English version

Условията за водене на бизнес:

Архив

Февруари-Април, 2001; Декември-Януари, 2001; Октомври-Ноември, 2000; Август-Септември, 2000; Март-Май, 2000; Декември, 1999-Февруари, 2000; Октомври-Ноември, 1999; Август-Септември, 1999; Юни-Юли,1999
Април-Май, 1999

Условията за водене на бизнес: май-юни 2001 г.

Наблюдение на Института за пазарна икономика

За да подпомага стопанската политика, ИПИ наблюдава условията за водене на бизнес. Основен критерий е доколко новата нормативната уредба и политиката за изминалия период насърчават или ограничават конкуренцията и стопанската свобода.

Настоящият двумесечен обзор е малко по-особен, предвид на това, че периодът съвпада с изборите в страната. Това обяснява липсата на нови закони и донякъде на други значими нормативни промени. Повечето от новите нормативни актове са издадени във връзка с хармонизирането на законодателството ни с европейското и прилагането на директивите на ЕС.

Макросреда и финанси

1. Според данните на НСИ, и през първото тримесечие на 2001г. стопанското оживление продължава. БВП е нараснал спрямо първото тримесечие на 2000 г. с 4.5% в реално измерение. Най-голям ръст отбелязва добавената стойност в промишлеността - 11.6%. Запазва се тенденцията от 2000г. инвестициите да растат по-бързо от потреблението. Дори за тримесечието се отчита спад в потреблението с 1.5%, докато инвестициите в основен капитал нарастват с 11.9%. Отчетеният ръст дава основание да очакваме годишен растеж над 5%, тъй като обичайно първото тримесечие е най-слабо през годината (вж. данните за 2000 и 1999 г.), и най-вече - увеличените инвестиции в ще започнат да създават нови продукти.

2. Липсата на монетарна политика в условията на валутен борд продължава да осигурява ниска инфлация. За първите пет месеца на годината натрупаната инфлация е 0.9%, като прогнозата ни за полугодието е в рамките на 1.5%-2%. Основните фактори за промяна на потребителските цени остават външни за стопанската политика фактори - курс на долара към еврото и цени на енергийните ресурси.

3. Според данните за платежния баланс, за първите четири месеца салдото по текущата сметка е -237.1 млн. дол. при -383 млн. дол. за същия период през 2000г.

Можем да откроим няколко тенденции:

1/ Подобреното салдо по текущата с сметка се дължи почти изцяло на салдото по услугите със 133 млн. дол.; сумата е приблизително равна на платената лицензионна такса за втория GSM;

2/ Увеличението на износа се дължи на две групи стоки - потребителските стоки с 83 млн. дол. и енергийните ресурси - със 75 млн. дол. Износът на облекла и обувки вече заема вече 20% от общия износ (при 16.5% през 1999г. и 2000г.);

3/ Потвърждение за ръст в производството на потребителски стоки (отразено в нарасналия с 18.4% износ) намираме в увеличения внос на текстилни материали с 37% (за облеклата) и на електрически машини с 56.8% (които се използват при повечето производства).

4/ Преките чужди инвестиции са 194.4 млн. дол., с 12 млн. повече от първите четири месеца на 2000 г. Добавяйки инвестициите на български банки в чужди финансови инструменти и депозити, общото салдо по финансовата сметка е 70.6 млн. дол. Това е три пъти по-ниско от дефицита по текущата сметка. Засега (и в близко бъдеще) липсата на дългосрочни и доходни финансови инструменти (като например ипотечни облигации) на българския пазар не позволява местните спестявания да се превръщат в инвестиции в страната, като това пряко би се отразило на салдото по финансовата сметка от платежния баланс.

