Здравната система – повече пари или повече реформи
Word Format
(Word Format)
През седмицата група от 69 депутати от опозицията и мнозинството в парламента поискаха да се актуализира бюджетът за 2003 година, тъй като според тях разходите за здравеопазване са недостатъчни, болниците са в критично състояние, а средствата за медикаменти не достигат. За финансиране на актуализацията депутатите предлагат да се използват 150 милиона лева от резерва на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) в БНБ. Председателят на комисията по здравеопазването, въпреки че не подкрепи идеята, заяви, че разходите за здравеопазване трябва да се увеличат с поне един милиард лева. Други депутати пък предложиха разходите за здраве да се увеличат и да се фиксират в закона като дял от БВП.
Разходи за здравеопазване
През 2003 година разходите за здравеопазване, заложени в държавния бюджет, са 1,42 милиарда лева, което представлява 4% от очаквания БВП за годината и 11,1% от прогнозните нелихвени разходи в бюджета. Увеличението спрямо 2002 година е почти 100 милиона лева. Разходите за здравеопазване на човек от населението са около 180 лева – покачване със 7,66% спрямо 2002 година. Достатъчно ли са тези разходи?
Разходи за здравеопазване
2001 2002 2003
Сума, милиони левове 1196 1322 1415
Дял от БВП в % 4.0% 4.0% 4.0%
Дял от нелихвените разходи в бюджета 11.0% 11.3% 11.1%
Разходи за здравеопазване на човек от населението, левове 146.8 167.5 180.4
Нека разгледаме следния хипотетичен случай – за здравеопазване се отделят 4500 лева на човек, което означава, че целият БВП се насочва към здравеопазването. Тъй като има твърдения, че здравеопазването е най-важното нещо, то би следвало да се очаква, че тази ситуация е идеалната ситуация. Очевидно обаче в случая на хората в България няма да им останат никакви средства за храна и те няма да могат да оцелеят. Следователно ако случайно хората се намират в тази ситуация, при която всички средства се използват за здравеопазването, те биха предпочели да пренасочат част от средствата към други дейности, стоки и услуги. По същия начин, ако хората се намираха в ситуация, при която никакви средства не се отделят за здраве, те вероятно биха пренасочили част от парите за финансиране на тази дейност. Съвсем ясно е, че колко средства трябва да се използват за здраве зависи от предпочитанията и нуждите на отделните хора.
Предпочитанията на хората, обаче, не са абсолютни, в смисъл че не се сравнява здравеопазването като цяло с образованието като цяло, с храната или с някаква друга стока по принцип. Това, което се сравнява, е допълнителната полза, която може да се получи от един допълнителен лев, похарчен за някаква дейност, стока или услуга. Така ако един човек е използвал целия си доход за някакви стоки и придобие един допълнителен лев, той ще сравни ползата, която му носи този лев, ако го похарчи за допълнително количество от някаква стока, допълнително образование, здраве, спестяване и т.н. След това този човек ще похарчи допълнителния лев за тази допълнителна стока или услуга, която му носи най-висока полезност. Очевидно по този начин човек получава максималната възможна полезност от доходите си. Също така е очевидно, че решения за използване на доходите на хората е най-ефективно да се вземат от самите хора, защото никой друг не притежава информация за техните предпочитания. Следователно стигаме до извода, че единственият начин средствата за здраве да се разпределят ефективно и според предпочитанията на хората е децентрализираната здравна система, в която има конкуренция на всички нива и хората имат избор как да използват парите си. За съжаление, настоящата система на здравеопазване е централизирана, здравните вноски са задължителни и се определят централно и съответно тя може да покаже какви са предпочитанията на министъра на здравеопазването и на чиновниците в здравната каса, но в никакъв случай не може да покаже предпочитанията на хората. Изводът е, че сегашната система е неефективна и при нея няма начин да се установи колко средства за здравеопазване са достатъчни.
Болниците
В България средният престой в болница е 2 пъти по-дълъг от този в Западна Европа и 1,5 пъти по дълъг от този в Чехия. Въпреки това много от болничните легла са незаети – по данни на Световната банка в България все още има поне 12000 излишни болнични легла (20% от общия брой на болничните легла). В добавка, когато се съкращават легла, това обикновено става чрез намаляване броя на леглата в стая, при което разходите за персонал, отопление и т.н. почти не намаляват. Финансирането на болничната дейност в огромната си част не зависи от количеството и качеството на извършената дейност, болниците са публична собственост и нямат стимули да бъдат ефективни и според Световната банка, здравната система е „свръхцентрализирана и негъвкава“. Всички тези фактори показват неефективността на болничната система. Те също така показват, че болниците се нуждаят от реформа, която да даде възможност наличните пари да се използват ефективно, а не се нуждаят от повече пари, които да се използват неефективно.
Средствата за лекарства
За първата четвърт от годината НЗОК е похарчила почти 2/3 от предвидените средства за лекарства за цялата година. Касата взема мерки за намаляване на разходите по това перо, разчита се на новия Национален рамков договор, който ограничава разходите, както и на резерва за непредвидени и неотложни разходи. Това, което причинява бързото разходване на парите за лекарства, е наличието на стимули за свръхпотребление (както при всяко безплатно нещо) и възможностите за измами. Това се дължи на факта, че здравната система е всеобща, т.е. в нея участват задължително всички граждани. При такъв огромен брой хора централизираните и задължителни системи, дори и най-ефикасните, не могат да се справят с възникващите проблеми. Освен това за повечето хора са в ситуация, при която им се удържат определени средства, тези средства минават през осигурителната администрация, през бюджета на НЗОК, през нейната собствена администрация и после оттам отиват в аптеката, но в редуциран вид, тъй като всичките тези администрации вземат част от средствата за собствената си издръжка. Далеч по-логично и ефективно е да се пропусне целият този оборот на парите и съответният човек сам да ги даде в аптеката. Разбира се, възможно е да има и хора, които да нямат достатъчно средства, за да си закупят лекарства, но за да се помогне на тези хора не е нужно всички останали да се вкарват в централизирана и неефективна задължителна здравна система.
Резервът в БНБ
Използвайки резерва на НЗОК в БНБ правителството може да похарчи малко повече пари за здравеопазване няколко години. Това обаче означава, че здравната система вместо да се реформира и да стане по-ефективна, ще започне да разходва повече средства, отколкото се събират като здравни вноски. Резултатът от това е, че след като парите в резерва свършат, здравните чиновници ще поискат увеличение на здравната вноска. Така използването на резерва в този момент би означавало намаляване на стимулите за реформи и насърчаване на неефективността. Друг проблем възниква от предложението разходите за здравеопазване да се фиксират като дял от БВП. Ясно е, че едно такова фиксиране не взема под внимание динамиката на частните разходи за здраве, а освен това (както сме посочвали и преди – http://www.ime-bg.org/pr_bg/117-2.htm виж тук) фиксираният в закон разход означава, че на здравните чиновници няма да им се налага да оправдават ефективността на разходите си всяка година при приемането на бюджета. Резултатът от това би бил влошаване на бюджетната дисциплина и прахосване на средства.
Извод
Здравната система трябва да се реформира, а не да се разчита, че повече пари ще решат проблемите й.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
