Икономиката излъчва поредните сигнали за започващо възстановяване
Като цяло сигналите за започващо възстановяване на икономиката се увеличават през последните седмици. Очевидно възстановяването ще стартира от тези сектори, които разчитат на външно търсене, поради по-ранното започване, а съответно и по-ранното преодоляване на кризата в ЕС. Страните от региона на Централна и Източна Европа също биха могли да генерират търсене за българските стоки и услуги и да подпомогнат процеса на излизане от кризата за България.
прочети повече »

Липса на пари или липса на реформа
И тази седмица проблемите на здравната система разбуниха духовете. Новината този път е, че НЗОК ще плаща със закъснение извършената дейност в извънболничната и болничната медицинска помощ. Това не е изненадващо като се има предвид, че не е първият път, когато касата използва монополното си положение, за да злоупотребява с разпоредбите и е поредният, когато средствата се плащат със закъснение и то на части.
прочети повече »

Ран: Глупаво е да се пилеят парите на данъкоплатците. Изтрезнейте с „Картата” на Райън*
Предположете, че току-що сте спечелили $100 милиона от лотарията, които идват с едно условие. Трябва да похарчите (не да спестявате или инвестирате) всичките $100 милиона само за шест месеца. Сега предположете, че сте спечелили същите $100 милиона, но имате две години да ги похарчите. Мислите ли, че решенията Ви за харчене биха били по-мъдри, ако имахте две години да го направите, вместо шест месеца?
прочети повече »

Държавата каза, че ще си плати задълженията... ама друг път
Колко точно пари държавата дължи на частния сектор не е ясно, а и трудно би могло да се изчисли. Затова и измерванията се правят „на око”. Според премиера сумата е 500 млн. лева, според зам. министъра на финансите Горанов цифрата е около 600 млн. лв., а според Асоциацията на индустриалния капитал в България тя надхвърля 1 милиард лева. Естествено е в този спор всяка страна да казва колкото й е удобно: държавата да подценява дължимото, бизнесът пък да надценява. На базата на тази логика бих предположил една усреднена сума от около 800 млн. лв., или приблизително 1,2% от БВП за 2009 г.
прочети повече »

Хроника на една предизвестена безработица
Последните данни за пазара на труда показват сериозно, но не и неочаквано влошаване на ситуацията на този пазар в резултат на икономическата криза. Миналата седмица и двете институции, които събират статистика за безработицата в България, публикуваха своите последни цифри.
прочети повече »

Защо фалират фирмите по време на криза?
Всеки може да даде различни обяснения защо фирмите фалират. По-долу ще представим наблюденията на наскоро публикуван доклад на Европейската фондация за подобряване на живота и условията на работа.
прочети повече »

Разрастването на банката за развитие не е добро решение
Преди година и половина предходното правителство прие нов закон за единствената държавна банка в България (Закон за Българската банка за развитие) и отпусна 500 млн.лв. от фискалния резерв. Идеята беше чрез кредитни линии в търговските банки да се отпускат кредити за малки и средни предприятия (малка част от общия брой кредити и корпоративни заеомополучатели при всички положения), за да могат последните да се справят по-добре в условията на криза. Това решение беше взето въпреки много добрите параметри на българския частен банков сектор.
прочети повече »

Какво всъщност искат синдикатите?
В крайна сметка защо държавата да не налее едни пари в определени сектори, да започне да раздава „достъпни” кредити и дори да създаде заетост! Точно това искат и синдикатите – да се деблокира фискалния резерв за целево подпомагане на бизнеса и да се влеят пари в Българска банка за развитие (ниски лихви за бизнеса). С тези две мерки се очаква да преборим безработицата, а ако случайно не успеем, се предлага да се повишат обезщетенията за безработица (още харчове). Наред с тези „чудесни” предложения, синдикатите бяха така добри да афишират пред обществото, че видите ли, те били „обнадеждени от промяната в приоритетната цел на правителството за влизане в еврозоната, както и от отлагането на реформата в пенсионната система”. Явно вече изразът „пари срещу реформи” не е актуален в синдикалните среди (не че някога е бил) и се набляга на „не щем реформи, дайте пари”.
прочети повече »

Кой съзря стагфлация в България?!
Инфлацията на потребителските цени през януари тази година достигна 0,7% на месечна база и 0,5% на годишна база, според данните на Националния статистически институт, огласени на 15-ти февруари. Това веднага даде повод на някои коментатори да потърсят сигнали за стагфлация в българската икономика (виж например тук) – едно меко казано, необоснавано твърдение, показващо неразбиране на икономическата теория и практика.
прочети повече »