4. Към края на април 2001 г. концентрацията в банковия сектор бележи известно намаление, въпреки че все още е значителна. Три банки (Булбанк, ОББ и Банка ДСК) притежават 48 % от общите активи на банковата система. Техният пазарен дял по отношение на депозитите е 49 %, а по отношение на кредитите-35 %. Макар и свиването на концентрацията да е незначително, то е белег за подобряване на конкурентните позиции на останалите банки. Това важи особено по отношение на банките от втора група, в която влизат приватизираните от чуждестранни инвеститори Експресбанк, Хебросбанк и Българска пощенска банка, както и БНП-Париба, които вече държат 26 % от всички активи, 26 % от всички кредити и същия процент от депозитите. Клоновете на чуждестранни банки са удвоили пазарния си дял по отношение на кредитите спрямо края на миналата година и в момента той е 15 %.

5. От средата на май Главна данъчна администрация стартира пилотен проект, който дава възможност на данъчните субекти да предават дневниците и декларациите по ЗДДС по интернет, защитени и подписани с електронен подпис. Очакваният ефект е намаляване на разходите на бизнеса. Особеното обаче е изискването подадените по електронен път дневници и декларации да бъдат представи и на хартиен носител в едноседмичен срок. След като се налага дневниците и декларациите освен по електронен път да бъдат подавани в хартиен вариант, разходите на бизнеса за работа с данъчната администрация няма да бъдат намалени значително. Създават се условия за прилагане на успоредни практики с двойни разходи за бизнеса и държавната администрация.

Микросреда и отраслови политики

В разглеждания период са приети предимно нормативни актове отнасящи се до продуктовата отговорност и защита на потребителите. Въпреки, че приемането на тези актове е продиктувано от съответни директиви на ЕС, част от тях съдържат "странни" разпоредби. В крайна сметка директивите дават общите насоки и задължения, които трябва да се отразят във вътрешното законодателство. Въпросът е доколко компетентните органи са проявили "творчество" при изготвянето на конкретните регламенти. Примери в това отношение са:

1. Наредбата за изискванията към стоките, имитиращи храни, с която се определят изискванията към състава и характеристиките на предлаганите на потребителите стоки, имитиращи храни. Основната хипотеза е, че въпросните стоки "не трябва да създават риск за живота и здравето на потребителите, като задушаване, отравяне, перфорация, нараняване или запушване на хранопровода". Дадената дефиниция за стоки, имитиращи храни, е доста мъглява и на практика включва почти всички нехранителни стоки. Това е поредният нормативен акт, който дава възможност за усмотрение и допълнителна власт на администрацията да се намесва и да рекетира бизнеса. Подобни разпоредби имат претенцията, че по-добре от самите нас отчитат както интересите, така и страховете ни. Тези текстове са опит за намеса в частни договори на пазара и държавен контрол над произвежданите стоки и услуги и не уреждат принципния проблем с продуктовата отговорност.

2. Наредбата за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните, обнародвана в бр. 53 на ДВ. Тя ще влезе в сила една година след обнародването й. След влизането й в сила ще бъде забранена продажбата на храни, чиито етикети съдържат информация, неотговаряща на изискванията. На практика прилагането на наредбата е доброволно. В случая недоумение буди логическото противоречие между понятия като "доброволност" и "наредба". Наистина, съгласно директивата, въз основа на която е издадена въпросната наредба, представянето на хранителна информация при етикирането на храните е доброволен процес. Ясно е, че проблемът със създаването на надеждни гаранции за здравето и сигурността на потребителите е в регламентирането на отговорността за продуктите и услугите (или за евентуалната вреда от тях). В този контекст ефекта от тази наредба е повече от съмнителен, до голяма степен именно поради елемента на доброволност.Производителя има интерес да докаже качеството на продукта си, включително и като отрази върху етикета му определена хранителна информация. И този интерес е продиктуван от пазарните сили, а не от нормативен акт.

