Дълъг работен ден и ефективност

През изминалата седмица излезе доклада на „Европейската фондация за подобряванеусловията на живот и труд”(1). Целите на фондацията са да подкрепи политики, които да направят Европапо-конкурентноспособна; да развие икономиката на знанието; да повиши нивотои качеството на заетост; да стимулира иновациите и предприемачеството.

От общия доклад могат ясно да се разграничат няколко основни тенденцииза България:

1) Продължителността на работната седмица в България е сред най-големитев ЕС. Средната продължителност на работната седмица в страната ни е 40 часа.По този критерии се нареждаме сред челните места, редом до Естония, Гърцияи Унгария;

2) В същото време почиваме по-малко дни през годината. Спрямо тези даннистраната не се отличава особено от 10-те новоприети държави в ЕС.

3) В ЕС тенденцията сочи, че работното време постоянно намалява. Това ставас относително бавни темпове – от 1999 г. до 2005 г. продължителността наработната седмица е намаляла с едва 1.6%, или с по-малко от един час. ЗаБългария не се наблюдават такива промени през изминалите 4-5 години.

4) В ЕС като цяло най-продължително работят заетите в химическата промишленост,както и търговците на дребно. Сред най-облагодетелстваните пък са заетитев банковия сектор. В България обаче установената 40-часова работна седмицаважи за почти всички сектори. Тази тенденция е най-ясно изразена и средостаналите новоприсъединени към ЕС страни. Така българските банкери, например,работят средно с 3 часа повече седмично от средния си европейски колега.

5) Макар България да се нарежда сред страните с най-голяма продължителностна работната седмица, тя отстъпва сериозно по ефективност на свършенатаработа според доклада на фондацията .

6) България се нарежда на едно от последните места и по показателя извънредноизработени часове, като средномесечните данни за един работещ човек показват,следното: 1.47 часа за 2004 г. и 0.91 за първите девет месеца на 2005 г.За сравнение в Финландия (работната седмица в страната е средно 37,5 часа)за същия показател данните показват: 34.0 часа за 2004 и 33.4 за 2005 г.

На базата на представените данни от доклада ние ще отбележим няколкоосновни насоки, които възпрепятстват по- доброто бързото развитие на България:

1) Проблемът с факторите на производство – страната се отличава с изключителновисока енергоемкост на производствените процеси, което е причинено от старатаи износена машинно-техническа база в производството.

2) Проблемът с образованието – липсва пазарна ориентираност на повечетоуниреситети, структурата на цялата образователна система е неконкурентноориентирана. Образованието е услуга, която може да се предлага и регулираефективно от свободния. От една страна по този начин ще се оптимизират разходитеи качеството на услугата ще бъде по-добро, а от друга страна – полученотообразование ще съответства на изискванията на пазара и на работодателите.

От друга страна обучението на персонала в държавните и частните предприятияе на окайващо ниво. По отношение на обучението, данните от проучване наEQLS(2)сочат, че едва 5% от работещите в България и 12% от работещите в Румънияса преминали обучение или са участвали в някакъв курс през последната година,като това е изключително ниско равнище в сравнение със средното за шесттестрани с най-ниски доходи в ЕС – 18%, и средното за страните от ЕС25 – 21%.

3) Проблемът с данъчното бреме – Като цяло данъчната тежест е твърде висока.Най-силно продължава да се облага труда, като през 2006 г. ставката варираот около 29% до около 43%. Данъкът върху печалбата е 15%, а този върху дивидентитее 7%. В момента в Европа има няколко държави, които облагат с по-ниска ставкапечалбата – в Естония се прилага нулев данък върху реинвестираната печалба,в Черна гора данъкът е 9%, а в Ирландия е 12.5%. Потреблението се облагас данък върху добавената стойност от 20%, а освен това се налагат акцизивърху някои стоки. Ставката в България по ДДС е 20% и е сред най-високитев Европа, като в 15 страни от Европейския съюз има по-ниски ставки. Акцизитевсе още са относително ниски, но продължават да се повишават.

4) Проблемът за ефективността – азбучна истина е, че не количеството, акачеството е определяща детерминанта за успешното развитие на всяка инициатива.Проблемът с ефективността на служителите обхваща цялата плоскост, неизбежнозапочвайки от прекалено раздутия (с ниска добавена стойност) държавен апарат,стигайки до незаинтересованите, немотивираните и в голяма степен неквалифициранислужители в частния сектор. Поради някой национални особености, в Българияпо-скоро се спазва един от фундаменталните изводи на Фр.Енгелс, а именно,че „количествените натрупвания водят до качествени изменения”.

––––––––––––––––––––––-

(1) За повече информация: http://www.eurofound.eu.int/index.htm

(2) EQLS – European Quality of LifeSurvey