Новите райони на България – ще се отреже ли достъпът до евросредства на част от територията?
Десислава Николова / 02.03.2018
Оновната препоръка, която може да се отправи във връзка с бъдещото райониране, е да не се бърза и да мисли най-вече прагматично, без поддаване на регионален шовинизъм. Задължително трябва да се направят приблизителни изчисления за достъпа до ресурс на всеки от регионите (при всеки от вариантите) в момента, в който обликът на бъдещия бюджет и на кохезионната политика на ЕС започне да се избистря. Това ще стане с напредването на 2018 г. и едно максимално късно решение по новите райони до голяма степен ще намали риска от грешки и лишаване на част от територията от така необходимото ѝ финансиране за развитие.
Промените в Търговския закон не намират решение, а създават множество нови въпроси пред бизнеса
Иван Брегов / 02.03.2018
С промени в КТ и последващи от това изменения в ТЗ и ГПК бе направен опит за преустановяване на практиката недобросъвестни търговци да прехвърлят търговските си предприятия и дялове в ООД при наличие на непогасени задължения и обезщетения към работниците и служителите, както и осигурителни вноски към държавата. Първоначално законовите разпоредби не бяха обезпечени с процедурни разпоредби, които да уреждат доказването на подобен тип липса на задължения. Това доведе до близо двумесечно правоприлагане, при което Търговският регистър постановяваше отказ на вписване на извършените промени по партидата на дружествата. С изменение на Търговския закон от края на февруари доказването се осъществява по силата на деклариране. И като че ли това доведе до спокойствие сред юристите.
Регионалните различия в България и ЕС през последното десетилетие
Явор Алексиев / 02.03.2018
Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС).
Изключенията за пореден път спъват реформата във висшето образование
Зорница Славова / 02.03.2018
Mногото по брой, вид и мащаб изключения на практика опорочиха и обезсмислиха промяната към образование, ориентирано към заетост и доходи, а не като самоцел. С този темп на приемане на нови и нови изключения по всякакъв признак реално ще се прилага абсолютно същия модел на финансиране и управление за основната част от системата на висшето образование, както и преди дългочакваната и широко прокламирана „реформа”.