3. Държавната агенция по стандартизация и метрология (ДАСМ) обяви, че е подготвила проект за наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на неавтоматичните везни. С наредбата се предвижда забрана от 2002 г. на везните тип "Беранже", които се използват най-масово по пазарите в страната. Според най-обща преценка на ИПИ, замяната на старите везни с нови ще струва около 2 млн. лв. - 20 хил. везни по около 100 лв. за брой. Алтернативно решение (и много по-евтино според нас) е поставянето на контролни везни на всички пазари и тържища в страната, с които всеки купувач да има възможност да провери теглото на покупката си. За съжаление обаче, липсва практика на предварителна оценка за въздействието на предлаганите регламенти върху бизнеса и изобщо гражданството, още повече за алтернативните възможности. 4. През май държавните институции обявиха мерките, които ще бъдат предприети на пазара на млечни продукти. При годишните проверки на Националната ветеринарно-медицинска служба в мандрите ще се следи не само за хигиенните и санитарни изисквания, но и за договорените цени с доставчици. По закон обаче ветеринарните служби могат да контролират само условията, при които се обработват и съхраняват продуктите. Не е ясно на какво основание ще се налагат санкции при "нарушение". Тъй като при неизпълнени разпоредби на закона (които се отнасят до хигиенните и санитарни условия), службата може да отнеме разрешително за експортна дейност, върху мандрите явно ще бъде оказан натиск да приемат определени договорни (включително ценови) норми.

Успоредно с посочените контролни мерки, земеделският министър обяви намеренията за субсидиране на процент от изкупната цена на млякото с доказано високо качество. Субсидията ще се покрива от фонд "Земеделие". За да получат субсидии, производителите трябва да имат и договор за изкупуване. Тъй като държавните служби ще изискват да се представи договор за изкупуване, за да се отпуснат субсидии, явно намеренията им са да контролират пазара на млечни продукти, като стимулират производителите да търсят финансови средства от фонд "Земеделие" при изпълнени условия.

Административна среда

1. С постановление на МС са актуализирани таксите, които се събират от КИАЕМЦ. Почти всички такси се увеличават два пъти, по-голямо е завишението само за превоза ядрено гориво през територията на страната. За последен път таксите са променяни през 1998 г., когато за база на размера им беше определена минималната работна заплата. Наред с това за пръв път в историята на българската атомна енергетика доставките на гориво за АЕЦ Козлодуй са обявени на търг. Така се създават предпоставки за преодоляване на едностранната зависимост на българската атомна енергетика от доставки на руско гориво. Откриват се възможности (макар и условни) за понижаване на разходите в атомната енергетика От гледна точка на таксите, тяхната промяна е с неясна мотивация, тъй като не се предвиждат масови превози. В обозримо бъдеще ядрената енергетика ще остане държавна. Таксите за разрешителни ще бъдат плащани от държавни дружества на държавните учреждения. Самият принцин на финансиране на държавни учреждения само от такси за разрешителни е крайно спорен: учрежденията имат интерес от създаването на допълнителни пречки и повече лицензионни и разрешителни, защото биха имали по-висок доход. Пазарните принципи предполагат, че по-високи такси следва да наложат като "санкции" на компании, при които рисковете се оценяват като по-високи. За целта обаче следва таксите да се определят от възможните рискове, както и разходи за тяхното покриване.

2. В началото на май беше обнародван Правилник за прилагане на Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Той урежда правата и задълженията на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, както и механизма за извършване на този контрол. Правилникът преповтаря законовата постановка, че държавният финансов контрол се разпростира освен върху бюджетните организации, ДОО, НЗОК и Фонд "Професионална квалификация и безработица" и върху юридически лица с блокираща квота на държавата или общината в капитала им. Могат да се породят проблеми обаче от това, че в българското законодателство определението на понятието "блокираща квота" е доста широко. То осигурява идеална възможност за намеса на държавата в частния бизнес чрез държавния вътрешен финансов контрол. Това на практика би довело до повишаване на разходите на бизнеса и до ограничаване на стопанската свобода. Не е ясно и какво на практика представляват тези "конкретни финансово-контролни задачи", чието изпълнение от частни предприятия ще се контролира от органите на ДФК. Държавата за пореден път демонстрира подозрителното си отношение към частното предприемачество и действието на пазарните сили, дефинирайки като задача на ДФК "да допринася за доброто финансово управление". Едва ли държавните органи са по-заинтересовани от доброто финансово управление на дадено предприятие от неговия частен собственик. Този подход обаче отразява разбирането, че държавата трябва да си "запази" основания за намеса и оказване на натиск при необходимост.

