ИПИ – 20 години разпространение на идеи

Датата на едно от централните събития, с които ИПИ отбеляза 20-годишния си юбилей, не беше избрана случайно. Идеите оформят хода на историята. От своето създаване през 1993 г. една от основните задачи, които си поставят учредителите на Института за пазарна икономика, е разпространението на идеите за индивидуалната и икономическата свобода, пазарната икономика, свободната инициатива и конкуренцията. Доколкото тези идеи днес, 20 години по-късно, се споделят и отстояват в обществото, заслуга има и нашият институт.

По време на своя път през годините хората от ИПИ не са били сами, имали са подкрепата на своите сподвижници и съмишленици. Има ги и днес. И именно колеги, работили в различни периоди в ИПИ, членове на Съвета, дарители, приятели, хора, обединени от идеите, които ИПИ отстоява 20 години, се събраха вчера. Мнозина, които не успяха да дойдат, изпратиха своите поздравления и насърчиха екипа на ИПИ да продължава своята активна дейност.

Вечерта започна с кратка ретроспекция в картина и звук за изминалите 20 години, след което Красен Станчев – учредител и изпълнителен директор (1993-2007) – разказа за „Видимото и невидимото в историята на  ИПИ”.

В дискусията на тема „Отвъд стопанските нещастия: ИПИ и икономиката на България” участие взеха Георги Ганев, Огнян Минчев, Боян Славенков, Иво Прокопиев  и Красен Станчев, а в ролята на модератор беше Ирина Алексиева. Темата и изказванията на  участниците провокираха и активното участие и на Калин Христов, Левон Хампарцумян, Мартин Заимов.

Накрая, но не и по значение, Кен Лефковиц – член на Съвета на ИПИ и председател на Клуба на дарителите на ИПИ, обобщи ролята на ИПИ преди, днес и в бъдеще. „Мисията на ИПИ е ясна – разпространението на идеите. Това е принадена стойност и си има функция – трябва да има и други, които да приложат тези идеи… Функцията да разпространим идеите е много ценна и трябва да я поддържаме.”

Празникът завърши подобаващо с приятни разговори на чаша вино, хубава музика и нетрадиционна торта – 20 малки торти, по една за всяка от годините, в които ИПИ трупаше знания, опит и се превръщаше в институция, чийто глас се слуша.