Назад

ИПИ представи „Икономическите центрове в България – 2023“

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ I 10.10.2023 г.

Изданието на ИПИ Икономическите центрове в България – 2023цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.

Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.

На територията на 16-те икономи­чески центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:

  • Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;
  • Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионална­та карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Не­себър“).
  • Извън очаквания лидер София и петте по-големи ико­номически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.

Подобен тип взаи­модействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.

 Икономически центрове (2023 г.)Брой общини в обхвата
на центъра
(2021 г.)
Произведена продукция
от предприятията
(млрд. лв., 2021 г.)
Население
на центъра
(хил., 2021 г.)
Заети на възраст 15–64 години
(хил., 2021 г.)
ИЦ „София-Перник-Ботевград“3089,71 685,9786,1
ИЦ „Пловдив-Марица-Раковски“1420,1552,1228,5
ИЦ „Варна-Девня“1012,4421,6176,8
ИЦ „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“910,6300,8114,7
ИЦ „Русе-Търговище-Разград“1510,0332,5122,2
ИЦ „Бургас-Несебър“87,7332,3130,6
ИЦ „Сливен-Ямбол“54,1219,573,2
ИЦ „Шумен“73,4123,845,7
ИЦ „Козлодуй“53,243,913,4
ИЦ „Севлиево-Габрово“23,081,632,5
ИЦ „Велико Търново“52,9141,256,0
ИЦ „Пазарджик“42,9125,245,6
ИЦ „Плевен“72,6167,059,9
ИЦ „Благоевград“42,589,035,7
ИЦ „Хасково“31,592,332,8
ИЦ „Кърджали“41,592,529,5
Източник: ИПИ на база данни от НСИ.

Онлайн изданието „Икономическите центрове – 2023“ е достъпно тук.

Презентацията от представянето на анализа ще откриете тук.

Изданието „Икономическите центрове в България – 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

За информация: Весела Добринова, [email protected] ; тел.: 02 952 35 03


Свързани публикации.