Тази година Нобеловата награда по икономика е присъдена на американскияикономист Едмунд Фелпс. През 1959 г. той защитава докторска дисертация вуниверситета Йеил, от 1982 г. е професор по политическа икономика в Колумбийскияуниверситет в Ню Йорк и по настоящем е и директор на Колумбийския центърпо капитализъм и общество.
Фелпс печели наградата най-вече поради приноса си при изясняване на връзкатамежду инфлация и безработица. Действително Фелпс има постижения в тази области допринася за по-доброто разбиране на икономическите феномени. Той се противопоставярешително на утвърдения модел в края на 60-те години на миналия век за наличиена отрицателна корелация между инфлация и безработица, но не изоставя икономическатаметодология, чрез която е изведена теорията, а прави само няколко промении допълнения в теоретичната постановка. В крайна сметка не успява да направиточно това, за което получава световно признание: да идентифицира истинскитепричини за появата на феномена стагфлация.
В икономическата литература стагфлацията е феномен, при който едновременносе забелязва ръст в цените и спад на реалната икономическата активност.В САЩ периодите, които се характеризират със стагфлация, са 1973-74 г. и1979-80 г. Според широко разпространената теория спад в икономическата активности увеличаване на безработицата трябва да бъде съпътствано от намаление натемпа на инфлация, а не от неговото увеличение. По-голямата част от икономиститеединодушно приемат твърдението, че съществува отрицателна корелация междуинфлация и безработица (което се изобразява чрез така наречената крива наФилипс). Това означава, че колкото по-ниска е безработицата, толкова по-високае инфлацията и обратното. Ето защо наблюдаваните макроикономически индикаторипрез 70-те години озадачават голяма част от икономистите, последователина традиционните икономически теории. Теорията на Едмунд Фелпс (заедно сМилтън Фридман) от края на 60-те години добива все по-голяма популярности идва на дневен ред сред икономическите кръгове. Професор Фелпс поставяпод съмнение популярното виждане, че съществува дългосрочен избор междуинфлация и безработица. Според теорията на Фелпс провежданата активна паричнаполитика от централната банка създава предпоставките и условията за намаленаикономическа активност и появата на висок темп на инфлация.
Как Фелпс обяснява наличието на стагфлация?
Тук ще дадем опростена рамка на теорията на Фелпс относно зависимосттаинфлация-безработица, която развива в научните си разработки.
Нека стартираме от ситуация, при която има равенство между настоящия иочаквания темп на инфлация и централната банка решава да засили икономическиярастеж, като увеличи паричното предлагане в икономиката. В резултат на това,новата парична маса влиза в икономиката и всеки човек вече разполага с по-голямоколичество пари и се възприема като по-богат. Това от своя страна увеличаватърсенето на стоки и услуги, което прераства в по-голям обем на производствотои засилено търсене на работна ръка. Резултатът е намаление на безработицатапод равновесното ниво, което се нарича естествено ниво на безработица.
Според Фелпс обаче, ускореното търсене и последващото увеличаване на произведениясъвкупен продукт в икономиката имат временен характер. Безработицата падапод естественото си ниво, което създава натиск за увеличение на заплатите,а от там и върху общото ниво на инфлация. Tогава индивидите започват даосъзнават, че паричната политика е била проинфлационна и по-голямото количествопари не им носи увеличение на покупателната способност. Очакванията им сенасочват към нарастване на цените. В резултат на това общото търсене настоки и услуги отслабва, производството намалява, а безработицата се увеличава– налице е икономически спад и рецесия.
Така, според настоящата теория, централната банка може да дирижира увеличениена икономическата активност само, когато увеличението в предлагането напари е неочаквано. В момента, в който хората разберат, че има инжекция напари в икономиката и оценят последиците от това, те нагаждат поведениетоси според тези обстоятелства и икономическият подем изчезва.
Следователно, за да преодолее това “препятствие” и за да увеличи икономическиярастеж, централната банка трябва да изненада икономическите агенти чрездори по-висок темп на растеж на паричната маса. Но след известен периодот време хората ще разберат за изкуственото увеличение и инфлацията ще нарастнедори повече. От това можем да заключим, че чрез неристриктивна парична политикацентралната банка не може да създаде устойчив и дългосрочен икономическирастеж, а положителните макроикономически ефекти се забелязват само в краткосроченплан.
