Нужната или лесната актуализация?
Десислава Николова / 03.10.2014
В края на миналата седмица министерството на финансите публикува проектозакон за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет за 2014 г. и мотивите към него, които предлагат актуализация на бюджета предвид сериозното отклонение на основните показатели от заложените. Към края на август дефицитът по консолидираната програма е 1,276 млрд. лева, като спрямо същия период на 2013 г. влошаването на дефицита е точно 6 пъти. Дефицитът по държавния бюджет за първите 8 месеца пък достига 1,008 млрд. лева при заложен дефицит от 1,336 млрд. лева за цялата година. Основните причини за влошаването на консолидирания дефицит са значителният ръст на разходите тази година (с 6,7% или с 1,282 млрд. лева) и залагането на прекалено оптимистични прогнози за приходите в бюджета, които не се изпълняват до момента и няма как да бъдат изпълнени в останалите четири месеца от годината.
Лесно задлъжняване и трудно издължаване
Калоян Стайков / 03.10.2014
Влиянието на държавния дълг върху една икономика е сходно на това, което имат различните лекарствени вещества върху човешкото тяло – при необходимост и в определени количества може да помогне, но в твърде големи количества може да бъде изключително вреден. За разлика от лекарствата, нивото на държавен дълг, което може да не вреди на икономиката, рядко е предварително известно, поради което е необходим силно консервативен подход при поемането на нов дълг.
Нов доклад на Европейската комисия: свободните професии в България са прекалено регулирани
Зорница Славова / 03.10.2014
В Европейския съюз доста голяма част от свободните професии се регулират тежко от правителствата (често подкрепени от професионалните организации). България не прави изключение. За редица „свободни” професии се създават нормативни актове, които регулират навлизането в браншовете и начина на работа на заетите в тях - създават се Камари, предоставят се изключителни права, съществуват голям брой изисквания към практикуващите ги, определят се цени на услуги (максимални, минимални, фиксирани) и се установяват редица ограничения при упражняването на професиите. ЕК е изготвила множество доклади и предписания, които предупреждават за негативните ефекти от прекомерното регулиране на свободните професии. С нов доклад от септември 2014 г. Европейската комисия (ЕК) отново алармира за негативните ефекти от регулирането на т.нар. свободни професии.
Кои фактори движат цената на зърното?
Мария Неева*, Николай Вълканов / 03.10.2014
Колебанията в цените на основните зърнени култури, особено в периода от 2006 г. досега, дават повод за разнообразни мнения и спекулации относно факторите, които движат световните пазари. През последните близо десет години станахме свидетели на резки промени в цените на зърнения и маслодаен комплекс както между отделните стопански години, така и в рамките на стопанската година.
Защо цената на тока не "скача" и увеличението й изобщо не е "драстично"
Красен Станчев / 03.10.2014
Ако сравним доходите на домакинствата през 2012 г. (измерени чрез паритет на покупателната сила) с 2003 г. (т.е. годината на първото увеличение на цената на електричеството с 15%), ще получим много интересна картина. За този период България - наистина поради ниската начална позиция, получила се вследствие на кризата от 1996-1997 г. - е страната с най-голямо увеличение на реалните доходи на домакинствата в ЕС: те нарастват с почти 59%. Положението в началото на 2014 г., според наблюденията на разходите на домакинствата от НСИ, също показва, че общият доход средно на лице от домакинство се повишава с 6,2%. Най-голямо е увеличението на дохода от работна заплата - 10%, но с над 6% се увеличават и доходите от пенсии и самостоятелна заетост.
Приказни герои, древни легенди и детски злодеи се явяват на избори
Петър Ганев / 03.10.2014
Преди година и половина, по повод наближаващите тогава парламентарни избори, написах статия със заглавие „Робин Худ и Вълшебникът от Оз се явяват на избори”. Идеята на този текст беше, че на изборите се явяват основно политици, които искат или да се превъплатят в класическото разбиране за Робин Худ – да взимат от лошите богати и да дават на онеправданите бедни или да влязат в ролята на Вълшебника от Оз – измамник (популист), който не може нищо, а обещава всичко, за да получи власт. При така описания избор пред българина, едва ли трябва да се учудваме, че днес сме изправени пред продънен бюджет и нов избор. Обществото получи това, за което гласува/не гласува.
Поуки за след изборите: политически идеи, история и дълги стопански кризи*
Красен Станчев / 03.10.2014
Излизането от кризата не е по-различно от направеното от библейския Йосиф: съкращаване на разходите, насърчаване на спестяванията и разширяване на достъпа до външни спестявания (чуждестранни инвестиции). Защото това не се случва, бизнесът е настроен опортюнистично и изчаква инфлацията, регулирането и субсидиите. Двадесетгодишните изследвания на вероятно най-добрия специалист по темата, Алберто Алесина, стига до извода, че: 1. съкращенията на разходите водят до по-постоянна стабилизация на бюджетите от вдигането на данъците; 2. те повече способстват за растежа и 3. имат по-малко отрицателни въздействия.