Разходите за отбрана и бъдещето на армията
Димитър Чобанов / 11.09.2007
Една от основните функции на държавата е да осигурява защита на живота и собствеността на гражданите от вътрешни и външни посегателства. По тази причина всяка година от консолидирания бюджет се отделят значителни по размер средства за сигурност. Тук конкретно ще разгледаме разходите за отбрана през 2006 г. т.е. – какъв ще бъде бюджетът на българската армия.
Покана: Световния ден на свободата – 9 ноември
16.12.2006
Калин Манолов от името на Българското общество за индивидуална свобода и Красен Станчев от името на Института за пазарна икономика и от свое име канят читателите на ИПИ и приятелите на двете организации да отбележат заедно Световния ден на свободата – 9 ноември.
7 юни - денят, в който спираме да работим за правителството
16.12.2006
Според изчисления на Института за пазарна икономика тази година българските граждани са спрели да работят за правителството и са започнали да работят за себе си на 7 юни 2005 г . Образно казано, ако целият доход на гражданите се използва за покриване на всички държавни приходи за годината, до 158-мия ден от годината или до 7 юни 2005г. правителството следва да изземва доходите на всеки гражданин и едва след тази дата гражданите спират да работят за държавата и започват да работят и съответно да изкарват доход за себе си. Символично сме нарекли тази дата Ден на свободата от правителствена намеса по аналогия на Ден на свободата от данъци / Tax Freedom Day / , който се изчислява от канадския институт “Фрейзър” и американския институт “Кейто”. С този мисловен пример целим да онагледим ролята на правителството в преразпределението на доходите на гражданите.
Относно мотивите към законите за изменение и допълнение на данъчните закони
16.12.2006
Промяната в един нормативен акт е обвързана с приемането от Парламента на закон за неговото изменение и допълнение. Според изискване, залегнало в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (1), всеки един законопроект трябва да се придружава от мотиви, в които вносителят да дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона. Тоест, за да се превърне законопроектът в закон, е необходимо (поне нормативно) първо да бъде направен икономически анализ, който да оцени въздействието и резултатите, които ще бъдат предизвикани. Това е необходимо, но не и достатъчно условие за приемането на един закон или изменения към него. Ако анализът докаже, че промяната създава повече разходи (негативни ефекти от всякакъв род – намаляване на разполагаемия доход на обществото, пречки пред започването и/или развитието на бизнес, ограничаване на конкуренцията...), то следва, че предлаганите закони или изменения в тях не трябва да се приемат.
Обосноваването на бюджет 2006 г.
16.12.2006
Въпреки промените в политическата атмосфера на 2005 г., в която една от основните теми на изборите бе намаляването на данъчно-осигурителната тежест, въпреки обещанията на предишното и сегашното правителства за прозрачност и въвеждане на оценка на ползи и разходи от политики и законодателство и въпреки четирите ръководства и наръчници, издадени от министерския съвет как трябва да се извършва такъв анализ (1), проектобюджетът на следващата година не прилага дори елементарните техники на обосноваване и преценка на ефектите от конкретната фискална политика.
Обява: Пресконференция на ИПИ:Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2006 година
16.12.2006
На 15 ноември 2005 година в 11 часа в БТА Институтът за пазарна икономика организира пресконференция на тема Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2006 година. В пресконференцията ще участват Красен Станчев, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, Георги Ангелов, Димитър Чобанов и Светла Костадинова, старши икономисти в Института за пазарна икономика.
Значението на Македонския опит за “борбата” с корупцията в България
16.12.2006
28 септември е Световен ден на свободата на достъпа до информация ( http://www.freedominfo.org/ ). Той е учреден по идея на българска организация. Става дума за свободата на достъп до информация, записи и регистри, съставяни от правителствата при изпълнение на техните функции. Доколкото знам през тази година той е бил честван в над петдесет страни, естествено по различен начин.
Образованието – не е национален приоритет от години
16.12.2006
В процеса на съгласуване на проекта на доклад и проект на решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2006 г. министерството на образованието е отказало да го съгласува. Основният мотив за отказа е, че “ С така предложените параметри образованието вече не е национален приоритет ” . За образование са предвидени общо 1 899, 6 хил. лв., което е с повече от 5% нарастване на финансирането, заложено за 2005 г. Не трябва да забравяме обаче, че данните, посочени в Доклада за бюджет 2005 г. не включват допълнителните 130 млн. лв., които бяха гласувани в последния момент под натиска на Новото време (парите бяха предвидени за компютри и Интернет, учебници 1 - 4 клас, квалификация на учители да работят с компютри и т.н. ). Ако включим и тях се оказва, че всъщност тази година министерството ще трябва да работи с около 29 млн. лв. по-малко.
Намалението на администрацията – реално или PR кампания
16.12.2006
В началото на седмицата беше внесен за обсъждане в Народното събрание проектобюджетът за 2006 г. от управляващата коалиция. Силно афиширана в публичното пространство е “реформата” за съкращаване на административната структура с 10% от 1 април 2006г. Едно от най-спряганите имена в тази връзка е Николай Василев, министър на държавната администрация и административната реформа, който до 31 януари 2006г. трябва да излезе с предложения за съкращаване на персонала в бюджетния сектор с цел “преструктуриране и оптимизиране” на бюджетните разходи.
Бюджет 2006 – общ поглед
16.12.2006
Бюджетът е един най-важните и в същото време най-концентриран показатели за политиката на едно правителство. Той показва намеренията на правителството в областта на данъчното облагане, държавните разходи, публичния дълг. В същото време от бюджета можем да разберем и доколко се спазват принципите на откритост, прозрачност, отчетност и дали се извършва икономическа оценка на отделните програми и политики.