Статии

В понеделник Еврокомисарят по бюджетните въпроси г-н Януш Левандовски заяви пред вестник „Файненшъл таймс Дойчланд”, че през септември ще направи официално предложение за въвеждането на данък, облагащ въздушния транспорт, паричните преводи и търговията с въглеродни емисии. Целта на данъка е да повиши независимостта на бюджета на ЕС от националните бюджети на страните членки.

Всяка държава-членка на Европейския съюз трябва да следи бюджетният й дефицит да не надвишава определена граница. За това се заговори доста усилено, след като стана ясно, че ние вече сме го направили и могат да се очакват санкции. Но каква е процедурата по-точно, какви са конкретните причини според Европейската комисия и какви препоръки е отправила към управляващите, за повечето хора в страната изобщо не е ясно.

Повечето хора виждат в законодателството поредици от текстове, често недостъпни и неразбираеми, които се трупат през годините, изменят се и се раждат нови, и приемат този процес като досадна, високо профилирана дейност, към която нямат пряко отношение.

До момента правилата относно фактурирането на данъка върху добавената стойност (ДДС) са толкова сложни, че възпрепятстват използването на електронни фактури в трансграничната търговия.

Тази седмица Европейският съвет се събра за разрешаването на належащите проблеми, свързани с финансирането на гръцкия дълг. Лидерите на ЕС се разбраха, че ще подкрепят при нужда правителството в Атина, ако то стане неспособно да набира средства за обслужването на дълга си (това практически е дефиницията за държавен фалит).

Застраховката срещу невъзможност от страна на Гърция да изплаща държавен дълг (CDS - credit default swap) наскоро стана причина за инициирането на големи дискусии на Стария континент и отвъд океана.

Многократно е ставало въпрос за протекционизма в търговията и негативното му отражение върху икономическото развитие от двете страни на границата.

Тази седмица започна общоевропейска кампания срещу 86-часовата работна седмица на самонаетите водачи, организирана от Федерацията на европейските транспортни работници, в която се включиха и българските им колеги от Съюза на транспортните синдикати в България (СТСБ) към КНСБ. Протестите са във връзка с предложението на Европейската комисия за промяна на Директива 2002/15/ЕО за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт. Директивата регулира работното време, както и условията за полагане на нощен труд на транспортните работници.

През последните две седмици Гърция заема заглавията на вестниците като модел на лошо фискално управление. Гръцката трагедия заплашва да подкопае еврозоната и да предизвика общоевропейска финансова криза. Няма никаква мистерия за това защо Гърция е във финансово блато – политиците й продължаваха да харчат много повече от това, което държавата получаваше от данъци. По-интересният въпрос е: „Полша какво направи както трябва – и по-добре или по-зле ще е Полша, ако се присъедини към еврозоната?”

Последните месеци не са от най-успешните за Гърция – очакванията са бюджетният дефицит да надхвърли повече от 4 пъти максимално позволения по Маастрихтските критерии, а икономиката през 2010 г. да се свие за втора поредна година. Паралелно с това постоянните стачни действия в частния и публичния сектор допълнително ще повишат очаквания отрицателен растеж, доколкото не са били предвидени. Към това могат да се добавят и разкритията за манипулиране на националната финансова статистика и като цяло нарастващо недоверие към стабилността в страната.

Няколко аспекта се открояваха в речта на президента: нови регулации за финансовия сектор, включително транзакционен данък, известен като данъка на Тобин (което не изненада никого, тъй като Саркози от много време пропагандира своята визия за банковите бонуси), изграждане на нов монетарен ред в света и сформирането на своеобразно световно правителство, което да налага приетите решения от международните организации на всички страни. Това включва борбата с климатичните промени, трудово законодателство, здравно законодателство и приравняването им с международното търговско право. За целта ще се изградят специални институции, сформирани на правителствено ниво във формат Г-20, които да въвеждат и контролират предприетите мерки.

Търсенето и предлагането на субсидии по всякакъв повод и с всякакви реципиенти е константна тема в нашето ежедневие. Субсидираме земеделските производители, служителите и дейността на БДЖ, БНТ, БНР, БАН, поддържаме изкуствено цели социални системи – образование, здравеопазване, пенсионно осигуряване. Дойде ред да обърнем внимание и на субсидии за неправителствения сектор. Да, онзи независимият, нефинансиран от правителството отрязък от гражданското общество също е попаднал в порочния кръг на държавното субсидиране.

Протекционизмът, било то национален или европейски, поттиска свободния пазар и принципа за конкуренция, а медийният сектор не прави изключение. Ако европейските телевизионни продукции са по-качествени от другите и зрителят така категорично ги предпочита, тогава защо е нужно това законово регулиране?!

През октомври 2009 г., Комисията представи “План за намаление по сектори” за всяка от 13-те области, покрити от програмата. Предприетите мерки могат да доведат до спестявания от около 7.6 милиарда евро на година до завършването на програмата през 2012.

В сайта на Европейската комисия е разпространена брошура „Европа и вие: кратък преглед на постиженията на ЕС”** с десетте най-съществени постижения за 2009.

Еврофондовете и тяхното усвояване отново попаднаха в центъра на вниманието. Тази седмица стана ясно, че Европейската комисия е решила да разблокира спрените европейски средства по ФАР. Схемата, обаче, става малко по-различна – правителството ще трябва да финансира проектите от бюджета, а впоследствие комисията ще възстанови коректните разходи.

През 2007 година Европейската комисия прие цел за съкращаване на административните разходи на ниво ЕС с 25% до 2012 г. Това са разходи, които първо произтичат от необходимостта от прилагане и съобразяване с нормативни актове с източник ЕС и второ, само онази част, която представлява остойностеното време на фирмите за съобразяване със съответните актове.

Президентът на Чехия е сочен от пресата в България и другите страни членки като последния евроскептик. Върху него се упражнява съвсем недипломатичен натиск да превърне Лисабонския договор в част от вътрешното законодателство на страната. Нищо чудно той да не издържи на упреците и подигравките. Не защото е слаб характер, а защото осъзнава, че политическите му съратници в Чехия ще загубят следващите избори.

Европейската комисия представи последните си дългосрочни икономически и фискални прогнози относно ефекта на застаряването върху икономиките в ЕС. Комисията предупреждава, че комбинацията от увеличаване на продължителността на живота и ниски темпове на раждаемост създават големи икономически, фискални и социални предизвикателства пред страните.