Статии

Становище на ИПИ, представено на МИЕТ по повод обществено обсъждане на 18 май 2010 на промените в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите.

... Националните правителства на страните-членки трябва да отстояват идеята за по-малко регулиране на европейско ниво и опростяване на ненужните бюрократични процедури и административни пречки, които представляват товар за бизнеса и гражданите. Представителите на България в Брюксел също трябва да работят в тази посока и да се борят за интересите на българския бизнес и граждани.

Институт за пазарна икономика има дългогодишен опит в разпространяване на опита и изготвянето на оценки на въздействието на регулациите. На специализираната страница за оценка на въздействието http://ria-studies.net/home-bg/, която се поддържа от ИПИ, ще се представят анализи и коментари на законопроектите в България, най-добрите практики в ЕС и по света по отношение на оценка на въздействието на регулациите и практически примери за такива оценки на местни закони и регулации. Експертите на ИПИ ще следят и за качеството на извършваните оценки на въздействието на проектозакони от Звеното за по-добро регулиране, след като бъде създадено и институционализирано в рамките на държавната администрация в България.

През изминалите месеци работихме върху проект изследващ процедурата за издаване на строителни разрешителни и как поддаването на искане за разрешение за строеж може да стане реална част от развитието на е-правителството. В следващите редове накратко ще представим основните изводи от изследването.

Тази седмица се оказа, че докато икономисти от ИПИ оценяваха ефективността на държавната администрация (само централната администрация), се е провеждала подобна проверка, инициирана от министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. За този проект на МДААР не се знаеше нищо досега, което е разбираемо, имайки предвид, че името на проекта е „Таен клиент”.

Институтът за пазарна икономика проведе проучване на нивото на административно обслужване в различни министерства като част от проект за оценка на ефективността на държавната администрация на централно ниво с подкрепата на CEE Trust. Административните структури не работят в условията на свободен пазар, те не се борят за клиенти и стимулите, които действат на частните компании при обслужването на клиентите им, не важат при взаимодействието между гражданите и държавната администрация.

Многократно е ставало въпрос за въздействието на административните пречки в лицето на лицензионните режими и бюрокрацията върху бизнес-средата и доходите. Обикновено сме разглеждали регламентите на централно ниво, без да обръщаме внимание на това, което е прието от общинските съвети и следва да се прилага на местно ниво.

Клубът на реформаторите е инициатива на Световната банка, в която вземат участие всички държави показали значителен напредък в една от съставните категории на индекса на Световната банка – Doing Business.

Миналата седмица в парламента бе внесен законопроект за пазарите на финансови инструменти, разработен от правителството. Материята по уредба на търговията с ценни книги е сама по себе си сложна и законопроектът се нуждае от подробен анализ.

Май на всички вече е ясно, че предложените промени в Закона за достъп до обществена информация от група народни представители са нелогични, откровено вредни и не трябва да се приемат. Каква накратко е случката?

Тази седмица в парламента се проведе обществена дискусия на тема „Стратегически насоки в здравеопазването”. В дискусията взеха участие министърът на здравеопазването, председателят на Комисията по здравеопазване, зам.-председателят на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, представители на съсловните организации в здравеопазването, синдикатите, ръководството на здравната каса и други. Какво стана ясно от изказванията на участниците?

Административни бариери от всякакъв род имат по принцип най-силно негативно влияние върху тези най-многобройни фирми, тъй като те разполагат с по-малко финансови ресурси или по-ограничен достъп до такива, неналичие на административни звена, вкл. юристи и по-малък или никакъв опит с бюрокрацията. Следователно колкото по-малко са правилата, създаващи непряко свързани с дейността им разходи, толкова по-добре функционира всеки пазар и тенденцията към намаляване цените на стоките и услугите е по-силна.

Точно такъв е случаят с някои от процедурите за предоставяне на концесия, предвидени в новия проектозакон по този повод. Ще се спра само на една от тях – т.нар. състезателен диалог, който трябва да определи кому да бъде представена концесията.

Този преглед на текущото състояние е направен с цел оценка на възможностите за създаване на Звено за подобряване на регулирането (ЗПР) към българското правителство.

На 30.09.2003 г. бе обнародван нов Закон за управление на отпадъците (ДВ бр.86/2003 г.), който замести Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда (ДВ бр.86/1997 г.). До една година ще бъдат приети наредбите към закона, а до три години актуализирани Националната програма и общинските програми за управление на дейностите по отпадъците.

Вчера 24 часа обърна внимание на един казус от българското данъчно законодателство, който мина парламентарни обсъждания и бе приет през 1999 г. без необходимото обществено внимание.

В този анализ успяхме да откроим разходи, наложени от наредбата, които оценихме на около 26 млн. лв. (нетна осъвременена стойност) за следващите пет години. В същото време изглежда ползите от тази наредба са трудни за измерване с наличната статистическа информация. Това разбира се прави трудна оценката на нетния ефект от тази наредба и следователно на нейната целесъобразност.