Величието на един икономист е нещо, което трудно може да се оцени самов рамките на човешкия живот. Естествено има и изключения. „Оценка” на американскияпрофесор по политическа икономия Алан Мелцер* е може би едно от най-точнитеописания за живота и приноса на интелектуалния гигант Милтън Фридман (1912-2006).„Милтън Фридман беше изключителен икономист и индивидуалист”. Това казвасъоснователят на монетарната школа Мелцер по повод кончината на своя колега-монетарист.„Малко хора са имали толкова голямо влияние върху социалната и икономическаполитика на САЩ и останалия свят. И това влияние продължава да нараства”,посочва в своята „Оценка” Мелцер.
За разлика от повечето икономисти, които намират разработките на Фридманза парите и инфлацията за най-значителен негов принос, Мелцер не мисли така.Според него далеч по-важни са трудовете „Капитализъм и свобода” и „Свободана избора”, които наблягат на свободния пазар, индивидуалния избор и по-малкатадържавна намеса.
Три са аспектите на метода на Фридман, с които той въздейства върху обществотои политиката. На първо място, Фридман установява, че ако е необходимо дасе променят основните политики и цели, е важно обществеността да бъде информиранаи образована. За целта видният икономист е използвал телевизията, Нюзуики други медии. На второ място, той изостря силата на своите анализи и доводичрез използване на доказателства. Този негов подход принуждава и други икономистида правят същото, което променя коренно дискусията, поставяйки в нейнияцентър доказателствата. Третият аспект на метода на Фридман са ораторскитему аргументи. Икономистът е успял да промени вярванията на хората за важносттаи цената на свободата, изправяйки се срещу основните интелектуални течения.За разлика от други икономисти, които споделят неговото виждане, той несе е ограничавал само до общи сентенции за ползите от свободата и ценатана правителствените програми. Фридман е предлагал реални решения, основанина индивидуалния избор, съпътствани с доказателства за тяхното върховенство.
За да се разбере огромният принос на Фридман, трябва да се познават обстановкатаи господстващите мнения през 30-те и 40-те години на 20-ти век, посочваМелцер. По това време се е ширело мнението, че капитализмът се е провалили бъдещето е някаква форма на демократичен социализъм. Джон Мейнард Кейнснапример е призовавал за правителствен контрол върху инвестициите. АлвинХансен е подържал тезата, че пазарната икономика ще стагнира ако държаватане насочва инвестициите, за да осигури пълна заетост. Йозеф Шумпетер оборвааргументите за стагнацията, но и той, по различни причини, достига до извода,че в бъдеще икономиката ще бъде от социалистически тип.
Като цяло успехите на Милтън Фридман са четири – премахване на военнатаповинност в САЩ, плаващите валутни курсове, премахване на ограничениятавърху лихвите по банкови депозити и свободната търговия с държавен дълг.Това са доказателства, че свободният пазар е избор, който може да бъде успешенако властите са съпричастни с предложенията и вярват в тяхната работоспособност,казва Мелцер.
Що се отнася до теоретичните разработки, правилото за константното нарастванена паричната маса е едно от предложенията, което най-често се идентифицирас Милтън Фридман. То не е прието във формата, в която е било предложено,но трябва да се посочи, че се използва от почти всяка централна банка законтрол над инфлацията. В момента е широко разпространено схващането наФридман, че е задължително да се поддържа инфлация на предвидимо, нискониво. По този начин стопанските субекти по-лесно ще могат да предвиждатсвоята дейност, потребление и спестяване.
Обобщението на Мелцер за живота на Милтън Фридман е просто и ясно – използвайкисвоята интелигентност и способности да общува, Фридман е успял да променинастоящето, налагайки му своя, по-правилен възглед, с който свободата ивъзможностите се възприемат като основа на човешкото благополучие.
––––––––––––––––––––
* Д-р Алан Мелцер е член на надзарния съвет на ИПИ
