IME

Проблемът не е паралелният износ на лекарства, а ниските доходи

Автор: Калоян Стайков / 08.09.2017

В средата на август правителството публикува за обществено обсъждане претоплени предложения за реформа в лекарствената политика, като фокусът е подобряване на достъпа до лекарствени продукти в страната. Проблемът с достъпа възниква основно по две причини:

  • паралелния износ[1] – предвижда се създаване на ограничителен списък с лекарства, чиито износ може да бъде ограничен при недостиг на местния пазар; и
  • изтегляне на медикаменти от българския пазар, продажбата на които не е рентабилна.

Както писахме в края на миналата година тези „причини” всъщност са директни следствия от регулаторната политика за намаляване на разходите за лекарства на НЗОК, а именно:

  • Регулиране на цените на база най-ниската референтна цена[2] в други 17 страни членки;
  • задължителна отстъпка от 10% от цената на лекарствата без аналог и под патентна защита, които се плащат от НЗОК;
  • ценови коридори[3] при производството на лекарства, финансирани от НЗОК, и оценка на здравните технологии, при която се преценява дали е икономически ефективно здравната каса да плаща определена медикаментозна терапия.

Крайният ефект от тази политика е по-високи разходи от страна на НЗОК и ограничен достъп до лекарствени продукти. Това не е изненадващо, защото мерките са насочени към следствията на проблема, а не към самия проблем. А той е, че доходите в страната са все още ниски, тъй като заветната конвергенция към средното европейско ниво се движи твърде бавно. Така например БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност в България е 41% от средния за_ЕС през 2007 г. и 48% през 2016 г. Вярно е, че този период обхваща икономическата криза от 2009 г. и бавното възстановяване след това, но в същия период БВП на човек в Румъния се увеличава от 43% (т.е. близо до това в България) до 59%. С други думи докато за нас кризата е оправдание, за други страни е възможност.

Тъй като доходите не растат достатъчно бързо, включително и заради почти тоталния отказ от реформи през последните години, лесното решение е да се намаляват цените, което е характерно не само за лекарствения сектор, но и за цените на електроенергията, парното и др. Ниските цени водят до финансови затруднения на компаниите в съответния сектор, а оттам – преосмисляне на предлагането на медикаменти и/или паралелния им износ към страни с по-високи цени. Тук следва други лесно решение – вместо преодоляване на първопричината, се взима решение за ограничаване на паралелния износ. С други думи лекарствената политика се превръща в поредния инструмент от арсенала на социалната политика – тъй като доходите са ниски, това позволява да се въведат ограничения в името на потребителите.

Добре, но в най-добрия случай тези ограничения имат временно действие, а в най-лошия водят до ограничен достъп до лекарства, което не е в ничий интерес. Вместо това управляващите следва да се фокусират върху създаване на условия за по-бързо увеличение на доходите и да спрат да изкривяват пазара. Разбира се, това не е кратък процес и са необходими временни мерки за подпомагане на уязвимите групи от обществото, които могат да бъдат негативно засегнати от пазарното развитие. Това обаче не е работа на държавните институции в здравния сектор, а е част от социалната политика на правителството. С други думи държавните институции, които провеждат социалната политика, следва да идентифицират тези уязвими групи, да оценят необходимостта от социално подпомагане и нейните финансови параметри, както и да изготвят механизъм за отпускането на тези помощи, така че да стигат до най-нуждаещите се.

В противен случай, благодарение на сгрешената регулаторна политика, съвсем естествено се получава така, че в условията на единен европейски пазар и свободно движение на стоки на местния пазар се образува дефицит на лекарства. Абсурдно е държавната политика да е насочена основно към поддържане на ниски цени, което е доказано вредно както за икономиката като цяло, така и за самите потребители. Съществуват изобилие от примери както в исторически план, така и от други сектори, в които се прилага подобен подход. Ограничаването на естествени процеси е като преграждане на реки – рано или късно реката намира начин да заобиколи преградите или преди плодородни земи се превръщат в пустини.

 


[1] Износ от държава членка на ЕС с ниски цени на медикаментите към такива с по-високи цени

[2] Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти - http://ncpr.bg/bg/%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8

[3] Мярката е въведена за кратко в края на 2015 г., след което действието ѝ е замразено. През декември 2016 г. бе завършен анализ на Министерството на здравеопазването на ефектите от мярката, който показва, че голяма част от съществуващите лекарствени продукти на местния пазар „няма да могат да отговорят на изискванията и ще бъдат изтеглени от него. Това от своя страна може да доведе до компрометиране на започналото лечение или до неговото преустановяване". С тези мотиви министерството се отказа от нея.