България- пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007

На 26 септември 2006 г. излезе последният мониторингов доклад на Европейскатакомисия за България, чрез който стана ясно, че България ще стане пълноправенчлен на ЕС на 1 януари 2007 г. Засега няма наложени предпазни клаузи, ноот ЕК са си оставили отворена вратичка с предупреждението, че ще продължистриктното наблюдение и контрол върху проблемните области в страната. Предпазниклаузи в областта на вътрешен ред и съдебна система могат да бъдат допълнителнозадействани, a част от субсидиите и парите по еврофондовете могат да бъдатнамалени или отказвани ex-post, ако наблюденията покажат, че България неотговаря на изискванията на ЕС по отношение на прозрачност на изразходванитесредства, борба с корупция, ефективност и независимост на съдебната система.

Присъединяването на България към ЕС легитимира икономическите реформи,които бяха извършени или започнати в името на пълноправното членство настраната към Евросъюза. Членството към ЕС има психологически, политическии икономически измерения, които трябва да се разглеждат взаимосвързано,за да се очертае максимално цялостна картина на събитието. Несъмнено, последнитесъбития и напрежение на политическата сцена в Унгария и Полша, които съвпаднахас периода на официалното оповестяване на решението за петото разширяванена ЕС през 2007 г., също оказват влияние върху нагласите на хората и отрезвяватпредставата за функциониране на “европейското семейство”. Политиците и управницитевъв всяка една страна носят отговорност пред своите избирателите и членствотов ЕС не ги оправдава за стопанската политика, която провеждат, нито отменянеобходимостта да съгласуват икономическите си програми с гражданите.

Икономическите последици за България от присъединяването не са еднозначнии едностранчиви. От Института за пазарна икономика, като независима неправителственаорганизация, която защитава пазарни решения във водената икономическа политика,не веднъж сме акцентирали върху проблемите, свързани с Европейския съюз– тежката бюрократична машина, регулиране на редица отрасли, което изкривявапазарната реалност, множество норми и правила, които действат в различниинституционални среди и неформални правила на поведение. Ние ще продължавамеда поддържаме дебата около проблемните области, при които има разминаванемежду действителността и принципите на стопанска свобода. Но в същото времене можем да не приветстваме основния принцип на ЕС – свободно движение настоки и услуги, хора и капитали. Именно това трябва да бъде водещата темав страната и поводът за оптимизъм: по-голяма свобода, достъп до единнияпазар, установени закони и правила, които важат за всички.

Европейският съюз не значи автоматично увеличаване на доходите на гражданите,но съдейства за подобряване на работата на голяма част от институциите –съдебна система, спазване на права на собственост, контрол при изразходванена публични средства. Изграждането на ефективна институционална среда енеобходима предпоставка за икономическо развитие и разгръщане на предприемачеството.В същото време трябва да се задълбочат дискусиите по отношение на воденатаот ЕС политика в редица области – като преразпределение на средства презпубличния сектор, регламенти на пазара на труда, протекционизъм в селскотостопанство, хармонизиране на данъчни ставки. Защото не трябва да забравяме,че ЕС е преди всичко политически съюз, което значи, че интересите на икономическисилните често доминират при взимането на решения за цялата общност.

Фокусът на вниманието не трябва да бъде насочено единствено към помощитеи субсидиите, които ще получим като членки на ЕС. Дневният ред на коментаритепо доклада на ЕК се върти около опасността от орязването на част от средстватапо структурните фондове или директните помощи за земеделците. А това щесе случи само, ако администрацията не си свърши работата. От друга страна,и при най-доброто стечение на обстоятелствата и спазване на всички условия,реалното кандидатстване по проекти по структурните и кохезионния фонд щее възможно към края на 2007 г. Усвоемостта на средствата през първите годиниот действието на финансовите механизми на ЕС е традиционно много ниска зановоприсъединилите се членки (около 20-30%), така че възможността за намалениена обещаните средства не трябва да се драматизира. Парите сами по себе сине са гаранция за подобряване на жизнения стандарт на хората, важно е къдеще бъдат насочени и как ще се изразходват. А за това трябва да има действащибизнес модели и предприемачески идеи. Досега не е измислен централно-планиранмеханизъм, чрез който ефективно и справедливо да се бъдат разпределяни оскъднитесредства в икономиката. Пазарът го прави най-успешно, при което интереситена потребители и продавачи съвпадат.

Положителните последици за страната от присъединяването към ЕСса следните:

1) Засилена търговия в рамките на ЕС, а това несъмнено ще изиграе положителнароля за икономиката – посредством специализацията и конкурентния натиск;

2) По-свободно пътуване и възможности за професионална реализация на хората,трупане на опит и отваряне на нови бизнес възможности;

3) Разгръщане на възможностите за образование и квалификация в чужбина;

4) Размяна на идеи и ноу-хау, адаптиране на най-добри практики чрез привличанетона инвеститори, аутсорсинг на компании в страната;

5) Уеднаквяване на процедури и правила, които улесняват бизнеса, по-сигурназащита на правата на собственост и предвидимост на институционалната и икономическасреда.

В същото време, именно в рамките на ЕС, необходимостта от продължаванена икономическите реформи не отпада, а дори напротив – засилва се. Защоточленството в ЕС означава, че България трябва да се съревновава “на равниначала” с:

1)Данъчните системи на новите-страни членки, които привличат все повечеинвеститори от “старa Европаa” благодарение на ниското си данъчно облаганеи намаляване на данъчната тежест за бизнеса;

2) Високата производителност на труда в Австрия и Германия;

3) Технологичния прогрес в Ирландия и Финландия;

4) Нивото на образование и квалификация във Великобритания и Холандия;

5) Ефективността на публичните сектори и прозрачните правила при управлениена публичните средства в Дания и Швеция.

Изводът е, че членството на България в ЕС не трябва да се разглежда отикономическа гледна точка с крайни чувства – с еуфория или черногледство.Бъдещият растеж на икономиката и подобряването на благосъстоянието на хоратазависи от политическата воля за продължаване на икономическите реформи иприлагане на най-добрите, пазарно-ориентирани практики в ЕС. Именно товаще продължим да призоваваме и ние от ИПИ.