Задължителни пенсионни реформи в ЕС
Десислава Николова / 29.06.2012
Минаха само няколко месеца след като повечето европейските лидери подписаха многостранния договор за фискална дисциплина и координация на икономическите политики[1]. Българското правителство също го подписа, като се възползва от възможността да сложи параф само под главите от договора, отнасящи се за фискалната дисциплина, но не и под главата за координация на икономическата политика между страните-членки.
От попарата до огретен и пъстърва
Николай Вълканов / 29.06.2012
Ако сте се уморили от споровете дали се подобрява стандартът на живот в България покрай последните данни на Евростат за БВП по паритет на покупателната способност, тук ще ви предложим един друг поглед върху развитието в страната. Използваме данните на НСИ за бюджетите на домакинствата за периода 1999 – 2010 г., както и произволно избрана година по-назад във времето (1925-а).
Ново в Икономическата библиотека (25-29 юни 2012)
29.06.2012
Нови книги в секцията „Библиотека на предприемача”
Самооценката на администрацията и бизнес средата
Светла Костадинова / 29.06.2012
Повечето международни и национални изследвания показват липса на значителни реформи в условията за правене на бизнес. Проблемите се търсят в недобрите закони, прекомерните изисквания и нелогичните практики, прилагани от администрацията. Всъщност всичко опира до администрацията. Дори и добрите закони могат да бъдат провалени от лошото приложение.
Конституционният съд с ново решение за правото на труд и осигуряването
Петър Ганев / 29.06.2012
Конституционният съд (КС) отново попари „тристранката” на трудово-осигурителна тематика. След като през миналата година КС реши, че заграбването на личните партиди от професионалните пенсионни фондове е противоконституционно и общо взето директно обвини „тристранката” в некомпетентност, сега КС обяви за противоконституционни и глобите за работниците без трудов договор.
Конституционно решение на прекомерното харчене*
Ричард Ран** / 29.06.2012
Облагите на всяка държавна програма за харчене са концентрирани, докато разходите са за почти всички. Резултатът е, че тези, които са облагодетелствани, са готови да използват време и пари да подплатят собствените си джобове, докато разхода за всяка програма обикновено е твърде малък, за да бъде забелязан от данъкоплатците или да си струва труда да бъде спрян.