Могат ли парите да създадат икономически растеж?
Видяхме как според теорията на Фелпс неристриктивната парична политикаможе да създаде икономически растеж само в краткосрочен план, но не и вдългосрочен. В този смисъл Фелпс приема идеите на традиционалистите икономисти,че за дадено ниво на цените, увеличение на паричната маса води до увеличениена покупателната способност на парите, което впоследствие увеличава съвкупнототърсене за стоки и услуги. Търсенето създава предлагане и по този начинпарите стават агент на икономическия растеж.
Има няколко проблема с цялата тази теория:
1) Винаги когато се инжектират пари в икономиката, има някой, който получавапарите първи и друг, който ги получава последен. Накратко, парите се движатот един човек на друг и от един пазар в друг.
2) Най-облагодетелствани от увеличението са първите реципиенти на “новите”пари. С повече пари на разположение (ако предположим, че търсенето на париостава непроменено) и при дадено количество стоки и услуги, те могат дазаделят за себе си по-голяма част от наличните стоки отколкото без увеличениена паричното предлагане. Това означава, че по-малко стоки сега са на разположениена хората, които все още не са получили новите пари, т.е. на по-къснитереципиенти на пари. При такива обстоятелства ефективното търсене на последнитетрябва да намалее, тъй като вече са налични по-малко стоки. На пазара търсенетонамалява чрез увеличение на цените, което води до намаление на покупателнатаспособност на последните реципиенти. От друга страна, дори ако увеличениетона парите е пропорционално разпределено сред икономическите агенти, тяхнатаответната реакция няма да бъде идентична. Следователно печелят най-многотези, които ще изхарчат новите пари първи за сметка на тези, които последнище се възползват от паричните средства.
Следователно увеличение в паричното предлагане не може да доведе до ефективноувеличаване на търсенето на стоки и услуги независимо от условията и очакваниятана хората. Само при увеличение на произведените стоки и услуги може да бъдеувеличено ефективното търсене и да се постигне по-бърз икономически растеж.
Увеличението на паричното предлагане отслабва икономическия растеж
Противоположно на теорията на Фелпс, парите не водят до реален икономическирастеж дори и в краткосрочен план. Това заключение е валидно винаги и повсяко време и не зависи от това дали ръстът на паричното предлагане е очакванили неочакван. Например, ако централната банка увеличи паричното предлаганес 10% и го направи достояние на обществото, според теорията на Фелпс тованяма да се отрази по никакъв начин на икономиката, защото икономическитеагенти ще реагират своевременно и ще намалят търсенето на пари, тъй катоочакват по-висока инфлация в бъдеще. Така те ще увеличат реалното търсенена стоки и услуги и цените ще се повишат в съответствие с техните очаквания.
Когато парите са създадени “от въздуха” и се вливат в икономиката, товаподтиква размяната на нищо за нещо. Това на практика означава, че средстватасе прехвърлят от реално богатите към получателите на новите пари. В тозипроцес реалните създатели на богатство остават с по-малко ресурси на разположение,поради намаляване на покупателната способност на парите, което впоследствиеотслабва способността на предприемачите да генерират икономически растеж.
Каква е причината за наличието на стагфлация?
Увеличение на паричното предлагане, съпътствано с намаление на темпа напроизвежданите стоки и услуги, предизвиква общо покачване на цените. Именнотова е стагфлацията – ръст в ценовото равнище и намаление на реалната икономическаактивност.
Фактът, че увеличаване на паричното предлагане не винаги води до появатана стагфлация не оборва теорията, че изкуственото вливане на пари в икономикатаводи до по-високо ниво на цените и по-нисък реален икономически растеж всравнение със ситуацията, при която централната банка не увеличава изкуственопаричната маса в икономиката. Именно до тези заключения стига един от най-изтъкнатитепоследователи на австрийската икономическа школа Лудвиг фон Мизес в книгатаси “Причините за икономическата криза” още през 1931 г.
––––––––––––––––––––
(1) Статията е писана по материална Frank Shostak, публикуван на сайта на института Лудвиг фон Мизес. Можетеда прочетете целия оригинален текст на адрес: http://www.mises.org/story/2351
