Здравеопазване, болници, пари, дълг – звучи познато
През изминалата седмица в медиите излезе информация, че здравната комисия в парламента е предложила държавата за пореден път да покрие дълга на болниците в размер на около 160 млн.лв. След смяната няколко здравни министри и може би два пъти повече директори на Националната здравна каса за пореден път се стигна до абсурда държавата отново да субсидира здравеопазването с пари, взети директно от бюджета. Същевременно ежедневно ставаме свидетели на безсмислени и неконструктивн спорове на институционално или на междуличностни нива по повод на т.н здравна реформа. Очевидно е, че вместо само да се наливат огромни суми пари в българското здравеопазване и да се говори за усъвършенстването му, държавата трябва най-после да осъзнае необходимостта от радикалното и цялостното премоделиране на здравната система.
Състояние в което се намират от години здравните структури може да се определи като абсурдно. Некачественото обслужване и губенето на време по опашки са причина хората да си плащат допълнително за частен прием или пък са принудени да дават подкупи с цел да им се обърне необходимото внимание. Така хем плащат по принуда за нещо, което не ползват, хем, когато им се наложи да отидат на лекар, трябва да се бръкнат повторно.
Пътят на реформите
Насоките на реформи трябва да бъдат свързани с промените във структурата на финансиране, организация и предоставяне на здравни услуги.
1) Чрез приватизацията на болниците ще се намери разрешение на редица проблеми, като ефективност на изразходваните средства, по-добро отношение към пациента (клиента), конкуренция по отношение на привличането на по-добри специалисти и т.н. Постигането на всичко това е възможно поради исторически, а най-вече и практически доказаните предимства на свободния пазар, където участниците се стремят, от една страна да оптимизират разходите си, а от друга да предложат по-качествена и адекватна услуга/продукт на потребителя отколкото пазарният си конкурент.
2) В проектобюджета за 2007 год. се предвижда разходите в областта на здравеопазването заедно със заложения резерв да се повишат с 10.6% спрямо планираните в бюджета за 2006 г. Финансирането на сектора е централизирано и монополизирано от Националната здравноосигурителна каса. Настоящото статукво означава, от една страна липса на конкуренция, което пък от друга страна води до ниско качество на предлаганите услуги и неефективност в разходваните средства. По този начин, въпреки ежегодишното увеличение на количеството пари отпускани от държавния бюджет за финансиране на здравеопазването, не се дава възможност за избор на друга (алтернативна) институция, която би могла да оперира в конкуренция с настоящия монополист. Необходимо е да се разбие монополът на Националната здравноосигурителна каса т.е отваряне на пазара за навлизане на частни здравни фондове, което ще доведе до конкуренция в сектора.
3) Заплащане според извършените услуги – въвеждане на принципа на заплащане според извършените услуги ще премахне сегашната липса на връзка между (качественото) извършена дейност и получено заплащане. Така ще се създаде стимул на болниците да бъдат по-ефективни.
Без да се направят гореописаните промени, няма за какво да се чудим и вайкаме, защото е логично в целият този хаос който цари в българското здравеопазване естествено да попаднат и болниците, които продължават тенденцията да трупат просрочени задължения макар и със забавени темпове. Най-лесно е да се похарчат и тази година още няколко стотин милиона лева от джоба на данъкоплатеца без да се премени статуквото, защото както всички добре знаем чужди пари се харчат най-лесно.
