Статии

Може би не е учудващо, че безработицата в страната продължава да поддържа високото си ниво, въпреки че в сравнение с първото тримесечие данните за второто показват леко намаляване. Основната причина за това е сезонната заетост. Очакванията на ИПИ са този тренд да се обърне и към края на годината безработицата в страната да се повиши още. Увеличаването ще бъде обусловено от две групи фактори: преминаването на ефекта на сезонната заетост и реакцията на пазара на труда от кризата, който се проявява с приблизително една година лаг, т.е. пикът на безработицата ще бъде през последното тримесечие на тази година, ако приемем, че дъното на кризата е в края на миналата година.

Данните за БВП за второто тримесечие на 2010 г. (според експресната оценка на НСИ) показват продължаващ спад на икономиката и през периода април-юни. Спадът от 1,5% за второто тримесечие, обаче, е значително по-бавен от този за януари-март (-3,6%) и идва в унисон с нашата прогноза за свиване от 1,3%. От страна на предлагането, селското стопанство дори отбелязва лек ръст през второто тримесечие от 1,6%, индустрията вече почти е извън „червената зона” с минимален спад от 0,3%, а брутната добавена стойност при услугите намалява с 1,7%.

Когато през януари миналата година температурите в цяла Европа наближаваха -10° С, от София до Рим хората пуснаха парното. Много от тях бяха неприятно изненадани, защото радиаторите останаха ледено студени. Руският гигант, Газпром, тъкмо бе спрял доставките на газ за Украйна, през която минават газопроводите за по-голямата част от Европа[1]. Балканските страни, без големи газови резерви или алтернативни източници на синьо гориво, преживяха през следващите две седмици една от най-тежките си енергийни кризи.

Статистиката за минималните работни заплати, публикувана от Евростат, се отнася до месечната минимална работна заплата. Тя обикновено се прилага за всички работещи или поне за по-голямата част от тях в съответната държава. Минималната заплата е наложена със закон, често след консултация със социални партньори, или директно чрез национално междубрашово споразумение (какъвто е случаят в Белгия и Гърция).

Естония – в еврозоната, България – с прекомерен дефицит. Това са новините на седмицата. Двете страни дълго се движеха по един път и имаха близки цели – ние се целим в „чакалнята” на еврозоната, а те – в самата еврозона. Пътят беше един, тъй като в годините преди кризата и двете страни се развиваха, трупаха по-скоро излишъци, а не дефицити, дългът им бе нисък и целите изглеждаха постижими. Кризата удари тежко и двете страни и именно тук пътищата им се разделиха. България започна да харчи, а Естония започна реформи и обузда бюджета си.

... Ясно е, че потенциалът за икономически ръст в нетъргуеми сектори като строителство, имоти, финансови и други услуги, като цяло вече е изчерпан. Последните данни за платежния баланс на страната показват, че възстановяването на българската икономика се дължи точно на търгуемите сектори (т.е. износ). Остава да се надяваме, че този процес ще продължи и ще доведе до значителен икономически ръст в следващите години.

Становище на ИПИ (продължение): Както отбелязахме в първата част на нашето становище, липсата на последователно прилагане на оценката на ползи и разходи от проекти и политики в енергетиката води до премълчавания и противоречия в стратегията. Тук ще се спрем на тези противоречия и едностранчиви тълкувания, които са свързани със сигурността и европейската енергийна политика и законодателство.

През седмицата бе публикуван проекта за нова Енергийна стратегия на България до 2020 г. Той е достъпен на страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тези, които се интересуват, могат да изпратят своите предложения и коментари в срок от един месец. ИПИ препоръчва на икономическите коментатори, организациите на българския бизнес, на основните играчи в енергетиката и на потребителите на енергоресурси да се запознаят с проекта и да изкажат своите възгледи. Времето е ограничено, свързаните материали са много[3], а българският опит от приемането на енергийната стратегия от 2002 г. и този на други страни показва, че нормалното време за обсъждане е поне две-три години. Тук ние се спираме само на въпросите и подходите, които пораждат недоумение и които, според нас, могат да създават проблеми в бъдеще.

Сега здравеопазването отново е в светлината на прожекторите и основната тема пак са бюджетите на болниците и средствата за здравеопазване. И въпреки че при идването си на власт правителството повтаряше, че няма да се наливат пари в нереформирана система, вече за реформа почти не се говори. През последните месеци здравеопазването мина през различни решения, скандали, протести, намерения и пак няма реален резултат, освен нарастващото социално напрежение и недоволството на хората в системата.

