Оценка на младежите извън системите на заетост, образование или обучение и препоръки към политиките за интеграция

Ново изследване на ИПИ:

 
Оценка на младежите извън системите на заетост, образование или обучение и препоръки към политиките за интеграция

|ПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗА|

Най-новият анализ на ИПИ от поредицата, посветена на социалната политика си поставя за цел да изгради профила на младежите в България, които не работят и не учат (NEETs), като изведе основните им характеристики и разпределение според образованието, доходите, здравето, региона, семейната среда. Въз основа на тези изводи предлагаме основни насоки за реформа на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на повече младежи към образование и на пазара на труда.

България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях. Въпреки че в годините преди ковид кризата се наблюдаваше постепенно свиване на дела им, това е най-вече следствие от много бързото подобряване на условията на пазара на труда. Доколкото делът на NEETs  нараства през кризисната 2020 г., той отново спада през 2021 г.

Сред важните изводи на анализа е ключовата роля на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.

Графика 1. Криви на доходите на населението във възрастовата група 15-34 г. попадащи в групата на NEET: брой хора, с доходи на лице от домакинство под 3000 лева месечно

Източник: SILC 2020 г., изчисления на ИПИ. * Точността на оценките на размера на отделните група подлежи на допустимата грешка на SILC за България

Видимо най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи е образованието – сред NEETs има много по-голям дял на хората, които са завършили основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. Доколкото тенденцията е към увеличаване на  търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията, то можем да твърдим, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно.

Графика 2. Разпределение на населението на възраст от 15 до 34 години в и извън NEET групата според най-високата придобита образователната степен, брой лица

Източник: SILC 2020 г., изчисления на ИПИ. * Точността на оценките на размера на отделните група подлежи на допустимата грешка на SILC за България

Същевременно ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, като се наблюдават значителни различия в образователния профил  – сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това от своя страна означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, освен пряко насочените към активирането на NEETs и връщането им на пазара на труда и в образование.

Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и  неучастието в образование, обучение и заетост  при българските младежи – разлики са налице, но не са толкова значителни. Наблюдават се обаче регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация  в отделните части на страната.

На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда. Въпреки че с ползвания инструментариум не може да се установи пряка връзка между майчинство, грижа и задържане извън пазара на труда, то неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността. В резултат активирането на тази част от NEETs изглежда особено трудно.

Графика 3. Разпределение на населението на 15-34 годишна възраст в и извън NEET групата според пола и броя деца в домакинството, брой лица

Източник: SILC 2020 г., изчисления на ИПИ. * Точността на оценките на размера на отделните група подлежи на допустимата грешка на SILC за България

Изследването представя насоки за реформа на политиките по активиране на младежи въз основа на представените разрези и разпределения. Те предполагат по-тясна интеграция между образователните и социалните институции, профилиране на младежите, фокус върху превенцията на отпадане от училище, по-широко застъпване на работа от разстояние и почасов труд, дефиниране на конкретни политики към неактивните жени, разширяване на обхвата на мерките и към 30-34-годишните, фокус върху ромите и други.

|ПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗА|

___________________________________________

*Анализът е по проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”, който се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България. Страница на проекта: socialchangebg.info