Статии

... Бюджетният дефицит или дългът не са просто изфабрикувани показатели, които се взимат под внимание от бюрократите в Брюксел. Тези показатели съществуват, за да отразят реалността и да покажат каква е задлъжнялостта на една държава, доколко финансите й са устойчиви, доколко тя е платежоспособна и т.н. Няма значение какво оправдание (в случая пенсионна реформа) имаш за дадено задължение, важно е самото задължение. Дори и някои разходи да не бъдат калкулирани при мониторинга на изпълнение на критериите от Маастрихт, то това би било политически акт, далеч от сферата на икономиката – този разход пак си тежи и реално влияе на платежоспособността на страната.

На 11-ти август премиерът Бойко Борисов отново хвърли наблюдатели и анализатори в смут с поредното си изказване. При подписването на меморандум за сътрудничество със Световната банка, Бойко Борисов декларира в прав текст, че бюджетният дефицит ще бъде увеличен, за да се изпълнят повече инфраструктурни проекти: „Ще го представим (бел.ред. анализ, който ще се изготви в следващите седмици) в Брюксел, за да покажем с какво точно ще вдигнем дефицита. Не в пенсии или в заплати, или в неща, които според Брюксел не можем да вдигнем, а в реално строителство и инфраструктура".

... идеята за “доброволни данъци” на общинско ниво звучи примамливо, но нейното приложение в България изглежда крайно невероятно към настоящия момент. Практиката в други страни, където се прилага такава форма на ‘данъци’, показва, че приложението е изключително ограничено до каузи, за които хората по принцип са склонни на благотворителност – болни деца, борба с определени болести, преодоляването на бедствия и т.н. Т.е. много по-лесно би било за общините да подобрят капацитета си и да подготвят качествени проекти по различни европейски програми (напр. ОП „Регионално развитие”, за развитие на селските райони и т.н.), отколкото да влагат средства в система за “доброволни данъци”, които в най-добрия случай ще генерират крайно ограничен ресурс.

През изминалата седмица българските граждани бяха подложени на интензивна медийна атака от страна на управителя на Националния осигурителен институт Христина Митрева и Министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Резултатът от непроведените реално обсъждания бе взетото в сряда, 4 август, решение за увеличаване на осигурителния стаж, необходим за пенсиониране. МС излезе със следното научно-фантастично прес-съобщение: “Целта на промените е да се създаде правна рамка на новия усъвършенстван пенсионен модел, да се въведат краткосрочни и дългосрочни мерки за финансова стабилност на пенсионната система и да се подобри адекватността на пенсиите.”

Бюджетните данни за полугодието продължават да разкриват нежеланието и/или неспособността на правителството да намали публичните разходи, при положение, че приходите са значително по-ниски както от миналогодишните, така и от заложените в бюджета за тази година. Докато приходите и помощите по консолидирания бюджет намаляват с 13,6% на годишна база[1], разходите се свиват с...0,1%, т.е. де факто остават на нивото от миналата година. Основният виновник за това са т.нар. социални разходи (вкл. пенсии) – най-големият единичен разход в бюджета, равняваш се на около 44% от всички разходи за полугодието, при който се вижда дори сериозно нарастване, с 14,6% на годишна база.

Българското правителство все още не съумява да съкрати разходите си. Всеки опит за съкращения предизвиква недоволство в определени групи и дори натиск за още харчове. Неслучайно от началото на годината правителството е обещало повече харчове, отколкото е успяло да намали. ИПИ вече направи своите конкретни предложения за съкращения, но с планираното узаконяване на огромния бюджетен дефицит ще покажем отново къде и как трябва да се режат държавните разходи.

... другите страни предприемат мерки за съкращаване на разходите, докато ние гласуваме актуализация на бюджета и вдигаме дефицита. Точно това не трябва да се прави. Проблемите се крият именно в разходите и това е осъзнато от другите страни. Някои от тях са принудени да намаляват и пенсии, докато при нас все още е възможно да обуздаем бюджетния дефицит без да посягаме на парите за пенсии, здраве и образование. Предложението на ИПИ ...

В началото на година ИПИ обяви, че Денят на свобода от правителството ще настъпи на 1 юни 2010. Това е датата, на която всички ние би следвало да сме изработили достатъчно, за да попълним държавната хазна за цяла година. Какво означава това? Сметката е сравнително проста – като показател за всичко изработено взимаме очаквания БВП, а като показател за попълването на хазната взимаме консолидираните публични приходи, тоест всичко което държавата изземва от гражданите и бизнеса. Денят, в който изработим точно толкова, колкото са консолидираните публични приходи, е символично казано Ден на свобода от правителството.

