Завареното положение

Българските стопански реформи от 80-те години на миналия век до 1997 г. имат една особеност: благодарение на недалновидността и егоизма на управляващите преди 1990 и между 1993 и 1997 г. в страната бяха разрушени повече възможности повече хора да произвеждат и живеят по-добре отколкото такова разрушаване на капитал се случи в други страни.(1)

Икономически и статистически това се вижда от следните четири обстоятелства:

1. потенциалът за ръст, производство и сближаване с равнищата на благосъстояние с тези на Европейския съюз не се използва и ограничава, което пък се доказва от факта, че фирмите не използват около 30% от производствените мощности, от сравнително ниската заетост и съсредоточаването на работната сила и ресурси в отрасли със сравнително стагниращо производство или в държавния сектор на неефективно функциониращите отрасли като здравеопазване, образование и самото държавно управление, както и в държавни субсидирани предприятия;

2. натрупването на капитал отнема по-дълго време отколкото в други страни, измъкнали си от клещите на централното планиране заедно със или дори по-късно от България;

3. нетните кредитори на българската икономика и правителство са относително малко – около една трета от възрастното население; останалите хора са или пенсионери, или служители в държавното управлението и бюджетната сфера, или учащи се и безработни;

4. от 1998 г., но особено от 2001 г. тежестта върху доходите именно на тези нетни кредитори се увеличава и сегашното управление, въпреки заявените намерения, продължава тази тенденция; България остава страната с най-високи държавни разходи като цял от БВП, поддържайки по този начин по-дълги периоди на капиталово формиране, по-нисък стопански потенциал и по-ниски доходи на населението.

От таблицата по долу се вижда, че общият ръст на БВП на България е от два до три пъти по-нисък от този в повечето страни, с които гражданите й инстинктивно се сравняват и повече от седем пъти по-нисък от ръста на БВП в Полша.

Само Хърватска е близо до България, но страната до средата на 1990-те години беше във война и бе силно засегната от т.нар. Косовска криза от 1999 г. С изключение на Румъния, която до 1989 г. бе управлявана от Николае Чаушеску и имаше по-лоши стартови позиции, равнището на БВП на човек от населението в България е най-ниско.

БВП към началото на реформите и среден ръст след това

Източник: Световна банка, цитираният документ

Икономическият ръст можеше и все още може да се ускори, ако България догони, т.е. достигне по-бързо, степента на реформите, които вече са осъществени от най-напредналите сред новите страни-членки на ЕС .

Как трябваше, можеше и все още може да стане това? Чрез намаляване на данъците и осигуровките и чрез реформи на пенсионното дело, здравеопазването, социалното подпомагане.

В периода на прощъпулник на сегашното управление до същите изводи стигна и Световната банка. Ето какво се казва в нейния меморандум:

• “България ще трябва да обуздае увеличаването на социалните разходи.

• Необходими са реформи в системата за социална защита за подобряване на нейната ефикасност и фискална стабилност и за да се даде възможност за намаляване на данъчно-осигурителната тежест върху заплатите, която създава значителни стимули за сивата икономика и за укриване на данъци, и която ограничава разкриването на работни места.

• За тази цел три области са от особено значение: задълбочаване на реформата в системата за социално осигуряване, реформиране на системата на здравеопазването и реформиране на системата за социално подпомагане.”

–––––––––––––

(1) Подробно този процес на разрушаване на капитал и процесите на възстановяване след 1997 г. са разгледани в книгата на ИПИ Анатомия на прехода (Стопанската политика на България от 1989 до 2004). София, СИЕЛА, 2004. В началото на 2006 г., с необходимата политическа коректност, икономическият меморандум на Световната банка за България потвърди това наблюдение; виж: Bulgaria , Country Economic Memorandum , Washington D . C . World Bank , 2006.