Европа консолидира бюджетите, но риториката за харчове се завърна
Петър Ганев / 26.04.2013
През 2008 г. бюджетният дефицит на икономиките в ЕС беше 2,4%, а държавният дълг беше 62,5% от БВП. Между отделните страни имаше големи различия, но важното е, че дори обобщените данни показват, че Европа е била твърде задлъжняла още в навечерието на кризата – дългът на страните от еврозоната беше още по-голям, достигайки 70% от БВП. Прехвърляйки се няколко години по-късно, към 2012 г. бюджетният дефицит в ЕС е 4% от БВП, а дългът на страните от ЕС вече надвишава 85% от БВП. Причината за раздуването на дълга, разбира се, са дефицитите, които бяха натрупани през годините (по над 6% от БВП през 2009 и 2010 г. и 4,4% през 2011 г.), причинени от рязкото раздуване на правителствените разходи.
Изследване на ИПИ: Финансиране на висшето образование
Институт за пазарна икономика / 26.04.2013
Проучването на настоящия модел на финансиране на висшето образование в България сочи, че през последното десетилетие той не претърпява никаква съществена промяна. Опитът от други системи на финансиране на висшето образование откроява три отделни модела, чието прилагане води до значително по-добри резултати по отношение ефективността на финансирането, качеството на образователния продукт, разпределението на специалностите и ориентирането към по-нататъшна заетост.
Как гласуват възрастните хора
Калоян Стайков / 26.04.2013
През последните години са провеждани редица изследвания, които търсят връзка между възрастта на гласоподавалите и начина, по който гласуват. Една от постоянните зависимости, които изследователите намират, е, че по-възрастните групи от обществото имат и по-голяма избирателна активност. Има различни обяснения за тази зависимост.
Колко са важни европейските фондове за икономиката
Десислава Николова / 26.04.2013
Последните години усвояването на европейски фондове се превърна в един от водещите приоритети на администрацията. Предвид ключовата роля на нейната работа за степента на усвояване и възможностите за по-мащабни публични инвестиции и спестяване на национални разходи, които фондовете дават, в този приоритет принципно няма нищо лошо. Паралелно с издигането на тези средства в своеобразен култ, обаче, администрацията буквално спря да работи в други изключително важни сфери, реформите в които биха имали много по-значим ефект върху развитието на страната в дългосрочен план, с или без европейски средства.
Избори и фолклорна икономика
Красен Станчев / 26.04.2013
Фолклорната икономика може да се определи като наивно обяснение на света, което вижда в стопанството разпределение, а не създаване на доход и не схваща елементарното положение, че един доход, преди да бъде преразпределен, би трябвало да бъде произведен.
Заплатите в областите се увеличават, безработицата - също
Явор Алексиев / 26.04.2013
През изминалата 2012 г. безработицата на национално ниво продължи да се покачва, достигайки ниво от 12,3%. Въпреки това средната месечна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в страната отбеляза годишен ръст от 8,6%. Дори и да отчетем ефекта на инфлацията за миналата година (3% средногодишно), реалният ръст на заплатите остава внушителен - 5,4%. Като цяло през 2012 г. безработицата е нараснала в осемнадесет области и се е понижила в десет. Само в две от тях, обаче, намаляването на безработицата е съпроводено с изпреварващ средния за страната темп на нарастване на месечните заплати.