Представете си, че сте от София и сте тръгнали на път – примерно да се разходите до Румъния. Стигате Русе и искате да си поговорите с ваш приятел от София. Това в днешно време би било доста лесно и в същото време евтино. Вие ще си говорите от над 250 км. разстояние (по права линия), като това ще ви струва някакви стотинки на минута. Минавате границата и се озовавате в първият румънски град след Дунав мост - Джурджу, пак се чувате с вашият приятел, но вече говорите в пъти по-скъпо.

В икономическата наука, подобно на спора за кокошката и яйцето, от десетилетия се вихри дискусия относно ефективността на държавните харчове. От едната страна са поддръжниците на наливането на държавни средства в икономиката, а от другата - тези, които смятат, че е време за ограничаване на публичните разходи и бюджетните дефицити. Излишно е да се споменават имената на покойните вече учени, които са основоположници на двете идеи. Миналата седмица на срещата на 20-те най-развити икономики в света ( Г-20) в Торонто този дебат отново беше на дневен ред, при това на световно ниво.

През изминалата седмица усилено се заговори за увеличение на осигурителната тежест. Министърът на труда Тотю Младенов и управителят на НОИ Христина Митрева опипват почвата за евентуално увеличение на осигурителните вноски, въпреки обещанието на правителството да се върви в обратна посока. В проекта за пенсионна реформа на консултативния съвет към министъра на труда никъде не се споменава вдигането на осигурителната вноска за пенсия. Дискутират се само вноските във втория стълб (частните пенсионни фондове), като се говори за тяхното увеличение – нещо, което по принцип подкрепяме. Въпреки това, ако четем между редовете, покачването на осигурителната вноска към държавата е заложено в документа.

Предварителните данни за реалния ръст на БВП през първото тримесечие на 2010 г. не донесоха кой знае какви изненади. В унисон и с нашите собствени очаквания, спадът на БВП се оказа малко по-нисък, отколкото експресната оценка за БВП, публикувана по-рано, показваше. Според предварителните данни, излезли тази седмица, спадът на БВП на годишна база е 3,6% спрямо 4% от експресната оценка. Интересното е, че докато трите основни сектора в производствения метод за изчисление на БВП – селско стопанство (-1,3%), индустрия (-0,9%) и услуги (-1,2%) – показват сравнително малък спад в добавената си стойност на годишна база, големият спад на брутния продукт за тримесечието произтича от т.нар. корективи.

На 18 май 2010 година беше организирано обществено обсъждане на промените в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите в МИЕТ. Дискусията се водеше от и.д. директор на дирекция „Икономическа политика”, а сред поканените имаше представители на бизнес средите, академичната общност, работодателските организации, синдикатите, неправителствените организации и Българската агенция за инвестиции.

Предположете, че току-що сте спечелили $100 милиона от лотарията, които идват с едно условие. Трябва да похарчите (не да спестявате или инвестирате) всичките $100 милиона само за шест месеца. Сега предположете, че сте спечелили същите $100 милиона, но имате две години да ги похарчите. Мислите ли, че решенията Ви за харчене биха били по-мъдри, ако имахте две години да го направите, вместо шест месеца?

Колко точно пари държавата дължи на частния сектор не е ясно, а и трудно би могло да се изчисли. Затова и измерванията се правят „на око”. Според премиера сумата е 500 млн. лева, според зам. министъра на финансите Горанов цифрата е около 600 млн. лв., а според Асоциацията на индустриалния капитал в България тя надхвърля 1 милиард лева. Естествено е в този спор всяка страна да казва колкото й е удобно: държавата да подценява дължимото, бизнесът пък да надценява. На базата на тази логика бих предположил една усреднена сума от около 800 млн. лв., или приблизително 1,2% от БВП за 2009 г.

Последните данни за пазара на труда показват сериозно, но не и неочаквано влошаване на ситуацията на този пазар в резултат на икономическата криза. Миналата седмица и двете институции, които събират статистика за безработицата в България, публикуваха своите последни цифри.

Всеки може да даде различни обяснения защо фирмите фалират. По-долу ще представим наблюденията на наскоро публикуван доклад на Европейската фондация за подобряване на живота и условията на работа.

Преди година и половина предходното правителство прие нов закон за единствената държавна банка в България (Закон за Българската банка за развитие) и отпусна 500 млн.лв. от фискалния резерв. Идеята беше чрез кредитни линии в търговските банки да се отпускат кредити за малки и средни предприятия (малка част от общия брой кредити и корпоративни заеомополучатели при всички положения), за да могат последните да се справят по-добре в условията на криза. Това решение беше взето въпреки много добрите параметри на българския частен банков сектор.