическите центрове в България – 2023“

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ I 10.10.2023 г.

Изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.

Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.

На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:

Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;
Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Несебър“).
Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.

Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.

Икономически центрове (2023 г.)	Брой общини в обхвата на центъра (2021 г.)	Произведена продукция от предприятията (млрд. лв., 2021 г.)	Население на центъра (хил., 2021 г.)	Заети на възраст 15–64 години (хил., 2021 г.)
ИЦ „София-Перник-Ботевград“	30	89,7	1 685,9	786,1
ИЦ „Пловдив-Марица-Раковски“	14	20,1	552,1	228,5
ИЦ „Варна-Девня“	10	12,4	421,6	176,8
ИЦ „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“	9	10,6	300,8	114,7
ИЦ „Русе-Търговище-Разград“	15	10,0	332,5	122,2
ИЦ „Бургас-Несебър“	8	7,7	332,3	130,6
ИЦ „Сливен-Ямбол“	5	4,1	219,5	73,2
ИЦ „Шумен“	7	3,4	123,8	45,7
ИЦ „Козлодуй“	5	3,2	43,9	13,4
ИЦ „Севлиево-Габрово“	2	3,0	81,6	32,5
ИЦ „Велико Търново“	5	2,9	141,2	56,0
ИЦ „Пазарджик“	4	2,9	125,2	45,6
ИЦ „Плевен“	7	2,6	167,0	59,9
ИЦ „Благоевград“	4	2,5	89,0	35,7
ИЦ „Хасково“	3	1,5	92,3	32,8
ИЦ „Кърджали“	4	1,5	92,5	29,5