ИПИ представи „Икономическите центрове в България – 2023“
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ I 10.10.2023 г.
Изданието на ИПИ „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концентрацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до административно-териториалното деление в страната.
Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро.
Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние.
На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб и типология:
- Лидерът София: Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души;
- Петте големи центъра след София: На картата се открояват още пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас-Несебър“).
- Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с по-ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта.
Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра.
Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който трансформира регионалната карта.
Икономически центрове (2023 г.) | Брой общини в обхвата на центъра (2021 г.) | Произведена продукция от предприятията (млрд. лв., 2021 г.) | Население на центъра (хил., 2021 г.) | Заети на възраст 15–64 години (хил., 2021 г.) |
ИЦ „София-Перник-Ботевград“ | 30 | 89,7 | 1 685,9 | 786,1 |
ИЦ „Пловдив-Марица-Раковски“ | 14 | 20,1 | 552,1 | 228,5 |
ИЦ „Варна-Девня“ | 10 | 12,4 | 421,6 | 176,8 |
ИЦ „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“ | 9 | 10,6 | 300,8 | 114,7 |
ИЦ „Русе-Търговище-Разград“ | 15 | 10,0 | 332,5 | 122,2 |
ИЦ „Бургас-Несебър“ | 8 | 7,7 | 332,3 | 130,6 |
ИЦ „Сливен-Ямбол“ | 5 | 4,1 | 219,5 | 73,2 |
ИЦ „Шумен“ | 7 | 3,4 | 123,8 | 45,7 |
ИЦ „Козлодуй“ | 5 | 3,2 | 43,9 | 13,4 |
ИЦ „Севлиево-Габрово“ | 2 | 3,0 | 81,6 | 32,5 |
ИЦ „Велико Търново“ | 5 | 2,9 | 141,2 | 56,0 |
ИЦ „Пазарджик“ | 4 | 2,9 | 125,2 | 45,6 |
ИЦ „Плевен“ | 7 | 2,6 | 167,0 | 59,9 |
ИЦ „Благоевград“ | 4 | 2,5 | 89,0 | 35,7 |
ИЦ „Хасково“ | 3 | 1,5 | 92,3 | 32,8 |
ИЦ „Кърджали“ | 4 | 1,5 | 92,5 | 29,5 |
Онлайн изданието „Икономическите центрове – 2023“ е достъпно тук.
Презентацията от представянето на анализа ще откриете тук.
Изданието „Икономическите центрове в България – 2023“ се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
За информация: Весела Добринова, [email protected] ; тел.: 02 952 35 03