Претоплени идеи няма да решат дълговата криза в ЕС
Калоян Стайков / 02.09.2011
Много се изговори за възможните решения на дълговата криза в ЕС, но вероятно едно от най-спорните предложения остава създаването на евро облигации. Дори и самото им име е объркващо, защото такива вече съществуват и представляват всякакви облигации, емитирани в определена страна (възможно да е различна от страната на емитента) във валута, различна от местната за тази страна. За да избегнем объркване, нека наречем предложенията за решаването на дълговата криза европейски облигации.
“Как да увеличим ръста на икономиката” – учебно помагало за начинаещи *
Ричард Ран** / 02.09.2011
Знаехте ли, че в Дания 30% от най-бедните данъкоплатци плащат 14,1% от всички данъци, a най-богатите данъкоплатци плащат 46,7%, докато в САЩ 30% от най-бедните данъкоплатци плащат само 6,1% от всички данъци, докато най-богатите 30% плащат oгромните 63,3%? Учудващото е не че най-богатите плащат по-голямата част от данъците, а че САЩ има системата с почти най-бързо растящ прогресивен данък в света, докато системите нa Скандинавските страни са с най-слабо растящ прогресивен данък, противно на общото мнение.
Време е Европа да съкрати разходите си
Явор Алексиев / 02.09.2011
Рязкото увеличаване на разходите на европейските правителства като процент от БВП от 2007 г. насам предизвика бързо нарастване на годишните дефицити и публичния дълг в много от тях. Повишаването на преразпределителната роля на държавите в ЕС бе продиктувано както от циклични фактори като свиването на БВП и повишаването на разходите за социална защита в следствие на световната финансова криза, така и от структурни фактори като закъснелите пенсионни реформи и раздуването на държавната администрация в някои страни.
Ще фалират ли гръцките банки у нас? – Не.
Калоян Стайков / 02.09.2011
В началото на финансовата криза от 2008 г. се очакваше страните от Източна Европа, включително България, да фалират и да повлекат икономиките в ЕС след себе си заради фиксирани валутни курсове или заради големи дефицити по текущата сметка, или по някоя друга причина. След започването на дълговата криза в Гърция се очакваше България да изпита силни негативни ефекти заради силните външнотърговски отношения между двете страни или заради това, че около 30% от банковия пазар у нас се държи от гръцки собственици. В общи линии каквото и да се случи, България се очаква да фалира, но в последните три години това все не става.
Ново в Икономическата библиотека (29 август – 02 септември 2011)
02.09.2011
Ново в библиотеката