Българското правителство е на път официално да изостави разума във фискалната си политика. Държавата харчи повече, отколкото може да си позволи и се налага ревизия на бюджета. Промените в Бюджет 2010 узаконяват огромния бюджетен дефицит, който вече така или иначе се трупа. Ревизията на Бюджет 2010 ясно показва къде се крие проблемът – промените залагат 1,4 млрд. лв. по-малко приходи и 1,4 млрд. лв. повече разходи спрямо 2009 г. Погледнато така, за някакво свиване или „затягане на колана“ в публичния сектор е трудно да се говори. Да, предвидени са някои съкращения, но наред с тях за предвидени и нови разходи, който отново накланят везните в грешната посока. Истината е, че бюджетният дефицит не е неизбежен, а е решение и избор на политика от страна на управляващите.

През последната седмица се разбра, че министерствата трябва спешно да съкратят 20% от разходите си за 2010 г., за да се постигнат належащи икономии в бюджета от около 900 млн. лева. Не стана обаче ясно дали след тези икономии консолидираният бюджет за тази година ще бъде приведен в унисон с по-рано заложената цел за дефицит от 0,7% от БВП (малко вероятно). Още по-малко се изясни дали тези икономии ще заглушат опасните идеи за използването на част от фискалния резерв за финансиране на недостига в бюджета.

Всяка година международната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) издава доклад, отразяващ данъчната тежест върху заплатите в 22-те най-развити икономики в света. Изследването за 2009 г. показва, че въпреки сериозните разлики в данъчното облагане в страните-членки, се наблюдава ясна тенденция за намаляване на тези данъци.

Нещо не е наред – българското правителство постоянно говори за реформи и съкращаване на разходите, а в същото време реформи не се случват и се обещават нови и нови харчове. Преди празниците бе обявено, че предстои голямо съкращаване на разходи, минаха няколко дни и ето че сега вече гледаме към фискалния резерв. Правителството щяло да извади 2 млрд. от фискалния резерв, за да не измирали хората от глад. Казано иначе – започва купонът, пък на сутринта ще му мислим!

Експресната оценка за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2010 г. съвпадна с очакванията за забавяне спада на българската икономика. В същото време, обаче, размерът на реалното свиване на БВП от 4% за тримесечието се оказа доста по-лош от преобладаващите прогнози и в този смисъл, представляваше неприятна изненада. Тези 4% ни наредиха след най-зле представящите се икономики в ЕС през първото тримесечие, като единствена Латвия бележи по-слаб ръст. Това, обаче, не бива да ни учудва, тъй като кризата в България пристигна със закъснение от малко повече от едно тримесечие на фона на Западна Европа и съответно и преодоляването й би следвало да се забави.

Преди точно един месец ИПИ излезе с позиция, че така предложеният „антикризисен” план (този с 60-те мерки) няма да свърши работа и няма да покрие дупката в бюджета. Ето че в момента това се признава и от управляващите, които тутакси заговориха за покачване на ДДС и то с повече от 2 процентни пункта. С обещания от сорта на „сега ще го вдигнем, а после ще го свалим повече” се очаква идеята да бъде продадена на обществото, като нещо, което не е приятно, но просто е наложително.

Заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество по т.нар. антикризисни мерки в България приблизително съвпаднаха по време с обсъждането на бюджета във Великобритания.

Данните за изпълнението на бюджета за първите два месеца на 2010 г. са меко казани тревожни. Основният риск произтича от сериозното увеличение на дефицита по консолидираната програма – както спрямо същия период на 2009 г., така и спрямо месец по-рано.

Миналата седмица Конституционният съд, по искане на група народни представители от опозицията, обяви за противоконституционни три от четири текста от Закона за държавния бюджет (ЗДБ-2010).

Водещи икономисти създават алтернативен “Независим съвет за пенсионна реформа”. Целта на независимия съвет за пенсионна реформа ще бъде да изработи истинска пенсионна реформа, която да осигурява стабилност и устойчивост, както и избор на осигурените кога и при какви условия да се пенсионират и какви осигурителни вноски да плащат.

Върховенството на закона, за разлика от произволни действия на хората и държавата, е необходимо за гражданското общество и икономическия просперитет. За да има смисъл върховенството на закона, законът трябва да е ясен и разумен – „не убивай” и „не кради” са примери за ясни и разумни закони. Законите и правилата също трябва да са достатъчно малко на брой, за да се очаква повечето хора да ги знаят (за разлика от над 77 000 страници в Кодекса на ВСП, който никой не разбира).