Втората пенсия е на база вноски, не обещания
Петър Ганев / 13.04.2018
През последната седмица беше публикувана Концепция за регламентиране на фазата на изплащане от допълнителното пенсионно осигуряване, която предизвика множество коментари. Причината за публикуването на подобна концепция е от една страна недобре разписана фаза на изплащане на вторите пенсии, а от друга приближаването на момента, когато вторите пенсии ще започнат да се изплащат – документът посочва, че първите „редовни” пенсионери от индивидуалното осигуряване се очакват в края на 2021 г., а по-значителни кохорти пенсионери се очакват през 2024 г. На практика, качественото разписване на фазата на изплащане на вторите пенсии можеше да бъде направено още преди 10 години, но въпросът беше продължително неглижиран и оставен за последния момент.
Атестирането на членовете на ВСС – каква я мислехме, каква стана…
Иван Брегов / 13.04.2018
Когато през 2016 г. се правеха основни промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) един от дребните, но важни акценти бе да се създаде гаранция членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), били магистрати преди постъпването си в Съвета, да се разделят с безотговорното поведение по време на мандата си. Причината за това е доказана от живота на всеки състав на ВСС – отделяйки се от обичайната си професионална среда на съдия, прокурор или следовател голяма част от тях стават политически услужливи. А от работата на самия ВСС зависят освен важните за магистратите кариерни въпроси, но и целият облик на системата, включително колко пари на данъкоплатеца да струва услугата правосъдие, какъв да бъде образът на съда и прокуратурата в услуга на гражданите. Така комбинацията от политическо послушание, съчетано с апатия към работата или краен непрофесионализъм могат да се окажат крайно вредни.
Как един закон има седем версии към момента
ИПИ / 13.04.2018
За аргументи като нарушено основно право на достъп до информация, нарушаване на прозрачността и откритостта, ограничаване на върховенството на закона, нарушаване на националната сигурност при спиране на работа на платените системи и др. подобни няма да споменаваме, защото за тези, от които зависи реформата май те са неразбираеми. За справка ще посочим, че в ЕС само у нас липсва онлайн безплатен достъп до консолидираните актуални текстове на законодателството.
Местна демокрация? Какво е това?
Явор Алексиев / 13.04.2018
Последното издание на индекса „Нации в преход” на Freedom House показва, че България влошава резултата си за втора поредна година. Така и през 2018 г. страната ни остава извън групата на държавите от Централна и Източна Европа с утвърдено демократично устройство, в която влизат Словения, Словакия, Полша, Чехия и прибалтийските страни. Промяната спрямо 2017 г. е при оценката за местно демократично управление, като регистрираното влошаване е заради „нарастваща задлъжнялост на общините (особено в селските райони), нарастваща зависимост от централния бюджет, политическия патронаж на местно ниво и намалените възможности за икономически дейности и нови инициативи”.
Самоподхранваща се регулация
Калоян Стайков / 13.04.2018
Крайният резултат от пакет от мерки "Чиста енергия за всички европейци — освобождаване на европейския потенциал за растеж" е увеличаване на държавната намеса в икономиката, а не намаляването ѝ, каквато е целта на трите либерализационни пакета от директиви, приети между 1996 и 2007 г. Нещо повече – необходимостта от намеса не се дължи на т.нар. пазарен провал, а е резултат от създаване на погрешни стимули за постигане на неясни цели, който може да се нарече административен провал.
Хаос в регистрите
Адриан Николов / 13.04.2018
Принципите, посочени в концепцията за регистърна рефгорма отговарят на съвременните изисквания и стандарти за поддържане на регистри с публична информация за нуждите на израждането и поддръжката на електронно управление. Можем само да се надяваме, че предложенията ще се приемат и изпълнят, без да се сблъскат с институционалната инертност и политически обструкции, пред които бяха изправени повечето опити за дигитализация на администрацията досега.