Здравните осигуровки на емигрантите или как държавата рекетира гражданите

В началото на 2005 г. десетки хиляди емигранти започнаха кампания срещу задължителното здравно осигуряване по гражданство, установено със закон в България и което се явява прецедент за света. Мащабността на тази акция се определя от големия брой емигранти, но, въпреки активната гражданска позиция на потърпевшите, предложенията за обоснована промяна в законите и предоставените анализи на действащите практики, резултати засега няма. Дори напротив, промените в регламентите на здравното осигуряване внасят все повече неяснота, възможност за упражняване на власт, несправедливост и неефективност на действащата система.

 

Ретроспекция на събитията

На 1 март 2005 г. от в-к Парижки вести е инициирана подписка против задължителното здравно осигуряване за емигрантите. Искането е да се регламентира законово, че българите, живеещи в чужбина, не са задължени да плащат здравни осигуровки в България, докато пребивават в друга страна.

През май 2005г. е приета промяна в Закона за задължителното осигуряване, според която се позволява на една малка част от емигрантите да бъдат освободени от плащане на здравни осигуровки след 2005 г. Те трябва да плащат осигуровки в страната, където пребивават, но не отпада необходимостта от погасяване на натрупаното им задължение между 2000 и 2005 г. към НОИ. Така според законодателството в България емигрантите, които дълго време са живели в чужбина и съответно са се осигурявали там, се явяват длъжници на здравната каса за период от 5 години.

В отворено писмо до президента Георги Първанов (1) на 10 май 2005 г. българските емигранти искат да се върне за преразглеждане приетата поправка на закона. Те се позовават на два проблема, свързани с промяната в закона.

•  Първо, текстът на закона предвижда освобождаване от задължения за плащане на вноски само в случай на задължително осигуряване в страната по местоживеене.Това значи дискриминация на българските граждани, което противоречи на конституцията.

 

•  Втори проблем, който се изтъква, са тромавите бюрократични процедури и безкрайни административни правила. Декларациите, които трябва да се подадат към НОИ, не са качени в Интернет. С тях емигрантите декларират, че не са ползвали услуги на общественото здравно осигуряване през периода, в който са пребивавали в чужбина.

Не е направена и стъпка към по-голяма ефективност на функциониране на системата и улеснение на гражданите. За пореден път сякаш управляващите изхождат от презумпцията, че основно занимание на българските граждани, в частност на емигрантите, трябва да бъде следене на законите, плащане за услуги, които не ползват, преминаване през всички бюрократични трудности, загуба на време. Друг важен акцент е, че се ограничава изборът на гражданите според какви закони и правила да живеят. Веднъж роден в България, човек бива лишен дори от възможността да избяга от участта си да плаща здравни осигуровки чрез преместване в страна, където подобно задължително здравно осигуряване просто не съществува.

Какво се случва в резултат на отвореното писмо и кампанията, събрала десетки хиляди подписи? Управляващите не само, че не промениха закона, но и измислят нови “стимули” за плащане на осигуровките. Българин, емигрант през периода 2000-2005 г., който е имал неблагоразумието да си избере в някакъв момент личен лекар в България и съответно не е сменил българското си гражданство, получава писма от НОИ за дължима сума, върху която се начисляват лихви и такси. Сумата варира според случая, но за периода 2000-2005 г. става въпрос за около 1000 лв. (над 200 лв. от които са начислени лихви). Според разчетите на НОИ около 25 000 души или едва около 5% от емигрантите нямат личен лекар и могат да се освободят от плащането на осигуровки според реквизитите на закона.

Ето и откъс от писмото от НОИ за дължими здравни вноски:

“В случай, че до 31 дек. 2005 г. не подадете молба за разсрочване на задължението си или не заплатите дължимите от Вас здравноосигурителни вноски, ще Ви бъде съставен ревизионен акт за начет и акт за административно нарушение, а установено задължение ще бъде събрано по принудителен начин от Агенцията за Държавни Вземания.”

Ако не платите задължението или не го обжалвате веднага, държавата може да запорира банковата ви сметка или да конфискува ваше имущество. В същото време все повече се обсъжда и промяна в закона, с която да стане възможно отнемането на паспорта на границата в случай, че дадено лице дължи здравни вноски.

 

Изводите

Държавата се явява в ролята на агресор, като се потъпкват основните човешки права за свобода на движението и право на лична собственост. Забележете, че тук не става въпрос дали някога въпросният емигрант е ползвал или ще ползва услугата обществено здравно осигуряване в България. В същото време той няма право да избира дали да се откаже от нея, защото става въпрос за изминал период, т.е. поставен е пред свършен факт.

Навярно има някакъв процент емигранти, които са се възползвали от услугата обществено здравно осигуряване без да платят вноските си. Този процент е трудно да бъде измерен, но дори и да съществува, това не обосновава наличието на подобен регламент. Далече сме от мисълта, че е правен дори опит за анализ разходи-ползи на закона за здравно осигуряване. Ползите за държавата са събраните средства в НОИ от “длъжници”, докато разходите включват: (1) разходи за пускането на писмата на длъжниците, (2) пропуснати ползи, защото голяма част от емигрантите ще предпочетат да не се завръщат в страната или да минимизират престоя си /поради опасност да им вземат паспортите, имущество/, при което те няма да изхарчат спестените средства от работа в чужбина в България.

Погледнато от макроикономическа гледна точка, емигрантите са нетни кредитори на страната, защото перото “нетни трансфери от чужбина” се нарежда веднага след преките чуждестранни инвестиции с положително салдо в платежния баланс. С поред данни на БНБ, българите в чужбина са върнали около 616 милиона евро за първите 10 месеца на 2005 година. Като имаме предвид и мултиплициращият ефект на парите, тези средства се явяват съществен фактор и своеобразен катализатор за подем на българската икономика.

Освен пледирането към промяна на закона и конкретното правило, трябва да се посочат недостатъците на сегашната система на здравно осигуряване. И тя се състои в това, че се управлява по бюрократичен метод, което неминуемо води до неефективност и вземане на решения, чрез които се преследват лични интереси на управляващите или служат за политически интриги.

Задължителното осигуряване представлява колективен фонд, в който се натрупват пари чрез иззети средства от гражданите под формата на осигуровки, срещу които се предполага получаването на здравни услуги. Този начин на функциониране на системата, без стимули за предприемачески подход при управлението на средствата и предлагане на услугата, е обречен на провал. Рекетът на гражданите като начин на събиране на средства е недопустим, но той е последица от грешната постановка на здравната система. Заплащането за здравите услуги трябва да бъде на база реално ползване на услугата, а не на принципа на гражданство.

 

 

–––––––––––

(1) Виж: http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=614  


Свързани публикации.