Пенсиите на музикантите
Любомир Миленков* / 03.09.2010
Тази седмица се оказа особено динамична за артистичните среди. Изведнъж, най-вероятно под натиска на приближаващата пенсионна възраст, някои от най-именитите изпълнители от родната сцена нададоха глас, че не могат да се пенсионират, защото архивът на Концертна дирекция бил изгорял и е невъзможно да се установи работният и осигурителният им стаж. В последствие се разбра, че архивът е запазен, което събуди съмнения, че предусещайки размера на пенсиите си, който е функция на внасяните осигурителни вноски, те се опитват, хитрувайки, да си осигурят „по-достойни старини”.
Социална несигурност*
Пол Цвик** / 03.09.2010
О, радост, о, радост! Най-накрая е пристигнало. Няма да повярвате колко доволен бях да получа писмото от администрацията по социално осигуряване. В това писмо те предано ми показваха какъв подлежащ на облагане с данък доход съм спечелил. (На мен така ли ми се струва или има нещо нередно в това?) Те ми показваха колко данъци съм плащал и колко също е „плащал” моят работодател. След това ми показваха колко пенсия ще получавам, ако се пенсионирам при достигане на пенсионната възраст (67 годишен – не 62 или 65, както може би вие сте чували) и колко, ако забавя пенсионирането си до 70 години.
Дори нещо по-малко от фалит на държавата може да доведе до нестабилност*
Джузепе Гранде и Фабио Панета / 03.09.2010
Според много анализатори, следващият етап от кризата ще бъде свързан с държавни фалити. (Рейнхарт 2010, Рогоф 2010 и Рейнхарт и Рогоф 2010). Наистина, кризата в Гърция ни посочи потенциалния лош ефект от един държавен фалит. Всъщност, ще трябва нещо много по-малко от мащабна криза, за да се предизвика нестабилност. Сам по себе си бюджетният дефицит, който поддържат доста държави откакто започна кризата, и растящият им публичен дълг в близките години могат да предизвикат увеличение на дългосрочните лихви. Това ще има сериозни последици върху икономиката и финансовата система.
Помощи за милиони
Петър Ганев & Филип Колев* / 03.09.2010
Общият размер на субсидиите през 2009 г. е около 900 млн. лв., които са ориентировъчно поравно разпределени „за гарантиране на земеделието” (443 млн. лв.) и за „развитие на селските райони” (452 млн. лв.). Сумата наистина е внушителна, като е съпоставима с целия бюджет на София например. Прави впечатление, че често бенефициенти взимат суми и по двете направления (тоест и от двата фонда), особено що се касае до големите бенефициенти. Помощите през 2009 г. варират от едва 23 стотинки до над 4,7 млн. лв. на бенефициент, като общата бройка на бенефициентите е 76 826. Точно 63 са бенефициентите, които са получили над 1 млн. лв. субсидии по двете направления.
Какво прави държавата на пазара на месни продукти?
Петър Ганев / 03.09.2010
Какво прави държавата на пазара на месни продукти – установява ясни правила или прави бизнес? Този въпрос е неизбежен, имайки предвид събитията през последните месеци. Всичко започна със създаването на новия стандарт „Стара планина”, който има за цел да удостовери високото качество на месните продукти. Този стандарт не е задължителен по своя характер, тоест не е регулация на пазара на месни продукти. Въпреки това говорим за стандарт, въведен и подкрепян от държавния апарат, което дава известно предимство на тези продукти.
НОВИ КОЛЕКЦИИ В ИКОНОМИЧЕСКАТА БИБЛИОТЕКА НА ИПИ И БМА
03.09.2010
Тази седмица пристигнаха пълните колекции на Адам Смит, Дейвид Рикардо, Джон Стюарт Мил, Дейвид Хюм, Едмънт Бърк, Алексис дьо Токвил, Лудвиг фон Мизес, Фридрих Хайек, Джеймс Бюканън, Гордън Тълок, лорд Актън, Бруно Леони и много други.