ЕС, пари и дълг

Предистория
България е доста различна от страните, които се присъединиха през 2004.

Тя започна преговорите от по-ниско ниво на развитие, поради нерешителността на реформите в началото на 1990 и особено заради кризата от 1996-1997 г. В резултат икономиката привлече по-малко инвестиции и се оказа структурно по-зле обвързана с икономиките (фирмите) от ЕС – при висока отвореност на икономиката.

Процесът на достигане бе бърз, но по-скоро на политическо, а не на икономическо равнище – там чудеса не стават. България (българските фирми и граждани) имат по-нисък рейтинг на конвергенция към ЕС от страните, които отскоро станаха формални членове на съюза. Ритуалният и прибързания характер на преговорите предполага, че ще има много изненади в последния момент. Така бе и в новите членки, но в България и Румъния изненадите ще бъдат повече.

Това стечение на обстоятелствата доведе до всеобщо недоволство на бизнеса от липсата на информация и консултации. Поетите ангажименти са скъпи и сметката ще се плаща най-вече от бизнеса – особено в областта на опазването на околната среда, селското стопанство и храните, техническите стандарти и лошото качество на правителствените услуги (администрацията ще се учи на „европеизъм” за сметка на обществото).

Общият знаменател на казаното по-горе е че икономиката на България ще се окаже по-неконкурентна отколкото би била при друга политика и друго стечение на обстоятелствата.

Какво все пак да се прави?
През 2004 фактически приключиха преговорите с ЕС, останаха изненадите от предстоящото нагаждане на вътрешните правила към добрите стандарти на съюза. “Добри” – ясно е – означава такива правила, които разширяват възможностите за избор на гражданите и фирмите, свободата на движение на капитали (и работна сила) и намаляват преразпределителната тежест на правителството. Досега преговорите бяха ритуални и свързани с нови ограничения. Малко неща могат да се променят. Ето някои от тях:

· а) безогледната подкрепа на договора за проекто.-конституция на ЕС е вредна и за България и за съюза. Конституционната рамка на ЕС следва да осигурява повече свобода на пазара и да разширява търговския съюз към нови страни и пазари (Балканите, Украйна и т.н.), ограничавайки тенденцията към установяване на супер-държава;
· б) отваряне на пазара на недвижимост и земеделска земя от момента на влизане в ЕС;
· в) за да се намалят безогледно наложените разходи за бизнес (например тези за опазване на околна среда) следва рязко да се намалят преките данъци (включително осигуровките), да се въведе минимално възможното облагане с ДДС и вероятно да се премахне корпоративното облагане; необходим е внимателен подбор на най-освобождаващите начини на прилагане на законодателството на ЕС;
· г) съзнателно да се избягват пречките пред свободата на договаряне (включително в пазара на труда и социалната сфера), присъстващи в “европейската” реторика за “държавата на благоденствието”, но не изисквани от правилата на съюза;.
· д) да не се обвързват изборите през 2005 с референдум за членството в ЕС: в първия случай става дума за миналите и за следващите четири години, във втория – за нещо съвсем друго; най-добре е референдумът да се проведе догодина, хем ще има време за размисъл, хем ще се види и как работи новото управление.

Паричната система
Трябва ли България да приеме еврото като валута? Безусловно да и възможно най-скоро, поради нереалистичност на по-добри варианти; например защото е невъзможна свободната конкуренция на платежни средства. Частична конкуренция между лев и евро и сега съществува, тя трябва да се засили, възможен е период на съвместно съществуване на двете валути, позволяващ избор между тях. Промяна на курса не е необходима. Поради тези причини, валутният съвет следва да бъде запазен, но в по-чист вариант (с премахване на банково управление, отказ от администриране на лихвите и резервите, съкращаване на персонала на централната банка и пр.).

Външни субсидии
Най-добрата политика спрямо “евро-фондовете” е или отказът от тях срещу свобода на прилагането на някои стандарти (отново основната тежест е в областта на опазването на околната среда), или пренасочването на субсидиите в областта на най-високите разходи по присъединяването. Ако се избере вторият вариант, мерките са: а) безусловна публичност и отчетност, б) въвеждане на по-добра от европейската система за обществени поръчки и в) премахване на съсловните, националните и политическите привилегии при разпределението на субсидиите.

Дълг
В областта на дълга е целесъобразна продажбата на дълг към България, обратно изкупуване на дълг и отказ от гарантиране на безсмислени проекти като “Белене”, въвеждане на ясни правила на управление на квази-държавен дълг (на общини, на структури като НОИ, НЗОК и др.под.)