Миналата седмица публикувахме статия за ефектите от финансовата рамка на Европейския съюз (“Променя ли нещо финансовата рамка на Европейския съюз?” http://ime-bg.org/pr_bg/160-3.htm). Тази статия беше широко отразена от българските медии и предизвика интересни коментари. Днес ще продължим темата за парите от ЕС.
Както посочихме в предишната статия негативните ефекти от финансовата рамка се базират на изкривяване на стимулите на правителството, юридическите и физическите лица, държавна намеса в различни отрасли, нужда от повече бюрокрация, наличие на измами и корупция и т.н. Днес ще допълним този списък с още един много силен аргумент – а именно този за перазпределението на богатство. Благодаря на Николай Неновски, Димитър Чобанов и Николай Герчев, които забелязаха своевременно, че той е пропуснат в предишната статия.
Когато Европейският съюз отпусне определени средства на българското правителство и те бъдат похарчени по някакъв начин резултатът е, че част от хората ще се окажат облагодетелствани от този процес (например ще получат субсидия, ще работят за компания, която е получила субсидия или финансиране от ЕС). Тези хора, обаче, в повечето случаи няма да задържат парите за себе си, а ще ги използват по някакъв начин – за покупка на стоки и услуги, за спестяване в банка и т.н. Следователно тези пари ще влязат в обръщение.
Когато това стане, цените на тези стоки, които се търсят повече, ще се повишат. Повишението на цените, от своя страна, означава, че хората ще могат да си купуват по-малко стоки със своята заплата, т.е. техният реален доход намалява. Разбира се, лицата, които получават пари от Европейския съюз, ще имат по-високи доходи и ще могат да поемат това повишение на цените. Всички останали обаче ще обеднеят. По този начин парите от ЕС ще направят едни хора по-богати, а други хора по-бедни. Тъй като парите на ЕС ще достигнат до не повече от 5-10% от населението, можем със сигурност да твърдим, че останалите над 90% от българите ще почувстват реален спад на дохода си.
Казано по друг начин, тези, които са по-напред във веригата и получат първи парите от ЕС, ще спечелят най-много, защото ще разполагат с повече пари, а цените все още няма да са реагирали. Следващите във веригата ще разполагат с повече пари, но и цените вече ще са по-високи. Тези, до които въобще не достигат пари от ЕС, ще запазят същите номинални доходи, но на пазара ще трябва да купуват при по-високите цени, т.е. реалните им доходи ще спаднат. Това разпределение поражда и т.нар. “парични бандити”, които се опитват да използват или да променят функционирането на този механизъм с цел да максимизират собствената си полезност. Този модел на влияние на парите, който току-що описахме, е въведен още в началото на 18 век от големия френски икономист Ришар Кантийон, по времето когато ЕС дори не е бил измислен (повече за ефекта на Кантийон може да се прочете в изследването на Николай Неновски Improving monetary theory in post – communist countries – looking back to Cantillon, Bulgarian National Bank, Discussions Papers, 2002, No 28.).
Изложеният аргумент за преразпределението на богатството е още една силна причина, поради която българското правителство трябва да откаже участие във фондовете на Европейския съюз. Както посочихме и в предишната статия, единственият начин българите да се радват на просперитет е правителството да направи бързо необходимите реформи, които да превърнат стопанството на България в свободна пазарна икономика.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).
