IME

Новият модел на финансиране на училищата замразява проблемите на системата

Автор: Адриан Николов / 06.10.2017

В унисон със сериозната заявка за реформи, с която новото ръководство на министерството на образованието влезе в мандата си, министърът обяви плановете за изменение на системата на финансиране на училищно образование. Няма съмнение, че настоящото състояние е далеч от приемливо. Замислените промени обаче единствено ще задълбочат и циментират съществуващите проблеми, а могат и да създадат нови.

Целта на министерството е промяна на схемата, която понастоящем разпределя финансирането на училищата въз основа на разходни стандарти за брой ученици и в зависимост от вида училище и географското му разположение[1]. Както нееднократно сме посочвали, тази система води до създаване на стимули за задържане на ученици на всяка цена и същевременно запазва големите разлики в качеството на образованието, предлагано в различните училища. По тази причина намерението тя да бъде подобрена е похвално.

С намерението обаче свършва всичко добро около предложенията на просветното министерство. Планът включва създаване на два нови разходни стандарта - за паралелка и за училище/детска градина, както и увеличаване на общия обем на бюджета за училищно образование. Двата нови стандарта няма да вземат предвид размер на паралелките и училищата, а само тяхното съществуване, а част от  новото финансиране е следствие и от увеличението в заплащането на учителите[2].

Създаването на нови разходни стандарти, които механично броят единици в образователната система – били те ученици, паралелки или училища – е точно обратното на необходимото за постигане на реална промяна, прицелена към подобряване на крайния продукт на образователната система, а именно добре подготвени (или поне грамотни) граждани. Самото съществуване на училище или паралелка, което министерството планира да финансира, не говори нищо за резултата от дейността му. С други думи, както днес моделът на финансиране отпуска средства за съществуването на ученици в училище (дори и само на книга), но не се интересува от техните постижения, така новият му вариант също ще пренебрегва резултатите на паралелките и училищата, които взема предвид. Резултатът от тази политика наблюдаваме и в момента, с тази разлика, че нововъведенията ще добавят към стимулите за задържане на учениците на всяка цена и такива за запазване или дори разкриване на нови паралелки и училища там, където това далеч не е необходимо.

По думите на министъра, приоритет на новия модел на финансиране ще е и опазването на малките, отдалечени училища. Тази цел изглежда постижима с оглед на промените, тъй като именно там най-често има паралелки с малко ученици, а броя ученици на един учител е чувствително по-малък от този в градовете, което пряко рефлектира върху училищните бюджети. По-подробният анализ на системата на училищно образование обаче сочи, че тази цел влиза в разрез с желанието за повишаване на качеството на образованието, тъй като малките училища в малките общини постигнат значително по-слаби резултати от тези в големите градове и обричат своите възпитаници на по-лош старт в живота заради второто качество образование.

Повишаването на заплатите на учителите, особено в малките общини, само по себе си е похвално и необходимо, но размерът на възнагражденията на преподавателите, изолиран от другите важни фактори, има незначително влияние върху резултатите[3], постигани от учениците. Тъй като конкретните измерения на разместванията на разходните стандарти не са известни, на този етап не можем да анализираме промените в бюджетите на отделните училища. Доколкото министерство на образованието обещава, че няма да има намаления на бюджетите, поне можем да сме относително сигурни, че големите училища, които постигат добри резултати, няма да бъдат наказани за това.

Въпреки това, единственият ефект, който можем да очакваме от тази политика, е поддържането „на системи” на училища, които трябва да бъдат закрити, а средствата, с които те се издържат, да бъдат пренасочени към  транспортирането на малкото им останали ученици в училища, където образователният продукт е по-добър. Механичното изливане на повече средства в нереформираната училищна система не дава никакви гаранции за подобряването на крайния ѝ резултат. Изглежда, обаче, че министерството предпочита лесните и популярни, но неефективни решения.

От изказването на министъра остана и една добра новина – образователните власт в крайна сметка признават проблемите, които децата от малцинствата имат в училище и които са основен фактор за по-ранното им отпадане от училище. В резултат училищата с по-голяма концентрация на такива ученици ще получават целеви средства за засилено изучаване на български език в ранните училищни години, както и за повече самостоятелна работа на учители и педагози с тях. Трябва само да се надяваме, че резултатът ще е по-добър от този на кампанията на връщане на децата в училище, за чиито фактически провал медиите писаха преди няколко дни.

 


[1]          Подробно представяне и анализ на резултатите от прилагането му може да се прочете на http://ime.bg/bg/articles/novo-izsledvane-na-ipi-finansirane-na-uilishtata/

[2]          Подробен коментар на тази политика на http://ime.bg/bg/articles/uvelienieto-na-uitelskite-zaplati-nujno-no-malko-i-zakysnyalo/

[3]                  Цитираното в първата бележка изследване на ИПИ сочи, че всеки лев в средната заплата в сектора в отделните общини „носи“ разлика от едва 0,02 точки на оценяването след 7 клас, между останалите фактори.