Заплащането в бюджетната сфера - пир по време на криза
Това, което прави впечатление, обаче, е значително по-бавното свиване на заетостта в обществения сектор, отколкото в частния. Докато в частния сектор имаме намаление на заетостта с 8,9% през декември (на годишна база), в обществения сектор виждаме скромно свиване от 3,3% за същия период. Все пак трябва да отбележим, че в държавната администрация има по-сериозно свиване на броя на заетите от август насетне, т.е. откакто новото правителство е встъпило в длъжност. Към края на декември заетите там са намалели с 6,8% годишно. Друг е въпросът доколко наистина са съкращавани заети или предимно са закривани незаети позиции, до което традиционно се прибягва при всяка инициатива за съкращаване на администрацията.
прочети повече »

Ран: Къде е инфлацията? Показателите сочат края на 2010*
Повечето икономисти, включително моя милост, казваха, че огромният бюджетен дефицит, в който е страната, ще доведе до инфлация. Затова, къде е инфлацията? Инфлацията обикновено изостава от увеличаването на предлагането на парична маса с една до две години. Голямото парично разрастване се случи през втората половина на 2008 г. Затова, ако икономиката следва предишни тенденции, човек би очаквал да види растяща инфлация във втората половина на 2010 г.
прочети повече »

Спадът на БВП от 5,1% през 2009 г. съвпадна с очакванията
Според експресната оценка на Националния статистически институт (НСИ), БВП реално се е свил с 6,2% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2009г. Спадът за цялата 2009 г. достига 5,1%, което беше и нашата прогноза за свиване на икономиката през миналата година.
прочети повече »

Бюджетните разходи през 2009 година се свиват символично въпреки кризата
Данните за изпълнението на бюджета за 2009 г., които бяха публикувани в края на миналата седмица, показват годишен дефицит по консолидираната програма от 529.5 млн. лева или 0.8% от прогнозния БВП.
прочети повече »

За добрите ревизии
В очакване на експресната оценка на статистическия институт за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2009 г., все повече организации и отделни анализатори актуализират своите прогнози за икономическия растеж на България през 2009 г. и 2010 г. Докато до есента на миналата година прогнозите вещаеха спад на БВП от около 6-7% през 2009 г. и 1,5-2,5% през 2010 г., очакванията се подобриха рязко през последните месеци.
прочети повече »

Компаниите стават по-гъвкави на работния фронт
Начинът, по който компаниите реагират на конюнктурни промени е преди всичко функция от това колко гъвкаво успяват да използват факторите на производство. При това особено значение за адаптивността на компанията има работната сила, тъй като разходите за нея се приспособяват по-бавно при влошаване на бизнес средата в сравнение с останалите фактори. В такъв смисъл интересна информация относно това доколко се прилагат различни схеми за гъвкаво управление на работната сила в страните от ЕС и трите кандидатки Хърватска, Турция и Македония предлага представителното изследване на Eurofound – European Company Study 2009.
прочети повече »

Източна Европа – не финансова криза, а криза на търсенето
Световната банка публикува първата част на изследване за влиянието на световната криза върху фирмите, в която са включени шест страни от Източна Европа – България, Унгария, Турция, Литва, Латвия и Румъния. Изследвани са ефектите върху ключови за частния сектор компоненти: продажби, заетост, финанси и очакване за бъдещето.
прочети повече »

Предизборно изгубихме от икономическата си свобода
Хонконг и Сингапур са на първите места по икономическа свобода в света; данните показват, че икономическата свобода подобрява жизнения стандарт, насърчава политическия и социален прогрес, а увеличаването на правителствените разходи не стимулира икономическото развитие.
прочети повече »

Положителните въздействия на контрабандата
Балканските страни са прокълнати заради т.нар. организирана престъпност. Наскоро обаче се сблъсках с история, която потвърждава колко прави бяхме няколко икономисти и коментатори с вяра в свободата и пазара, когато през 1990-те се отнасяхме внимателно към ефектите от санкциите над бивша Югославия и обвиненията в организирана престъпност и свързаното с тях неглежиране на положителните въздействия на паралелните и фрагментираните от тогавашната война балкански пазари.
прочети повече »

Проблемът с харченето. Държавните дефицити задушават формирането на капитал*
Въпреки че американското правителство е в огромни дефицити, лихвените проценти и инфлацията са ниски. Така че, какъв е проблемът? Дискусията, която следва, ще изясни проблема. Следващата седмица ще обясня последиците от това безотговорно харчене, а по-следващата седмица - какво трябва да направим, за да поправим икономическия ни кораб.
прочети повече »

Икономическият опит на 2009-а*
През 2009 г. работих с двата може би най-важни стопански феномена: инвестицията на Ей И Ес (AES) – Гълъбово, в изграждането на "Марица-изток 1" (МИ1) и несъстоятелността на "Кремиковци" АД. В икономиката на България лесно се разпознава поведението на отделни предприятия. Икономическият опит е онова, което отделните фирми и граждани създават и използват.
прочети повече »