Права на частна собственост

1. За да се използват "ефективно" териториите и за да се поддържа "природното равновесие", Министерството на регионалното развитие и благоустройство прие общи правила за устройство на територията. С наредбата държавните служителите са организирали градската среда в квадратни метри по зададени и приети от тях норми. Въпросният подход предполага, че държавните институции единствени могат да оценят "реалните" нужди на всеки от нас за бизнес и отдих, обществени изяви и лично пространство, и затова трябва да се определят общи стандарти при застрояването на градски и селски площи. Този подход (според държавните "инженери") единствено позволява да се съчетае естетическото с ефективното устройство на териториите, като тази комбинацията от норми единствена може да гарантира красива среда, без да се "разпиляват" природни ресурси. Така градовете няма да са "претрупани" с многобройни пазарчета, магазинчета и капанчета, а държавните изисквания ще създадат условия за естетическа подредба. Това, на което тези разпоредби не дават отговор, е: как държавните служители са отчели баланса между красиво и полезно спрямо нуждите на отделните граждани; по какъв начин са определили нашите нужди, за да зададат конкретни размери на жилищни и стопански площи, и как смятат да контролират зададените проценти.

Международни договори и размяна

1. На 27 юни в Брюксел, в рамките на Пакта за стабилност, беше подписан "Меморандум за либерализиране и насърчаване на търговията в ЮИЕ". Той е подписан от Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Югославия, Македония и Румъния и цели чрез намаляване на тарифните регулатори и ограничаване (или премахване) на нетарифните бариери да се подобрят търговските отношения между тях. Подписването му обаче не премахва неяснотата около очакваните промени в митническата тарифа на страните от ЮИЕ. В Меморандума се предвижда да бъде въведено преференциално митническо третиране за определени сектори, което ще се съобрази спрямо интересите на всяка страна. Очакванията са тези условия да забавят процеса на либерализация, тъй като трудно ще се определят приоритетите по страни и тъй като те вероятно ще бъдат различни, това ще затрудни съгласуването на приетите мерки за митническо третиране. Този подход ще създаде и съмнения за прилагане на равнопоставени мерки спрямо отделните държави. Затова търговията трябва да се либерализира без значение на отрасли, което създава равни възможности за развитие и съответства на пазарните подходи. Наред с това мерките за либерализация на търговията трябва да бъдат обвързани с конкретни срокове на изпълнение. Максималната яснота и прозрачност ще позволи на бизнеса да отрази очакванията си от търговската либерализация в регионалните си стратегии.

Заключение

Стопанската политика и икономическата действителност в периода на изборна кампания показаха две много съществени закономерности. От една страна, всички данни сочат, че развитието на икономиката не се е повлияло от възможната смяна на управляващите. От друга страна, администрацията е продължила работата си по хармонизацията на нормативната уредба с директивите на ЕС. Дори европейската посока на законотворчеството обаче не успя да предотврати създаването на абсурдни и създаващи пречки за бизнеса разпоредби.

ТАБЛИЦА ЗА ВЛИЯНИЕТО РЕГЛАМЕНТИТЕ ВЪРХУ БИЗНЕС-СРЕДАТА: ФЕВРУАРИ - АПРИЛ 2001 Г.
Макроикономическа среда и финанси +
Инфлация ++
Платежен баланс 0
Намаляване на концентрацията в банковата система +
Отчетни процедури по ЗДДС 0/+
Микросреда и отраслови политики 0
Наредбата за изискванията към стоките, имитиращи храни -/0
Наредбата за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните 0
Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на неавтоматичните везни 0/+
Субсидии за млечни продукти -
Промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските 0
Административна среда 0
Актуализиране на таксите, събирани от КИАЕМЦ 0
Търг за доставки на гориво за АЕЦ Козлодуй +
Правилник за прилагане на Закона за държавния вътрешен финансов контрол 0
Права на частна собственост -
Правила за устройство на територията -
Международни договори и размяна 0/+
Меморандум за либерализиране и насърчаване на търговията в ЮИЕ 0/+
Заб.: ++ силно положително; + положително 0 неутрално; - отрицателно; - - силно отрицателно